Първична хемостаза

Първо ще започна с преговор на хемостазата. Рисувам ендотелна клетка. Целта на хемостазата е да спре кървенето веднага, когато има нараняване на ендотелната клетка. Начинът да направим това е първо да направим тромбоцитна запушалка. Точно това е целта на първичната хемостаза. После, за да направим тази запушалка по-здрава, свързваме фибрин върху тази тромбоцитна запушалка и правим мрежа, и това прави тромбоцитната запушалка по-здрава. Това се случва при вторичната хемостаза. Когато имаме първична и вторична хемостаза, работещи заедно, и се образува тази мрежа с тромбоцитната запушалка, това се нарича съсирек. Сега ще се фокусирам само върху първичната хемостаза. Ще поставя ендотелната клетка вдясно и отстрани, за да помним, че се фокусираме върху тромбоцитната запушалка. Ще взема друга ендотелна клетка, с която ще работим, и ще причиня увреждане, ще причиня нараняване и ще видим какво правим, какво правят телата ни, за да спрат това кървене. Първата стъпка в първичната хемостаза е вазоконстрикцията. Това, което искаме да направим, е да клампираме гладкомускулните клетки в кръвоносния съд, искаме да ги клампираме и да направим отвора, през който тече кръвта, по-малка. Сега го чертая, за да можеш да видиш, че отворът, през който може да протече кръвта, е по-малък. Това ще намали количеството кръв, което губим. Предпочитам да мисля за това сякаш сме на мост и шофираме, и изведнъж половината мост от едната страна се срутва. За да не позволим колите да паднат или да ограничим щетите, полицията идва веднага и забавя трафика, и вероятно ще намали лентите, да кажем, от четири на две, за да се увери, че колите не падат. Това правят кръвоносните съдове. Извършваме вазоконстрикция по два начина. Единият е просто нервен рефлекс. Като коленният рефлекс. Имаме нараняване и изведнъж нервите ни казват на гладко- мускулните клетки да се съкратят. Втори начин да направим това е чрез тази молекула в синьо, наречена ендотелин. Тя се секретира от ендотелните клетки и действа върху гладкомускулните клетки в кръвоносния съд, и причинява вазоконстрикция, кара гладкомускулните клетки да се съкратят. Но за да разберем как ендотелинът прави това, трябва да поговорим за здравите ендотелни клетки и какво правят здравите кръвоносни съдове. Обикновено в един здрав кръвоносен съд се секретират три молекули. Молекулите в зелено са азотен оксид и простациклин. Те са вазодилататори, а ендотелинът, както споменах, е вазоконстриктор. Те действат в противоположни посоки. Ендотелните клетки винаги секретират тези вещества, но в здрави кръвоносни съдове по принцип вазодилатацията винаги печели и това е логично, понеже искаме да се уверим, че кръвта протича през съда. Но какво се случва при нараняване на кръвоносния съд? Губим количеството азотен оксид и простациклин, което произвеждаме. Ендотелинът печели, понеже няма повече азотен оксид и простациклин. Ще получим вазоконстрикция. И сега, след вазоконстрикцията, имаме агрегация на тромбоцити, което означава, че тромбоцитите се прикрепят към мястото на нараняването. Имаме нужда тромбоцитите да стигнат до тук. За да разберем как тромбоцитите правят това, нека поговорим малко повече за тромбоцитите. Ще нарисувам тромбоцит. Обикновено те не са квадратни и обикновено не са толкова големи. Но исках добре да виждаме какво става. Тромбоцитите обикновено се носят в кръвта с червените кръвни клетки, и носят тези две гранули, които са наречени – предпочитам да мисля за тях като раници на къмпинг. Носиш много неща в раницата си на този къмпинг и може да не използваш никое от тях, но ги носиш, ако евентуално ти потрябват. Така работят тези гранули при тези тромбоцити. Искам да говоря и за два рецептора. Тези тромбоцити имат повече рецептори, но тези са двата ключови, които са отговорни за първичната хемостаза. Рецепторите в синьо и лилаво, които чертая, са гликопротеини, но това е дълго име, така че ще ги наричам с втората част от името им и също ще запиша всичко, което обсъждаме, ето тук отстрани, и така ще следим всички молекули и рецептори, които са важни за първичната хемостаза. Рецепторът в синьо е гликопротеин 1b, а рецепторът в лилаво е гликопротеин 2b3a. Просто ще ги наричаме 1b и 2b3a. За да могат тромбоцитите да намерят мястото на нараняване, първо трябва да говорим за нормалните тромбоцити и тяхното взаимодействие с ендотелните клетки. Обикновено тромбоцитите не се прикрепват към ендотелните клетки и това е свързано с азотния оксид и простациклина – двете вещества, които вече споменахме, които биват секретирани от здравите ендотелни клетки. Тяхното действие, в допълнение към вазодилатацията на гладкомускулните клетки, е да не позволят на тромбоцитите да се прикрепят към ендотелните клетки. Както споменахме, когато има нараняване на ендотелна клетка, тогава имаме по-малко азотен оксид и по-малко простациклин, които не позволяват на тромбоцитите да се приближават към ендотелната клетка. Сега, когато имаме по-малко азотен оксид и простациклин, тромбоцитите ще се приближат до мястото на нараняването, понеже нищо не ги блокира да отидат там. В допълнение към това, също имаме това лепило, тази молекула, която предоставя връзката с мястото на нараняване и тромбоцита. Това лепило се нарича фактор на фон Вилебранд. Иска ми се да имаше по-добър начин да запомним това. Това е дълго име. И просто ще го наричаме VWF. И този VWF обикновено тече из кръвта, но също бива секретиран от ендотелните клетки специфично на мястото на нараняването. Когато факторът на фон Вилебранд се свърже с мястото на нараняването, той се прикрепя към субендотелния колаген. Колагенът е вещество, което предоставя структура на кръвоносните съдове и обикновено няма допир с кръв или тромбоцити. При това нараняване факторът на фон Вилебранд се свързва силно с колагена и от другата страна се свързва с рецептора Gp1b на тромбоцитите. И тромбоцитът е готов да се свърже с фактора на фон Вилебранд, когато има място на нараняване. Когато се прикрепи, след като се прикрепи, тромбоцитът бива активиран и тогава започва следващата стъпка, активация и дегранулация. Когато тромбоцитът бъде активиран, той променя формата си. Изтривам тромбоцита сега, така че да мога да променя формата му. Също прави и много други неща. Едно от тях е, че Gp2b3a рецепторът е в конформация, която обичайно не е активна, така че не може да се прикрепи правилно. След активиране променя формата си така, че да може да се прикрепи. Тогава торбичките, гранулите, които споменах, че са вътре в тромбоцитите, стават полезни и сега се случва дегранулацията. Тези торбички, тези гранули биват освободени в кръвта. Една от тях се нарича алфа гранула и в алфа гранулата имаме две вещества, за които вече знаем. Едно от тях е фибриногенът, който ще бъде използван във вторичната хемостаза, а другият е факторът на фон Вилебранд. И в плътната гранула, която предпочитам да приема за плътна, тоест, има повече, има три вещества, три молекули. И понеже ги сравнихме с раници, това също ми помага да запомня какво има в плътната гранула. В плътната гранула имаме серотонин, АДФ и калций. Начинът да запомня какво правят тези три вещества е с "минало, настояще и бъдеще". Серотонинът бива освободен и е констриктор на гладкомускулните клетки, така че мисля за това като за "миналото", понеже това направихме в миналото, но сега ще го направи отново. АДФ е "настоящето". АДФ активира тромбоцитите и промотира слепването. АДФ ни е нужен точно сега, за да накараме тромбоцитите да се слепят. А калцият е "бъдещето", понеже калцият е необходим за вторичната хемостаза. Това е следващата част, стабилизирането на тромбоцитната запушалка. Третото нещо, което прави един активиран тромбоцит, е да секретира тромбоксан А2. Тромбоксан А2 всъщност е точно противоположното на простациклина и е изграден от същия ензим. И тромбоксанът също воюва с простациклина. Той действа върху гладкомускулните клетки, за да причини вазоконстрикция, и също активира повече тромбоцити и помага със слепването. Крайната стъпка, слепването на тромбоцитите, е медиирана първично чрез Gp2b3a. Чак когато един активиран тромбоцит накара 2b3a рецептора да промени формата си, може да се прикрепи към фибриногена. Понеже 2b3a на тромбоцитите се прикрепя към фибриногена и чрез прикрепянето към фибриногена на много 2b3a рецептори от много тромбоцити се създава групирането и тромбоцитната запушалка, която получаваме в края на първичната хемостаза.