Теории за езиковото развитие: нативистична, бихейвиористична, социокултурна

Може да се учудиш, но едно от най-удивителните неща, които ще постигнеш като човешко същество, вече се е случило, и това е развитието на езика. Само помисли. Като бебе всички тези звуци са идвали към теб и някак си успял/а да откриеш кои звуци са думи, кога има пауза между думите, общите граматични правила и да ги приложиш без формално обучение. Това е удивително. Естествено, много проучвания са били извършени върху развитието на тази способност. Ще ти разкажа за трите основни теории за развитието на езика. Първо ще започнем с нативистичната перспектива, или вроденост. Тази гледна точка казва, че децата са родени със способността да учат език. Основният човек, свързан с тази теория, е Ноам Чомски. Той сметнал, че хората имат нещо, наречено апарат (способ) за езиково развитие в умовете си, който им позволявал да учат език. И това не се предполага да е в специфична част от мозъка. Това просто е идея, че тази способност съществува. И това работи, понеже той сметнал, че всички езици споделят универсална граматика, или едни и същи основни елементи, тоест всички езици ще имат съществителни, глаголи, такива неща. Апаратът за езиково развитие позволява на детето да осъзнае и разбере тези видове думи и тяхната организация в изречението за всеки език. Това върви заедно с идеята, че има "критичен период" или "чувствителен период". Смята се, че "критичният период" обикновено е от раждане до 8-9 години и това е периодът от време, в който детето е най-способно да научи език. Тоест, ако опиташ да научиш език след тази възраст, е доста по-трудно. Не е невъзможно. Просто е доста по-трудно. Нативисти като Чомски биха казали, че това е понеже този апарат работи само през този критичен период. След като започнеш да го използваш, той се специализира към твоя език и не успява да засече други звуци и граматика от другите езици. Втората теория, за която искам да ти разкажа, е теорията за заучаването. Теоретиците мислят, че децата не са родени с нещо вродено. Те придобиват език единствено чрез преповтаряне. Биха казали, че детето се учи да казва "мама", понеже всеки път когато направи звук, който се доближава до "ма - нещо си", мама започва да се усмихва, да прегръща детето, така че детето се учи, че колкото повече прави този звук, толкова повече прегръдки и усмивки получава. И в крайна сметка се научава да казва "ма", а после го казва отново и се научава да казва "мама". Това е логично. Но стриктна теория за заучаването не обяснява как децата могат да произведат думи, които не са чували преди, или да направят самостоятелни изречения. Имаме друга теория, наречена интеракционен подход. Понякога това се нарича социален интеракционен подход, понеже тези теоретици смятат, че трябва да взаимодействат биологични и социални фактори, за да може детето да научи език. Те биха казали, че децата силно желаят да комуникират с другите, като например с възрастните в живота им, и това желание ги мотивира да се научат да комуникират чрез езика. Основният теоретик, свъзан с тази мисловна школа, е Виготски. Той бил голям поддръжник на важността на социалното взаимодействие при развитието на децата. Всяка от трите теории е направила големи приноси към разбирането ни как се учат да говорят децата. Впечатляващо е, така че следващия път, когато видиш бебе – знай: то всъщност работи доста усърдно.