Клонална селекция

В това видео ще те въведа в това как В и Т клетките в твоето тяло се подготвят за борба с инфекциите. Нека започнем урока с това къде се появяват В-клетките. Откъде идват В-клетките? Идват от костния мозък. Ето тук една кост в тялото и вътре в нея има костен мозък, и в него се създават В-клетките. Процесът, чрез който се създават В-клетките в костния мозък, е много интересен и уникален за човешкото тяло. Защото, както и на много други места в тялото, В-клетките се делят и създават милиони потомци и това е процесът, при който цялото тяло расте и става толкова по-голямо. При В-клетките има нещо много различно от другите части на тялото и това е, че всяка дъщерна клетка, създадена в костния мозък, е различна от родителската клетка и сестрите си. Да припомня, че В-клетките имат тези рецептори, които по късно ще са антитела. Но всяка дъщерна клетка на оригиналната В-клетка е с различен рецептор. Това е така, защото в процеса на създаване на тези дъщерни клетки има разбъркване и промяна на тяхната ДНК конкретно за този рецептор в момента на отделянето им от оригиналната клетка те са оборудвани с уникален рецептор, който може да идентифицира определен натрапник, определена бактерия, вирус или нещо друго нередно в тялото. Този рецептор ще е безполезен срещу всички останали криминални елементи из тялото. Рецепторът е много специфичен, но пък е много мощен срещу конкретния за него натрапник. Това се случва в костния мозък. Подобно нещо се случва и при Т-клетките. Разликата е, че не се случва в костния мозък. Това се случва ето тук. Знаеш ли как се нарича това? Нарича се тимус. Скицирам го тук. По-голям е от истинския, за да се вижда по-ясно на рисунката. Тимусът има два дяла или части и се намира зад гръдната кост. Т-клетките идват от тимуса. Подобно на В-клетките и те имат уникален рецептор. Не е точно същият и не се превръща в антитяло по-късно. Имат този рецептор и докато тези Т-клетки се делят и създават милиони дъщерни Т-клетки, всяка от тях ще има свой уникален рецептор, който ще идентифицира своя уникален враг или бактерия в тялото ни. Припомням, че тези рецептори всъщност намират антигени, тоест парчета от тези натрапници им се представят от антиген-представяща клетка. Ще се върна на това след малко. Всичко това се случва в тимуса. Това е първата стъпка на процеса и е уникална в човешкото тяло, защото получаваме тези наистина генетично различни В и Т-клетки, които са тясно специализирани срещу неща, които може и да не съществуват. Защото са създадени на случаен принцип. Следващото нещо, което се случва, е, че след като са готови В и Т-клетките, те мигрират в някой лимфен възел. Имаме лимфни възли из цялото тяло, около 600 от тях. Но нека в случая да отидат в един такъв в подмишницата. Те ще мигрират в този лимфен възел и там ще чакат да се появи натрапник, подходящ за тях. Те ще се преместят от костния мозък и тимуса в лимфния възел. Ще нарисувам възела ето тук. Ето лимфен възел, в него имаме В и Т-клетки. Всякакви видове от тях дебнат тук. Ще нарисувам различните им рецептори. Всеки от тях следи за различно нещо. Отбелязвам тук, че тези клетки са мигрирали до лимфните възли в тялото. Тези приятелчета са готови за действие и следващата стъпка вече е при инфекция. Нека разгледаме някоя тъкан в тялото, представена от тези клетки. Това са клетките, да кажем, че те са тук на ръката. Близко са до този лимфен възел. Да кажем, че там имаме инфекция. Ето малко зелени бактерии, които нанасят вреди. Едно от нещата, които имаме тук, са тези клетки, част от имунната система, които се наричат дендритни клетки. Тези клетки могат да изядат част от бактериите, реално те убиват тук бактерии и могат да ги изядат. Но това не е точно целта им, за да победят тази инфекция. Имат друга цел. И тя е да покажат тези бактерии на В и Т-клетките, за които говорих досега. Начинът, по който го правят, е, че идват по тези лимфни съдове, които започват тук в тъканта и стигат до лимфния възел, където ще представят тези бактерии на В и Т-клетките. По същия път и някои от бактериите може да бъдат пренесени и да стигнат до лимфния възел. Скицирам няколко от тях в него. Имаме бактерии и парчета от бактерии, които са разкъсани. Имаме и дендритни клетки тук, които са антиген-представящи клетки. Това означава, че съдържат този белтъчен комплекс, за който съм говорил, наречен MCН клас II, и върху който те сервират парченца от бактерията, която са изяли. Тези Т-клетки тук не могат да идентифицират тези бактерии, когато плуват свободно наоколо. Имат нужда от тази антиген-представяща клетка, която да им покаже парче от тази бактерия като доказателство. И само тези Т-клетки, които имат подходящ рецептор за този специфичен патоген, ще го разпознаят и ще се свържат и реагират с него. В случая е този рецептор. Ще се свърже с това малко парченце и така ще разпознае натрапника, точно този, който е бил създаден да убие, когато е някъде в тялото. В същото време тези В-клетки са създадени да реагират директно на тези бактерии и без да има антиген-представяща клетка. И тази с рецептор, реагиращ на точно тази бактерия, ще реагира, ще се свърже с нея и ще вдигне аларма. А какво става с останалите различни В-клетки наоколо? Те няма как да разберат, че нещо се случва. Защото нямат подходящ рецептор, с който да се свържат с бактериите, дошли до лимфния възел. И така, това е стъпка втора. Когато имаме инфекция и подходящите В и Т-клетки са предупредени. И какво ще направят те сега? Сега те ще се активират. Ще се задействат, защото най-сетне са необходими. Сега тези В и Т-клетки ще започнат да се множат като луди. Тук имаме нашите двама победители, избрани за целта. Те си казват: "Сега вече знаем, че сме полезни в битката с тази инфекция, нека се размножаваме като луди, защото сега сме само двама и това съвсем не е достатъчно." И така те ще започнат да се размножават и всеки от наследниците им, за разлика от предишните поколения, сега ще има точно този рецептор. Ще има само точно този рецептор. Ако имат друг рецептор, целият процес ще се обезсмисли, защото няма да разпознават тази конкретна инфекция. Тук трябва да спомена, че не всички от тези клетки ще вършат едно и също. Повечето от тях ще станат ефекторни клетки, което означава, че са готови да се борят с тази конкретна инфекция сега. Някои от тях ще станат клетки на имунната памет, което означава, че няма да се бият точно сега. Те ще чакат до следващия път, когато се появи същата бактерия. Причината за създаването им е, че щом веднъж сме хванали тази бактерия, има много висок шанс да се появи пак. Защото се създават милиарди и милиарди от тези различни рецептори, но много малка част от тях, ще влязат в употреба. И това е стъпка три от процеса, в който най-сетне се създава армия от В и Т-клетки, готови да се борят с този натрапник. Войната е във вихъра си. Тези В-клетки ще произвеждат антитела, които да атакуват тази бактерия, една част от Т-клетките ще останат в лимфния възел, а друга ще тръгнат на бой към мястото на инфекция в тъканта . И така целият този процес може да се нарече клонална селекция. Името идва от клонално-селективната теория на имунитета, обясняваща този процес. Тази клонална селекция – причината да се нарича клонална е, защото избираш В и Т-клетки, от които се нуждаеш, и започваш да ги клонираш като полудял, за да създадеш армия. Процесът включва тези много уникални и специфични В и Т-клетки, идващи от костния мозък и тимус в лимфния възел. Там ще срещнат тези бактерии, инфектирали кожата ти, и които пътуват през лимфните съдове до лимфния възел. Те ще се срещнат там и армията ще е в бойна готовност.