Анатомия на гърдата и лактация (кърмене)

Лактацията е процес, при който се отделя кърма от млечните жлези в женските гърди. Освен че кърмата е питателна за кърмачето, тя подсилва имунната му система, тъй като съдържа антитела, които новороденото не може да създаде само. Като цяло кърмата снабдява кърмачето с всички необходими вещества за растежа му през първите шест месеца от неговия живот. Преди да разгледаме механизма на лактация, нека първо да се ориентираме в анатомията на женската гърда. Това е жена, а това е лявата ѝ ръка, повдигната във въздуха. Това е мускулът pectoralis major (голям гръден мускул), който представлява главният мускул на гръдния кош. Споменавам този мускул, тъй като гърдите се намират върху лявата и дясната му страна. Идеята е да добиеш по-ясна представа къде точно са разположени гърдите по отношение на гръдния кош. Тук съм махнал кожата на част от гърдата, така че да можем да разгледаме в дълбочина структурите от дясната страна на гърдата, но също така и повърхностите структури от лявата страна на гърдата. Не забравяй, че като казвам дясно и ляво, имам предвид от гледна точка на нарисуваната жена, а не от гледна точка на наблюдателя. Гърдите както при мъжете, така и при жените, съдържат млечни жлези. Млечните жлези всъщност представляват видоизменени потни жлези, които са способни да произвеждат и отделят мляко. При жените те се развиват по време на пубертета, а при мъжете остават недоразвити. Преди настъпването на бременност млечните жлези представляват малка част от гърдата на жената. По време на бременността обаче те се разширяват и разклоняват в отговор на стимулация от хормоните естроген и пролактин. Така че млечните жлези трудно могат да се видят на тази схема. Ще ги увелича малко, така че да добиеш по-ясна представа за анатомията на млечната жлеза. Клетките, които обграждат като с мрежа млечните жлези, се наричат миоепителни клетки. Миоепителните клетки се специални не само защото представляват външния повърхностен слой на млечните жлези, но и защото могат да се съкращават и притискат жлезите, за да се изцеди кърма. Кърмата се изцежда в посока на зърното посредством изходните канали на млечните жлези. Оттам кърмата може да се отдели през зърното посредством мънички дупчици върху цялото зърно, наречени пори на зърното. Да видим как би изглеждало това на по-голямата схема. Ето тук са миоепителните клетки, покриващи повърхността на млечните жлези. Те ще изстискат кърма от млечните жлези, ще я изпратят по изходните канали в посока към зърното. Това се случва във всички млечни жлези, след което кърмата излиза през мъничките пори в зърното. Ето сега ще го отбележа. Изходен канал. Понеже говорим за зърната, тъмните кръгове около тях се наричат ареоли. Ареолите имат две различни функции. Първата е, че съдържат издутини – ареолни жлези, наричани още жлези на Монтгомъри. Те секретират мазно вещество, наречено липоидна течност, което овлажнява зърното, така че да не се изсуши или нацепи по време на кърменето. Втората функция на ареолите е свързана с бебето. Потъмнелите ареоли представляват добра мишена, към която да се стреми бебето. Зрението на новородените не е добре развито, така че тъмните ареоли им помагат да намерят своя източник на храна по-лесно и по-бързо. Забравих да спомена, че съществуват изследвания, според които липоидната течност, произведена от ареолните жлези, притежава определен мирис, който привлича бебето. Така че ареолите имат две функции. Гърдите съдържат немалко количество мастна тъкан, или адипозна тъкан, която представлява по-голямата част от гърдата. Мастната тъкан поддържа всички жлезисти структури, които споменах. Гърдите натежават от всички тези жлези и мастна тъкан, особено когато млечните жлези са пълни с кърма по време на лактацията. Ето защо гърдите имат нужда от специални поддържащи връзки, които се наричат Куперови връзки. Благодарение на тях гърдата се закрепва за гръдния кош. Те са отбелязани в зелено. След като разгледахме анатомията на гърдата, да видим какво се случва с нея по време на лактация. Лактацията започва, когато кърмачето засуче от гърдата на майка си. Да разгледаме този процес по-отблизо, тъй като в него взимат участие някои доста интересни невронни пътища. Когато новороденото започне да суче, се активират специални рецептори в зърното, наречени механорецептори, и изпращат сигнали по гръбначния стълб до хипоталамуса в мозъка на майката. Когато хипоталамусът получи съобщенията, се случват две много интересни неща. Първо, той изпраща сигнали до група окситоцинови неврони в задния дял на хипофизата, което предизвиква производството на окситоцин. И така, образува се окситоцин. Освен това хипоталамусът изпраща сигнал на друг неврон в предния дял на хипофизата, който секретира хормон, потискащ производството на пролактин. Въпросните неврони в предния дял на хипофизата се наричат неврони, потискащи производството на пролактин. Те имат странна мисия. Както предполага името им, те не позволяват на други неврони в предния дял на хипофизата да произвеждат пролактин. Благодарение на хипоталамуса пролактиновите неврони в предния дял на хипофизата са свободни да произвеждат колкото си искат пролактин. Това е изобразено на схемата. Производството на пролактин е важно, тъй като под влияние на пролактина млечните жлези започват да произвеждат кърма. Окситоцинът стимулира миоепителните клетки, обграждащи млечните жлези, да отделят кърма през зърното, така че кърмачето да може да се нахрани. С други думи, за нормалното кърмене има нужда както от окситоцин, така и от пролактин. В началото споменах, че именно сукането на бебето отпушва тази каскада от невронни мрежи, благодарение на които се секретира кърма. Още по-интересното е, че когато чуе бебешки плач, не е задължително да става дума за собственото бебе на майката, може да бъде напълно непознато бебе, във всеки случай, когато майката чуе бебешки плач, слуховият ѝ център в мозъка ще предизвика гореописаната каскада, благодарение на която ще се образува и отдели кърма. Този механизъм е еволюирал по този начин като предпазна мярка, за да се подсигури нахранването на плачещо бебе и от други кърмещи жени, дори и родната майка на бебето да не е наблизо. По този начин детето ще порасне и ще бъде здраво.