Какво е коклюш (пертусис)?

Тук имаме три поколения от едно семейство. Да кажем, че един ден седемгодишното дете развива лека кашлица, която скоро се превръща в нещо много по-лошо. Имам аудио клип на кашлицата и искам да обърнеш специално внимание на звука, който се чува , когато момчето си поема въздух. (чува се звук от кашляне) Това момче определено има пристъп на кашлица, който го кара да изкашля всичкия въздух в белите си дробове. Но чу ли звука, който издава, когато най-сетне успява да си поеме въздух? Това е характерен звук (като рев на магаре). Това е емблематичният звук на заболяването, наричано още магарешка кашлица. Магарешката кашлица се нарича още и коклюш и инфекцията се причинява от вид бактерия, наречена Bordetella pertussis. Ако погледнем В. pertussis под микроскоп, ще видим пръчковидни бактерии, като тези, които рисувам. Бактериите инфектират дихателните пътища и отделят токсини, които увреждат и възпаляват въздушните пътища. Това увреждане води до натрупване на мукус, докато не бъде задействан силен кашличен рефлекс. Когато вдишваме след един от тези пристъпи, въздухът се движи бързо през отеклите въздушни пътища и това генерира този свистящ звук. Коклюшът е силно заразен, понеже се предава от човек на човек чрез капки мукус, които съдържат живи бактерии, които биват изкашляни или изкихани във въздуха. Да кажем, че майката е наблизо, на три крачки от сина си, тя може да вдиша мукусните капки и да се инфектира. Или капките могат да бъдат предадени чрез повърхности, които пипат всички, например чрез играчка, споделена със сестрата на момчето. Бактериите може да се озоват на ръцете ѝ, а после тя да потрие очите и носа си и да вкара бактериите в тялото си. Затова кашлянето и кихането в лакътя, вместо в ръката, и честото миене на ръцете, са толкова важни. Затова лекарите, които лекуват семейството, носят престилки, ръкавици и маски, за да минимизират заразяването между пациентите си. Но има определен етап по време на инфекцията, когато заболяването е най-заразно. Да разгледаме хронологията, за да видим това. Ще започнем с началното излагане на бактериите. Обикновено има едноседмичен период на инкубация, през който бактериите са в дихателния тракт и се делят и го увреждат, но все още няма клинични симптоми. Никой от клиничните симптоми не е наличен за около 12 седмици. Ще начертая цялата клинична хронология до 12 седмици, но всъщност 12-те седмици са разделени на три етапа. Първият етап е от началото на клиничните симптоми до около две седмици. Това се нарича катарален етап. И думата катарален буквално означава възпаление на дихателния тракт с увеличени секреции. Този етап е подходящо наименуван, понеже главният клиничен симптом, който виждаш тук, е течащ нос с кихане, малко кашлица и леко повишена температура. Симптомите затрудняват различаването от настинката, но за нещастие в този етап коклюшът е най-заразен, понеже бактериите още не са били убити от имунната система, така че се делят бурно и всяко кашляне и кихане изхвърля живи бактерии във въздуха. В началото на симптомите инфектираният човек трябва да стои надалеч от други хора поне за 21 дни. Дотогава тялото успява да произведе антитела срещу коклюша, които го идентифицират като чужд нашественик, който трябва да бъде убит от имунната система. През следващите две до осем седмици, познати като пароксизмален етап, повечето от бактериите са мъртви, така че заболяването не е толкова заразно, но увреждането и възпалението, причинени от бактериите през предходните седмици, могат да причинят изключителни пристъпи на кашлица и свирещи звуци, за които говорихме по-рано. Точно така получава името си този етап. Пароксизъм е пристъп или ново проявяване на симптом. Тук това е кашлянето и тези пристъпи на кашлица са изключително изтощаващи. Те често биват последвани от повръщане и други усложнения заради силната кашлица. Накрая етапът на конвалесценция (възстановяване) се достига между 8-та до 12-та седмица. Конвалесценция буквално означава възстановяване от болест и точно това прави тялото през това време. Инфекцията е изчистена от тялото и тялото сега трябва да се излекува от инфекцията на дихателния тракт и увреждането. С времето честотата и интензитетът на кашлянето ще отшумят, но това отнема много дълго време и това е причината някои култури да наричат коклюша 100-дневната кашлица. Въпреки че изложих ясно тези три клинични етапа, в реалността етапите може да бъдат трудни за разграничаване в зависимост от няколко модифициращи фактори. Модифициращ фактор е всичко, което променя продължителността или тежестта на заболяването – например възрастта. Да кажем, че е инфектирано двумесечно бебе. Бебетата може да нямат енергията след пристъп на кашлица да вдишат силно и бързо да вкарат въздух през отеклите, възпалени въздушни пътища, така че бебето може да не свисти след пристъп на кашлица. Възрастните може да имат пристъпи на кашлица, но може да нямат свистене след това, понеже въздушните им пътища са по-широки и могат да се справят с малко подуване без драстично намаляване на въздушния поток. Друг модифициращ фактор е имунизационният статус. Да кажем, че бабата е имала ваксина срещу коклюш в последните 10 години. Нейното тяло е подготвено за инфекция с коклюш, така че ако бъде изложена на него, нейното тяло може да се пребори по-бързо и за по-кратък период от време. Увреждането и възпалението може да не прогресират до момента, в който тя има свистяща кашлица или каквато и да е кашлица. По същата причина, ако тялото е подготвено, предишно излагане на коклюш също може да е модифициращ фактор. Например, ако дядото наскоро е имал инфекция с коклюш, тялото му е подготвено да се пребори с повторно излагане и, точно като бабата, неговите пристъпи на кашлица, свистенето, повръщането и други усложнения може да са по-леки, ако въобще се появят.