Въведение в лабораторните стойности и нормални (референтни) диапазони

Имаме тази лабораторна бланка. Да разгледаме тези лабораторни стойности. Поставих няколко стойности, така че ще си представим, че това са изследванията ми. Виждаш диапазона и мерните единици до стойностите. Да ги разгледаме едно по едно. И докато го правя, ще ти покажа някои начини за съкращение, така че да можеш да разбереш, ако ги срещнеш в бъдеще, какво означават. Това са използваните съкращения, не е нещо, което аз измислих. Това се използва в практиката, и то не само в САЩ, а в повечето части на света. Доста уеднаквено е. Ако гледаш тези изследвания, ето бърз начин да ги разтълкуваме. Представи си, че трябва бързо да ги запишеш на лист хартия и да продължиш. Ето как ще го направиш. Ще начертаеш малка диаграма, ето така. Най-далеч вляво ще поставиш числото 5. Това се отнася до първия ред, редът на белите кръвни клетки. Знаем, че стойността е 5000 – това ни казва числото 5. Тази стойност тук е в хиляди клетки на милилитър. Ако видиш пет, знаеш, че говорим за хиляди клетки на милилитър. Следващият въпрос е какви са тези видове клетки, ако ги погледнеш. Знаем, че са бели кръвни клетки. Конкретният им вид е уточнен в шестте реда отдолу. Тези шест реда ти казват разпределението на тази стойност. Затова са в проценти. 5000-те клетки са разделени на сегментирани неутрофили – ще запиша това като S със 61, и пръчкоядрени гранулоцити, които са 3%. Лимфоцитите са 29%. После имаме 4% моноцити, 1% базофили и 2% еозинофили. Тези проценти за различните видове бели кръвни клетки ще дадат сбор от 100. Нека проверим. Имаме 7 и 29 е 36, плюс 3 е 39... и 61 Да, 100%. Така бързо можеш да видиш различните видове бели кръвни клетки, които се носят из тялото ти. Това представляват тези числа. Следващите две числа, хемоглобин и хематокрит, отиват отгоре и отдолу на диаграмата. Отново, когато видиш тези числа така, просто гледам това и веднага откривам, че това е съдържанието на червените кръвни клетки. И двете числа отразяват съдържанието на червени кръвни клетки в кръвта. В последната клетка от тази страна е броят на тромбоцитите. 227 означава 227 000 клетки на микролитър. Преди говорихме за милилитри за белите кръвни клетки. Но сега, за тромбоцитите, говорим за микролитри. Всъщност ще поставя "клетки" в кавички, понеже знаем, че те не са истински клетки. (Заб. В таблицата мерната единица за левкоцитите трябва да е брой на микролитър.) Тромбоцитите са малки клетъчни фрагменти. Това 227 ти казва колко тромбоцитни клетъчни фрагменти се носят в един микролитър кръв. Това е първата група данни. Това е информация, обобщена много набързо в тази диаграма. Нека преминем към химията. Ако някой поиска тест "Химия 7", това включва тези първите седем показателя. (В България това се нарича панел "Електролити".) Ако нареди тест химия 10, това са всички тези 10 показателя. Ето как може да се представи това като диаграма. Ето така. За Химия 10 последните три идват тук. Натрият идва горе вляво. Отдолу е това 4,3 за калия. Преминаваме систематично през това, 103 за хлорида, 22 за бикарбоната отдолу. Креатининът влиза в тази клетка, 0,8. И после кръвният уреен азот, понякога наричат това BUN, това са първите букви от всяка дума на английски – това е 15. Глюкозата на гладно е 92. (В България се измерва като mmol/L.) Калцият отива отгоре на тази диаграма. Това идва тук. Магнезият идва от тази страна. Фосфатът идва от тази страна. Това отгоре е Химия 7. Химия 10 включва всичко това заедно. После, отдолу, имаме някои чернодробни ензими. Ето и диаграма за това, бърз начин да я начертаеш. Използваме голям Х. В горната част на х има две стойности. Обикновено записваш общия билирубин ето така, 1,1. И после поставяш наклонена черта. После поставяш другата стойност тук, директният билирубин, 0,1. Вляво поставяш AST (АСАТ). Вдясно поставяш ALТ (АЛАТ). Отдолу поставяш алкалната фосфатаза, 76. Така поставяме числата. Така че ако видиш някои от тези диаграми и се чудиш какво означават, сега вече знаеш кода. Знаеш кое число къде отива. Ако видиш например, че това число е 22, веднага знаеш, че говорят за ALT. Това е начинът, по който хората бързо правят диаграма на нещата. Знам, че когато хората гледат лабораторни изследвания, първото нещо, което искат да знаят, е дали са хубави, или лоши. Те искат да погледнат тези стойности и да ги сравнят с диапазоните. Искат да се знаят дали това попада в нормалния диапазон, който хората очакват. Нека поговорим за това. Нека поговорим за нормалния диапазон и какво означава нормален, тъй като знам, че това е първото нещо, което хората ще искат да разгледат. Нека начертая как изглежда една нормална крива. Ако вземеш всеки, да кажем 10 000 – това не е всеки, но да речем голяма група хора, 10 000 души, и ги попиташ да ти кажат броя на белите си кръвни клетки, те ще ти дадат, разбира се, много различни числа. Вероятно се чудиш какво ще правиш с тази информация. Но да кажем, че ти дадат отговора си. Поставяш това на крива и чертаеш малка диаграма. Ще получиш това и ще си кажеш, че повечето хора имат бели кръвни клетки – и това е броят бели кръвни клетки. Всъщност, извинявай. Това тук долу е броят бели кръвни клетки. Това, разбира се, е в хиляди. Казахме, хиляди на микролитър, хиляди клетки на микролитър. И това е честота. Това е броят хора. Ще запиша f за честота. Както виждаш, има много хора в този диапазон тук – всъщност 95% от хората попадат в средната част на тази област. Това определено е мнозинството хора, които попадат между 4,5 и 10. Така са приети повечето от тези диапазони. Запитали са се къде лежи мнозинството хора. Обикновено е между тези числа, които са в диапазона. Това също означава, ако помислиш за момент, че има, разбира се, някой тук и някой тук горе. Това, по определение, ще се случи. Ще имаш 5% в една от тези две опашки. Така че когато видиш диапазон, помни, че има нормални различия, които са над и под диапазона. Но диапазонът обикновено улавя мнозинството хора. Когато мислим за това, когато мислим какво точно влиза в нормален диапазон, помисли за някои от нещата, които може да направят това, което е нормално, да се различава. Например да кажем, че проверя нечий хематокрит. Да кажем, че гледам хематокрита и искам да открия дали е нормален, или не. Ако погледна хематокрита на бебе, но използвам диапазон за възрастни, това ще е много, много необичайно високо. Новороденото бебе има много висок хематокрит, така че трябва да го сравнявам с други новородени. Важно е да помислим за възрастта. Искаш да се увериш, че диапазонът стойности е подходящ за възрастта. Също трябва да се увериш, че взимаш предвид пола. Например, нормалният диапазон за мъжкия хематокрит е малко по-висок от нормалния диапазон за женския хематокрит. Диапазонът се влияе от възрастта и също от пола. В различните лаборатории изследванията също се различават. Всъщност това е доста интересно. Можеш да влезеш в Интернет и да видиш какъв е нормалният диапазон за много от тези показатели, които имам тук. Стойностите ще са малко по-различни от това, което ти показах. При изследвания в различни лаборатории ще получиш различни стойности. Лабораторната техника също има значение. Дори в една лаборатория в зависимост от техниката, която използват, за да измерят даден показател, диапазонът може да варира. Това има значение, особено за такива неща. Тези IU, които поставих тук, означават международни единици. Това е специфично за определен вид лабораторен анализ, който се прави. Това зависи от точния анализ, който се прави. Това ще промени диапазона на стойностите, който ще получиш тук. Така че вземи предвид техниката. И накрая, вземи предвид ситуацията. Да кажем, чe трябва да дойдеш за глюкоза на гладно. Обикновено ти казват да не ядеш нищо вечерта и да не закусваш. Идваш и ти взимат кръв сутринта. Това е доста чест сценарий. Тогава ще имаш нормална глюкоза на гладно. Тя трябва да е под 100. Но, да кажем, по случайност решаваш да хапнеш нещо малко сутринта, понеже това обикновено правиш. Хапваш препечена филийка. Като резултат, кръвната глюкоза може да се увеличи. Този резултат на глюкозата ще е нормален, ако се знае, че не е бил на гладно. Че хапна нещо сутринта. Тоест ситуацията се промени. Метаболизмът ти е причина този диапазон да се промени нагоре. Само за глюкоза на гладно стойност под 100 е нормална. Иначе може да е по-висока. Сега помисли за ситуация, при която взимаш лекарство. Да кажем, че приемаш лекарства, поради които калият ти спада. Взимаш лекарство. То кара калия да излезе от бъбреците ти и да навлезе в урината. Стойността за калия тогава ще се понижи. Ще очаквам да е по-ниска. Понеже взимаш това лекарство. Някои от тези диапазони ще се променят, в зависимост от това какви лекарства взимаш, какво яде за закуска сутринта или дали не яде изобщо, какви медицински състояния имаш. Определено ще зависи от ситуацията. Когато гледаш диапазоните и стойностите и искаш да видиш дали тези са в нормалните диапазони, просто обмисли всички тези неща, които могат да обяснят защо това число е или не е в този диапазон.