Развитието на употребата на субстанции - Защо хората употребяват легални и нелегални субстанции?

За да разберем зависимостта от вещества, трябва първо да разберем защо първоначално хората започват да използват вещества и изглежда, че за това има четири главни причини. Първата е, че веществата носят приятни усещания. Те могат да повишат настроението или да предизвикат еуфория, а това са неща, които хората харесват. Втората причина е, че понякога хората взимат определени наркотици, за да се успокоят. Те могат да помогнат на хората да намерят облекчение от неща като тревожност и болка. Веществата могат да предоставят и усилване. Тоест, някой може да приема вещества, за да се концентрира по-добре на работа или да повиши издръжливостта си, така че да може да учи цяла нощ. Последно, веществата могат да са включени във важни социални функции, неща като сближаване с приятелите и други видове социално улесняване, или дори влияние от приятелите. Тези четири неща могат да ни помогнат да разберем защо хората започват да употребяват вещества, но също искаме да разберем защо продължават да използват веществата. Можем да разгледаме този въпрос във връзка с много различни психологически теории или психологически модели. Първият начин, и може би най-лесният начин да разглеждаме това, е свързан с оперативното кондициониране, като това всъщност казва, че е вероятно да продължим да правим неща, които са били възнаградени в миналото. Най-лесният начин да си представиш това е положителното кондициониране. Някой взима вещество, чувства се наистина добре и затова отново ще иска да го направи в бъдещето. Или може би взима веществата с приятели и това произвежда много положително социално взаимодействие. Сближава ги или им дава причина да се събират, а това ще подсили употребяването на вещества в бъдеще. Друга част от оперантното кондициониране е негативното подсилване, като това е малко по-сложно от положителното подсилване. Да кажем, че имаш ужасно главоболие и в отговор на това взимаш болкоуспокояващо. То премахва главоболието ти и това всъщност е негативното подсилване. Това означава, че нещо, което премахва нещо лошо, е по-вероятно да бъде повторено в бъдеще. Тоест, човекът ни тук вероятно ще вземе болкоуспокояващо следващият път, когато има главоболие. Негативното подсилване ни казва, че когато едно действие премахва нещо лошо от околната ни среда, това действие вероятно ще бъде повторено. Да кажем, че имаме някой, който може би изпитва силна болка. Не просто има главоболие. Може би току-що е преживял операция. В отговор на това човекът взима някакво вещество, или това, което му е предписано от лекаря, или такова, което не е. Когато вземе такова вещество, то премахва болката. Или може би, да кажем, че някой си навлича неприятности в работата, защото заспива на работа, и следващият път, когато този човек е сънлив, може би ще вземе вещество, което ще му помогне да остане буден. Понеже това вещество му позволява да си върши работата и пречи да си навлича неприятности в работа, човекът вероятно ще го използва, когато отново усети сънливост. Както виждаш, тези модели са наистина прости и мисля, че има нещо много хубаво в тази простота. Но може би понеже е толкова просто, този модел пропуска някои неща. В частност, този модел изглежда игнорира всички негативни последствия, които могат да се появят при употребата на вещества, дори преди тя да се превърне в зависимост. Фактът, че това е проблем, се потвърждава от оперантното кондициониране. Понеже, освен факта, че поведенията, които са възнаграждаващи, ще бъдат повторени, оперантното кондициониране също показва, че действия, които имат негативни последствия, вероятно няма да бъдат повторени. Има много негативни последствия, които възникват от употребата на наркотици, попадане в затвора, загуба на приятели, семейство, загуба на работа или финансова сигурност, или здравето. Това са все много сериозни неща. Защо тогава изпитването на еуфория за кратко време побеждава всички наказания, свързани с употребата на наркотици? Една причина за това може да е нещо, което проучванията върху оперантно кондициониране показват – че точният момент е много важен. Наградата от наркотика, еуфорията, се усеща веднага или почти веднага, но наказанията за употребата на наркотици, негативните последствия, вероятно няма да се появят до много по-късно. Ще сместя думата "future" (бъдеще) тук, понеже говорим за бъдещи наказания. Можем да видим, че незабавните подсилвания са по-силни от бъдещите наказания. Друг проблем с тези модели и всъщност с всички тези модели, е, че се фокусират върху поведението на хората. Те не вземат предвид неща като познание или съзнателно взимане на решения, или индивидуални различия. Не взимат никое от тези неща предвид, а, честно казано, тези неща изглежда са много важни. Искам да преместим вниманието си за малко и да говорим за познавателни модели за употреба на вещества. Един от тези модели се нарича модел на самосъзнание и този модел твърди, че след като е започнала употребата на наркотици, тя се поддържа, понеже веществото намалява нашето самосъзнаване с течение на времето. Това намалява негативната ни обратна връзка. Например тук имаме Тим, като Тим има отрицателни чувства за себе си. Той мисли, че не е умен или забавен, или харесван. Тези мисли може да не му позволяват да взаимодейства с хора по начина, по който иска, или може би го спира от ходене на купони или от срещи с нови хора. Като намаляват тези мисли, определени вещества може да накарат хората да се въприемат по-добре, което ще подсили употребата на наркотика. Но проблемът е, че ефектите на веществото обикновено не свършват тук. Освен че правят човека по-малко самоосъзнаващ се, веществата могат да потиснат нормалното вземане на решения или да направят хората по-непредпазливи. Може да потиснат и създаването на спомени. Или, ако някой направи нещо засрамващо, докато е под влиянието на някакво вещество, може да не помни за него. Тоест, веществата могат да накарат хората да са по-малко самокритични като цяло и те могат да загубят способността да осъзнават как употребата на наркотици влияе отрицателно на живота им или на живота на приятелите и семействата им. Подобен модел се нарича хипотеза за намаляване на напрежението, като тази теория гласи, че хората използват вещества, понеже те намаляват стреса в живота им. Ще нарисувам отново Тим и, да кажем, че Тим има много стрес в живота си. Може би е наистина стресиран от трудната програма в колежа. Тревожи се за връзката си с любимата си. Може би някой, когото Тим познава, е болен. Може би някой от родителите му е болен. Според хипотезата за намаляване на напрежението всички тези неща, взети заедно, биха довели до това, че Тим ще употребява вещества като начин да намали този стрес в живота си или поне да се чувства по-малко засегнат от стреса в живота си. Мисля, че тези два модела са полезни, за да разберем защо хората може да продължат да използват вещества, но тези модели имат недостатък, когато мислим за техните предвиждания. И двата модела – и моделът на самосъзнание, и хипотезата за намаляване на напрежението, изглежда предвиждат, че хората, които ще получат най-голяма полза от намалено самоосъзнаване или намалено напрежение, предвиждат, че е най-вероятно точно тези хора да използват и злоупотребяват с наркотици. Но това изглежда не е вярно. Не е подкрепено от проучванията. Друга причина хората да продължат да използват вещества след първоначалния прием е, че причината е изграждането на модел. Ще наречем това модел на социално заучаване. Този модел казва, че пиенето и употребата на наркотици са заучени поведения. Например знаем, че хората променят количеството приет алкохол така, че да съвпадне с нивото на тези около тях. Ако някой е в дадена социална група, където употребата на вещества е нормализирана и е част от социалното сближаване, вероятно е този човек да моделира поведения от тази група. Искам да отделя минута да посоча нещо, което е общо за тези три познавателни модели, а това е, че те в тях се приема, поне до някаква степен, че действията на хората ще следват нагласите им. Тоест, някой иска да е по-малко самоосъзнат поради отрицателни фактори и като резултат пие. Или някой е наистина стресиран от нещата, които се случват в живота му, затова ще пие, за да намали това напрежение. Или може би вижда, че приятелите му използват вещества. Може би вижда, че приятелите му пият на партито и иска да се присъедини към тях и също да пие. Изглежда доста ясно, че действията на хората следват мислите и вярванията им, но това може не е винаги да е вярно. Знаем от дългогодишни психологически проучвания, че хората често основават нагласите и вярванията си върху действията, които извършват, а не обратно, а това е теория, позната като когнитивен дисонанс. Да кажем, че това е нашият човек и да кажем, че името му все още е Тим, той е в колеж и отива на парти, където вижда много хора, на които се възхищава. Всички тези хора пият. Да кажем, че до този момент Тим никога не е пил алкохол. Всъщност, той не одобрява пиенето преди навършване на пълнолетие. Но той е на това парти и вижда, че хората, на които се възхищава, пият. Той решава, че просто ще пие малко бира. Но когато по-късно Тим си припомня случката, той може да изпадне в състояние на когнитивен дисонанс. Неговото убеждение, че непълнолетните не трябва да пият, не съответства на действията му. Не съответстват на факта, че на това парти той е пил. Оказва се, че като хора, не ни харесва, когато действията и убежденията ни не съвпадат. Това е някак неудобно, а Тим сега се чувства точно така. Но Тим не може да се върне във времето и да промени действията си. Не може да се върне обратно и да не пие на това парти. Вече го е направил. За да намали дисонанса между убежденията и поведението си, той може да реагира, като промени убежденията си, които са единственото нещо, което може да промени. Ако някой пие или използва някакво вещество, поради влияние от приятелите или за сближаване с приятелите си, може да опита да се справи с противоречието в поведението си като реши, че използването на това вещество не е толкова лошо. Ще се справи с противоречието в действията си като реши, че тези действия са последователни с личните му убеждения, което отваря вратата за продължаване на употребата на вещества в бъдеще.