Лечение на емфизема

Когато говорим за лечението на емфизем, мисля, че най-важното нещо, първото нещо, за което да говорим, е спиране на тютюнопушенето. От всички терапии, тази е единствената, която спира влошаването на заболяването. Тъй като пушенето може да причини емфизем, това е като първият начин да излезеш от една дупка, като спреш да копаеш повече. Така че първо е спирането на пушенето. Що се отнася до лекарствени терапии, те не могат да обърнат вредата, която вече е била направена, но могат да помогнат със симптомите и мисля, че е важно да разграничим лечението при хронична и при остра фаза. Лекарствата за хронично заболяване се приемат всеки ден за поддържане на статуса на пациента. Лекарствата за остра фаза се приемат от време на време, когато емфиземът се влоши. Влошаването може да настъпи доста бързо и тогава използваме различни комбинации от лекарства, за да премине острата част на заболяването. Първи важен клас лекарства в хроничната поддържаща терапия са бронходилататорите. Бронхо се отнася до въздухоносните пътища. Дилататори се отнася до факта, че тези лекарства карат въздушните ти пътища да се отворят като тръба, чийто диаметър става по-голям. Ако това е дихателното дърво, което се разклонява и разклонява, ако направим разрез тук, за да можем да разгледаме тази тръба, тя ще изглежда ето така. Имаш външната част и имаш лумена, което просто означава вътрешната част, през която преминава въздухът. В стените на въздушния път имаме голям брой гладки мускули. Гладките мускули не са скелетни мускули. Не можем да ги контролираме с ума си. Комбинация от фактори в тялото ни като нервната система и някои други фактори влияят на съкращението на този мускул. Гладък мускул. Както го нарисувах тук, той е доста съкратен. Виж колко малък става този лумен при съкращаването на мускула. Мускулите се съкращават по този начин, за да стеснят лумена. Бронходилататорите могат да отворят този въздухоносен път. Ще начертаем лумена толкова голям, понеже мускулите около него са се отпуснали, вече не са толкова силно съкратени. Виж колко място ни дава това в средата. Това ще позволи преминаването на много повече въздух, отколкото през този малък лумен тук. Бронходилататори е събирателно наименование на няколко класа лекарства, но всички те действат, като разширяват дихателните пътища. Първият клас бронходилататори, който искам да спомена, са бета-2-агонистите. Те стимулират бета-2 рецепторите. Бета-2 рецепторите са част от симпатикусовата нервна система. Това е отговорът "бий се или бягай". Като част от него тя иска да отвори белите ти дробове малко повече. Стимулирането на бета-2 рецепторите ще направи точно това. Едно лекарство от този клас, което може да срещнеш, е албутерол, като лекарствата от този клас завършват на -рол. Това е лесен начин да ги разпознаем просто от имената. Вторият клас лекарства са антихолинергици, които са... Анти, следователно са антагонисти, което означава, че изключват рецептора. Това включва различни рецептори във въздушните пътища, но ефектът е същият. Имената на тези лекарства често завършват на опиум и това няма нищо общо с наркотика опиум, просто е съвпадение. Бронходилататорите разширяват дихателните пътища, но една от причините те да са в констрикция, е понеже има твърде голямо възпаление. Следващият клас, за който искам да говоря, са инхибиторите на левкотриен. Какво означава това? Левкотриенът е важен играч в каскадата, която води до възпаление. Например ако каскадата е А води до В, което води до С, което води до D и така нататък, евентуално, поне що се отнася до левкотриените, които тук ще запиша като LT, те са целта на каскадата на възпалението – каскадата иска да стигне дотук, когато има възпаление, което включва стесняване на въздухоносните пътища и други неща. Очевидно инхибирането на левкотриените намалява възпалението. Премахваме част от мукуса и стеснението в белите дробове, с които се борим. При емфизем намаляването на възпалението е много важно, понеже възпалението е това, което води до голямо количество неутрофили и еластаза. Намаляването на възпалението чрез инхибиране на част от левкотриена помага за забавяне на влошаването на заболяването. Много пациенти с емфизем може да взимат тези хронични лекарства всеки ден, но за нещастие понякога пак могат да развият влошаването на състоянието, при което компенсационната им система изведнъж не работи и бързо се влошават. Тук краткосрочната ни цел е да ги върнем към основното им състояние. Едно от първите неща, които им даваме, са антибиотици. Понякога, когато дойдат в болницата, вече имат инфекция, но дори да нямат, пак им даваме антибиотици за профилактика, което означава, че заболяването още не се е развило, а ги даваме, за да го предотвратим, понеже когато имат влошаване, способността им да се справят с инфекции намалява. Като общо правило всеки път, когато има блокаж в тялото, или нещата не се движат както трябва, причината може да е инфекция, понеже тялото ни постоянно прочиства неща от системата ни. При емфизем например, ако имаш тези разширени въздушни пътища, тези стени и въздухът е заседнал тук, при влошаването това става още по-зле. Представи си тези колабирали въздушни пътища. Сега нищо не се движи и самият емфизем причинява това, а сега това става още по-зле. Имаме драстично увеличение на вероятността за инфекция. В белите дробове постоянно има бактерии и белите дробове опитват да ги изчистят. Сега излизаме от контрол с това влошаване и обичайната система за прочистване на тези бактерии не работи, така че даваме антибиотици. Просто понеже ако се добави пневмония или друга инфекция на всичко това отгоре, това ще е ужасно. Искаме да предотвратим това с помощта на антибиотици. Следващото нещо, що се отнася до възпалението, е да дадем голяма доза от нещо – ще извадим големите оръжия. Искаме да дадем стероиди. Стероидите са универсалните големи оръжия за намаляване на възпалението. Отново имаме каскадата си. А води до В, до С, до D, накрая до левкотриени. Стероидите работят много по-рано в каскадата. Да кажем, че работят при стъпка С. Обичайно даваме доста голяма доза и каскадата спира там. Това е добре за предотвратяване на възпалението, но тъй като е каскада и тук всичко е свързано, тогава D също не работи, всички други неща, които се разклоняват от С и D, другите оръжия на имунната система, от които възпалението е част, също не работят. С изваждането на тези неща от играта възпалението намалява. Това е целта ни. В същото време това събаря имунната система. Пациентите са имуно- компрометирани по време на лечението със стероиди. Имунитетът им спада. Това прави антибиотиците още по-необходими, но също е причината да опитваме да не даваме стероиди на хората за дълго, дълго време. Това е като спешно подпомагане. Първо трябва да спрем процеса, а после можем да помислим как да се върнем в релси. Това са стероидите и друго нещо... Този човек не може да диша, или има проблеми да вдишва и издишва въздух. Идва в болницата. Може да изглежда логично да го поставим на кислород. В болницата даваме кислород на хората всеки път, когато имат проблеми с дишането. Ще поставя въпросителна до кислорода, понеже това е малко особено при пациентите с емфизем. За да обясним това, нека поговорим за контрола на дишането. Контролът на дишането включва комбинация от механизми в тялото, които те карат да дишаш. Знаеш, че не е нужно непрекъснато да мислиш за дишането. Причината е, че мозъкът, нервната система и белите дробове образуват система, която те кара да дишаш. Обикновено, да кажем, че трябва да получаваш толкова кислород. Това е О2. И трябва да имаш само толкова въглероден диоксид. Когато дишаш, въглеродният диоксид излиза. Той излиза и искаш да поемеш кислород. Обикновено тялото е много чувствително към тези нива. Обикновено мозъкът е програмиран по такъв начин, че ако СО2 се повиши, това ни стимулира да дишаме. Дихателният ни център е по-фокусиран върху наличието на излишен СО2. Но емфиземът е обструктивна болест, затова винаги имаме твърде много СО2. Тъй като това е хронично, тялото е умно, скоро се научава, че този пациент просто ще има повече СО2 от обикновеното. Виж новата пунктирана линия. Това е новото ни нормално ниво. Също имаме малко по-малко кислород, понеже белите дробове са толкова възпалени, че е трудно да поемем повече въздух. Това е новото ниво на О2. Това е новото ниво на СО2. Тъй като СО2 е винаги над правата, която ни стимулира да дишаме, тялото решава, че ще промени сигнала. При пациентите с емфизем липсата на кислород тук, това ниво, е стимулацията за дишане. Дихателната дейност се задвижва не от нивата на СО2, а от нивата на О2. Постоянно трябва да се напомня, че нямат кислород, за да дишат. Какво се случва при пациент с дихателно задвижване от О2, ако му дадем кислород? Концентрацията на кислород се повишава и губим респираторното задвижване. Иронично, даването на кислород може да намали дихателната дейност, а това е последното нещо, което искаш при някой, който има трудности с дишането. Също така химичните процеси в тялото и рН-то са се адаптирали към малко повече СО2 от обичайното. Внезапното подаване на кислород може да дебалансира тази система. Кислородът трябва да се дава внимателно. Ако на някой бъде даден кислород, дишането му трябва да бъде следено и да се следи дали още диша. Ако дихателната дейност спре, има машини с маски, които могат да поемат това задвижване и да гарантират, че човекът диша. Това е бърз преглед на някои от лекарствата, които използваме за лечение на емфизем, дали ще е всекидневно или за кратко, и най-важното, че трябва да се спре пушенето. Ако пушенето е причинило емфизем, пациентът трябва да спре, преди да се влоши, а ако е получил емфизем по друг начин, определено да спре да пуши, за да намали броя влошавания, да намали натоварването на белите дробове, и да спре да копае тази дупка.