Тонзилофарингит - усложнения, диагностика и лечение

Тонзилитът и фарингитът са две инфекции, които често вървят заедно. Тонзилитът е подуване на сливиците, които, ако погледнем тази скица, можем да видим да се показват между двете дъги. По-точно, това са небцовите сливици. Те се намират близо до небцето, горната част на устата. А фаринксът е задната част на гърлото. Фарингитът е възпаление в задната част на гърлото. Тонзилитът и фарингитът заедно могат да бъдат наречени тонзилофарингит. Диагнозата на тонзилофарингит е свързана с определянето на това дали причината е вирус, или бактерия. Инфекцията е вирусна при 90% от случаите при възрастни. Но при деца вирусните инфекции са около 70% от случаите. Повечето от оставащите проценти са с бактериални причинители. По-точно, има една бактерия, за която трябва да внимаваме. Може да я познаваш като стрептококово гърло. Бактерията, която причинява стрептококово гърло, е Streptococcus pyogenes. Друго име на тази бактерия е стрептокок от група А, което ще съкратя на GAS. За вирусните инфекции лечението обикновено е просто почивка, изчакване и лечение на симптомите. Но за бактериалните инфекции лечението включва антибиотици. Не е само симптоматично лечение. Понеже можем да лекуваме инфекцията, е важно да опитаме да разграничим двете. Това е важно от гледната точка на публичното здраве, понеже нелекувана стептококова инфекция е заразна за две до три седмици. Но след като се започнат антибиотици за стрептококова инфекция пациентите ще останат заразни само 24 до 48 часа. Както казвах, от гледна точка на публичното здраве лечението е важно, понеже можем да спрем предаването на инфекцията от един човек на друг. Но другата главна причина да лекуваме стрептококово гърло е, че има усложнения, които могат да възникнат, ако тази инфекция не бъде лекувана. Например някои пациенти може да развият обрив по тялото си. Те също ще развият много висока температура, а понякога могат да развият и подут език. Този уголемен подут език, висока температура и обрив по тялото е познат като скарлатина. Това обикновено се случва заедно с инфекцията по същото време с болките в гърлото. Друго усложнение може да се случи две до три седмици след стрептококово гърло. Едно усложнение може да е много сериозно и вероятно е едно от най-плашещите усложнения на нелекувано стрептококово гърло и се нарича ревматична треска. Ревматичната треска, може думата да ти е позната, ако знаеш думите ревматоиден артрит или може би ревматолог. Думата е свързана със ставите. При ревматичната треска пациентите може да изпитват тежка болка в ставите, така че тези бедни деца ще крещят от болка от тази ставна болка. Но вероятно по-страшно усложнение и такова, което може да причини последващо увреждане, е сърдечни проблеми. Пациентите може да развият шумове и сърдечни проблеми. Ревматичната треска е много сериозно усложнение. Разбира се, при ревматичната треска пациентите имат и треска. Друго усложнение, което може да се развие, е известно като гломерулонефрит. Това е дълга и сложна дума, но нека я разбием на по-малки. "Нефр-" се отнася до бъбреците. Нефро, нефрит, всичко това е свързано с бъбреците. "Ит" е възпаление, тоест това е възпаление в бъбреците, но, по-точно, това е възпаление на гломерула в бъбрека. Гломерулът е филтрационната система на бъбреците, тоест проблемът тук е, че системата за филтрация в бъбрека е възпалена. Това може да причини някои проблеми. Например пациентите може да уринират кръв. Поради възпалението някои от гломерулите, филтрационните единици, биват увредени и това освобождава кръв в урината. Също, понеже гломерулът е възпален, пациентите може да не могат да филтрират течност, така че задържат течност в телата си. Това води до по-високо кръвно налягане. Точно като ревматичната треска, това може да се случи две до три седмици след инфекция със стрептокок от група А. Причината за тези различия във времето е, че скарлатината се случва по същото време когато бактериите освобождават токсини. Скарлатината е медиирана от токсини. Ревматичната треска и гломерулонефритът са причинени от имунната система. Имунната система се е възбудила, за да се пребори с инфекцията, и някои продукти, които биват създадени, по-специфично, антитела, които биват създадени от имунната система, по случайност реагират със собственото ни тяло. След известно време тялото ще прочисти тези антитела и пациентът ще се възстанови от ревматичната треска или гломерулонефрита. Това са усложненията, които могат да възникнат, но как всъщност диагностицираме стрептококово гърло? Отново, както казах, поставянето на диагнозата е свързано с това да разберем дали инфекцията е вирусна, или бактериална. Как можем да определим дали е причинена от стрептокок от група А? Има някои доста силни клинични показатели. Пациентите може да развият треска с бактериално стрептококово гърло. Вирусните заболявания не водят толкова често до висока температура. Друг съществен признак е това, че пациентите нямат кашлица. Всъщност, пациентите ще имат силно зачервено гърло, с дразнене и силна болка. много болезнено гърло. Това може да причини трудности с преглъщането. Пациентите може също да развият нещо, познато като ексудат. Тези ексудати са комбинация от течност, бели кръвни телца и клетъчни отпадъци, и също и бактериални отпадъци. Това е подобно на гнойта. Появява се гной, тези ексудати по сливиците и в задната част на гърлото. Най-често това се вижда на сливиците, но може да се види и в задната част на гърлото. Последно, във врата на пациента пациентите може да имат подути жлези, също познати като подути лимфни възли, или, с други думи, лимфаденопатия ще се развие във врата. Комбинация от температура, липса на кашлица, много болезнено гърло, наличие на ексудати и твърди и уголемени шийни лимфни възли може да предположи стрептококово гърло. Но за да потвърди подозрението си за стрептококово гърло, клиницистът трябва да направи две неща. Първо, трябва да направи нещо, което е познато като бърз стреп тест. Това е изследване за наличие на един компонент на повърхността на бактериите, който е специфичен за стрептококи от група А. Стрептококът от група А съдържат един въглехидрат, или, с други думи, захар на клетъчната си повърхност, която е специфична за него. Бързият стреп тест проверява за тази захар. Този тест е много лесен за извършване. Лекарят ще вземе дълга клечка с памук и ще прокара памука по задната част на гърлото. Това може да е болезнено или дразнещо за пациентите, но е доста бързо, така че пациентите не изпитват тези болка или дискомфорт за дълъг период от време. Това е много бързо. Хубавото нещо за този тест е, че отнема само около 10 до 20 минути. Ако е положителен, тогава пациентът трябва да бъде лекуван. Но ако бързият стреп тест е отрицателен, това не означава задължително, че пациентът няма стрептококово гърло. Проблемът с този тест е, че той не е много чувствителен. Може да пропусне заболяването. Понеже точността на бързия стреп тест не е най-добрата, също е препоръчително да се направи гърлена култура. Това се прави по подобен начин. Лекарят ще вземе секрет от задната част на гърлото. Този материал, този мукус, който е на памука, се използва за създаване на култура. Това обикновено се прави в петриева чинийка. Проблемът с това е, че растежът на бактериите може да отнеме известно време. Докато бързият стреп тест наистина е много бърз, отнема само 10 до 20 минути. Гърлената култура може да отнеме около 2 до 3 дни. Но гърлената култура е много точна и потвърждава диагнозата стрептококово гърло. Има и друг тест, който може да се направи, който не е за бактерии, а за вирусен фарингит. Нарича се моноспот тест, по-точно, тест за вирусите, които причиняват мононуклеоза, също позната като моно. Това е заболяването на целувката. Най-често тийнейджърите се разболяват от това. Моноспот тестът изследва за един от двата вируса, които причиняват моно, по-точно, вирусът на Епщайн-Бар, EBV. Ако този тест е положителен, това посочва, че пациентът е болен от EBV. Но пациентите може да имат моно и пак да имат отрицателно изследване. Това се получава, ако са болни от различен вирус, CMV, цитомегаловирус. За лечението, помни, както казах, ако причината е вирус, лечението ще включва само поддържащи мерки, може би гаргара със солена вода, използване на болкоуспокояващи и, разбира се, почивка. За вирусите ще има само поддържаща грижа. За бактерии пациентите трябва да получат симптоматичното лечение, но също трябва да получат и антибиотици. В момента, антибиотикът от първа линия за бактериален фарингит е пеницилинът. Но ако пациентът е алергичен към пеницилин, следващият най-добър клас антибиотици са макролидите. Те включват еритромицин, азитромицин, кларитромицин и т.н. Помни, че тези антибиотици може да се променят в бъдеще. Ако стрептококът от група А стане резистентен към тези антибиотици, трябва да извадим по-големите оръжия и по-силни антибиотици. Затова е много важно да напомняме на пациентите да приемат пълния курс антибиотици. Ако пациентите не приемат пълния курс антибиотици, тогава бактериите може да оцелеят. Понеже са били изложени на този антибиотик, но са оцелели, може да развият резистентност. Много е важно да напомняме на пациентите да завършват пълния курс антибиотици. Този пълен курс е около седем до десет дни. За да избегнем усложненията и да не позволим пациентът да е заразен и да разболее други хора, е важно да диагностицираме бактериалния фарингит и да лекуваме пациента както трябва.