Полуконсервативна репликация

Да разгледаме един фрагмент от ДНК. Да разделим двете вериги. И за да не забравяме, че ДНК е много, много дълга верига, ще сложа стрелки тук върху двете ни вериги ДНК. Въпросът, който искам да ти задам, е как ще изглежда крайният резултат от репликацията на тази ДНК. Пропускам целия процес на репликиране на ДНК и се фокусирам само върху продукта. Съществуват три възможности. Първата е консервативна репликация. При консервативната репликация имаме старата двойка ДНК и после синтезираме изцяло нова двойка ДНК. Можеш да видиш старата двойка, която изглежда точно както преди, в жълто. И после имаме напълно нова двойка, която е представена в синьо. Следващият ни вариант е дисперсивна репликация. При дисперсивната репликация ще получим две двойни спирали ДНК във всяка от тези двойни спирали ще имаме малко стара ДНК и нова ДНК, разпръснати из тази двойна верига ДНК. Можеш да видиш, че има смесени жълти и сини участъци. Не е задължително да е по начина, по който съм го нарисувала. Нарисувах това хубаво съотношение, в което жълтото и синьото са с еднакви размери. Но вероятно жълтото ще е малко по-голямо и може би някои от сините части ще са по-малки или обратно. И третата опция, която имаме, е полуконсервативна репликация. При полуконсервативната репликация всяка двойка има една стара верига, която виждаш тук в жълто, и една нова верига, която е в синьо. Всичко това било установено от двама учени. Единият се казва Меселсън, и вторият е Щал. Те провели известен експеримент, който носи тяхното име. Експериментът на Меселсън и Щал. В този експеримент те доказали, че ДНК репликацията е полуконсервативна. Така че ДНК репликацията протича по този начин.