Езикът и мозъкът: пациенти с афазия и "разединен" мозък

Може би възприемаш езика като една основна функция, която мозъкът извършва. Но интересното е, че той е разделен на много подфункции. В това видео ще обсъдим как чрез мозъка ти говориш и разбираш речта, както и какво се случва, когато тези функции бъдат нарушени. Първо ще разгледаме основната невроанатомия. За около 90% от десничарите речевите функции са централизирани в лявото полукълбо на мозъка. Левичарите и хората, които пишат и с двете ръце, е по-вероятно да имат речеви функции, централизирани в дясното полукълбо, но все пак около 70% от тях ще имат речеви функции, централизирани в лявото полукълбо. В доминантното полукълбо се намират двете главни зони, свързани с езика: зоната на Брока, която ни помага да говорим, и зоната на Вернике, която ни помага да разбираме речта. Зоната на Брока е в челния дял, обикновено в левия челен дял, и е отговорна за изразяването на речта. Когато зоната на Брока е увредена, на хората им е трудно да произведат реч. Думите им са насечени и неясни. Това се нарича експресивна афазия, или афазия на Брока. Помня това, като си представям, че афазията на Брока означава "пречупена реч", а афазията е просто всеки вид нарушение, което включва речта. При увреждане на зоната на Вернике, която е в темпоралния дял, се наблюдава афазия на Вернике, която се характеризира с много по-различно поведение от това при афазия на Брока. Хората нямат проблем да произвеждат думи – всъщност, думите просто се изливат от тях, но думите, които излизат, нямат смисъл. Все едно слушаш куп безсмислени изречения. Хората с афазия на Вернике, която също понякога се нарича рецептивна афазия, може да имат проблем да разбират какво казват другите хора. А когато са налични и афазия на Брока,и афазия на Вернике, тогава имаш нещо, наречено "глобална афазия", понеже глобално засяга речта, вместо да засегне само една част от нея. Зоната на Брока и зоната на Вернике са свързани в мозъка от сноп нервни нишки, наречени фасцикулус аркуатус. Едно готино нещо е, че това се среща и при глухи хора, които знаят жестомимичния език. Така че това не е е специфично за говоримия език, а мозъкът се адаптира да използва каквито средства е необходимо за комуникация. Когато тази връзка е увредена, хората изпитват нещо, наречено "проводна афазия". Тяхната способност да проведат информация между слушане и говорене е нарушена, което не им позволява да повторят неща, въпреки че разбират какво е казано. Доста шантаво. След като помислиш колко специфични за езика функции извършваш всеки ден, може да се зачудиш колко много различни видове афазия има. Отговорът е "много". Имаме аграфия, което е неспособността за писане, аномия, което е неспособността за наименуване на неща, и други специфични трудности при четене, писане, граматика, произношение – всякакви неща, които може да не осъзнаваш, че правиш без усилие със здрав мозък. Но афазията на Брока и афазията на Вернике са най-често срещани. Речта е просто един пример как мозъкът ни работи като цяло. Големите задачи биват подразделени на по-малки задачи, които се разпръскват из различни части на мозъка. Това може да е нещо хубаво, понеже означава, че ако имаш много локализирано или много специфично увреждане на мозъка, вероятно няма напълно да изгубиш способността си да извършваш някои много важни функции, като комуникация. Всъщност, когато функциите са разделени по този начин, за мозъка ти е по-лесно да се адаптира. Например, когато хората получат инсулт, който засяга лявото полукълбо на мозъка им, биха получили трудности с говоренето точно след инсулта, но с времето и с правилна терапия някои от тези хора могат да преквалифицират други речево-свързани части на мозъка си, като създадат нови връзки между невроните. Изграждането на тези връзки в комбинация с възстановяване на оригинално увредената част на мозъка може да помогне на тези хора отново да говорят поне с някаква степен на яснота. И способността на мозъка да се адаптира и да премести функции към нови части се нарича неврална пластичност, или синаптична пластичност. Невроните са достатъчно пластични или гъвкави да научат нови пътища и връзки, като по този начин позволяват на неувредените части на мозъка да поемат функции, които преди са били извършвани от увредените части. Дори с перфектно функциониращи полукълба пак може да имаш трудности с наименуването на обекти. Това може да се случи, ако комуникацията между полукълбата е нарушена от разделянето на corpus collosum, което е сноп нервни нишки, който свързва двете полукълба на мозъка. Това води до пациент с разделен мозък, понеже сега мозъкът е разделен на две части. Някога хората са го правели като лечение за гърчове, но в допълнение към опита за справяне с проблема, тази операция създава някои доста интересни странични ефекти що се отнася до речта. Като приемем, че речта е централизирана в лявото полукълбо, това означава, че дясната страна на мозъка ти не може да се свърже със страната, отговорна за речта. Всичко, което възприемеш с дясната страна на мозъка си, не може да бъде наименувано или обработено чрез речта. Може да знаеш отпреди, че мозъкът има контралатерална организация, което означава, че информацията, която възприемаш в лявото визуално поле, се обработва от дясната страна на мозъка и обратно. Нека помислим какво означава това за пациент с "разделен" мозък. Ако видиш обект в твое ляво и това изображение бъде изпратено към дясното полукълбо, няма да можеш да го наименуваш. Пак ще можеш да го вземеш в лявата си ръка, понеже, както стана ясно, дясното полукълбо контролира левите двигателни неврони, но ще трябва така да обърнеш главата си, че обектът да е в дясното ти визуално поле, преди речевата част на мозъка ти да има достъп до него. Като казвам дясното визуално поле, това не означава просто дясното око. Означава дясната страна на тялото, която можеш да видиш с всяко от двете си очи. Ето. Има много интересни неща, свързани с организацията на мозъка и подразделянето, що се отнася до речта.