Обработка на характеристики и паралелна обработка на зрителна информация

Когато погледнеш даден обект, е нужно да го разделиш на отделните му части, за да осъзнаеш какво виждаш. Можем да наречем този процес обработка на характеристики. Обработката на характеристики се състои от няколко компонента. Да ги разгледаме. Когато погледнеш една роза, не само трябва да я видиш и да прецениш какви цветове виждаш, но трябва да разбереш и каква е формата на розата. Трябва да събереш информация за формата на розата. Трябва ти информация и за движението ѝ – движи ли се розата? Хвърлям ли я през стаята? Какво се случва? Когато гледаме даден обект, трябва да получим информация за цвета му, за формата на обекта и за движението му. Да разгледаме всяка от тези характеристики. Способността ни да виждаме цветове се дължи на наличието на колбички в ретината. Колбичките са изключително важни, защото са чувствителни към различни видове светлина. Има три основни вида колбички. Има червени колбички, които са 60% от всички колбички в окото. Има зелени колбички, които са 30% от всички колбички. Има и сини колбички, които са около 10% от всички колбички в окото. Разделяме колбичките на червени, зелени и сини. Червените колбички са изключително чувствителни към червена светлина. Ако гледаш тази роза, венчелистчетата отразяват червена светлина, която навлиза в окото ти. Ако стигне до червена колбичка, колбичката ще се активира и ще създаде акционен потенциал. Този акционен потенциал ще достигне до мозъка ти, а мозъкът ти ще регистрира, че гледаш нещо червено. Този механизъм не зависи от това какво гледаш и се нарича трихроматична (трицветна) теория за цветното зрение. Какви други характеристики трябва да вземем предвид, когато гледаме тази роза. Освен да определим различните цветове, трябва да разберем къде са контурите на розата, къде са контурите на стъблото, на листата, венчелистчетата, къде е границата между тях и фона. Това е много важно, защото не само трябва да различим контурите или очертанията на розата, но също така трябва да разберем каква е формата на листата, на венчелистчетата и т.н. Това са много важни неща, които мозъкът разделя на отделни части. За да определим формата на даден обект, използваме специализиран път в мозъка, наречен парвоцелуларен път. Парвоцелуларният път е отговорен за това да разберем каква е формата на даден обект. По друг начин казано, парвоцелуларният път е много важен за пространствената разделителна способност. Ще го напиша. Пространствена разделителна способност. Какво означава пространствена разделителна способност? Тя е важна, за да можем да различим контурите на даден обект, къде започва и къде завършва, както и какви са детайлите, които го изграждат. Ако нещо не се движи, както когато гледаш картина или когато гледаш обект като тази роза, можеш да видиш всички малки детайли, които го изграждат. Можеш да видиш малките жилки в листата на розата. Можеш да видиш всички дребни детайли на розата, тъй като използваш парвоцелуларния път, благодарение на който имаш много висока пространствена разделителна способност. Един от недостатъците на парвоцелуларния път е, че има много ниска времева разделителна способност. Времевата разделителна способност е важна за възприемането на движение. Ако розата е в движение, ако я хвърля през стаята, не мога да използвам парвоцелуларния път, за да я проследя. Парвоцелуларният път се използва за статични обекти, за да получим информация за всички малки детайли в обекта. Но щом обектът започне да се движи, изгубваме способността си да виждаме малките подробности в него. Лесно е да забележим това. Когато си в кола, която се движи, а до нея пътува малък Фолксваген Бийтъл, който е много бавен, можеш да видиш много подробности за колата и за шофьора. Но ако погледнеш гумите, те се въртят много, много бързо. Ако погледнеш джантите и се опиташ да видиш какъв е дизайнът им, ще ти е много трудно. Това е така, защото колелата се въртят много бързо, толкова бързо, че ни е трудно да видим каквито и да било подробности за формата на джантите, за това как изглеждат и т.н. И последно, парвоцелуларният път ни позволява да виждаме и цветове. Благодарение на парвоцелуларния път не само виждаме малки детайли в обектите, които наблюдаваме, но виждаме и цветове. Обаче, ако нещо се движи, не можем да използваме парвоцелуларния път. В този случай използваме магноцелуларния път. Използваме магноцелуларния път в мозъка. Магноцелуларният път се състои от специализирани клетки... ... благодарение, на които възприемаме движение. Чрез този път възприемаме движение. Това значи, че този път има много добра времева разделителна способност. Както казахме, парвоцелуларният път има много ниска времева разделителна способност. А магноцелуларният път има висока времева разделителна способност, това означава, че ако нещо се движи, можем да го проследим, можем да видим движещ се обект. Но за разлика от парвоцелуларния път, магноцелуларният път има много ниска пространствена разделителна способност. Можем да кажем, че ако гледам розата, използвайки парвоцелуларния път, тя е неподвижна и мога да видя всички малки детайли по венчелистчетата, листата и т.н. Но ако я гледам, използвайки магноцелуларния път, розата ще изглежда по-скоро така. Ще е много размазана. Ще я виждам много неясно. Когато погледнем стъблото и венчелистчетата, ги виждаме много неясно и размазано. Така можем да си представим разликата между парвоцелуларния и магноцелуларния път. Ако гледаме розата, използвайки парвоцелуларния път, виждаме всички тези подробности. Ако обаче гледаме същата роза, използвайки магноцелуларния път, тя е много размазана и неясна. Ползата от магноцелуларния път е, че ако розата се движи, ще можем да я видим в движение. А ако използваме парвоцелуларния път, когато розата се движи, изобщо няма да можем да я видим. Това са различните силни и слаби страни на всеки от тези два пътя. И последно, магноцелуларният път не участва в цветното зрение. Той е отговорен само за зрителното възприемане на движение. Интересно е, че възприемаме тези три характеристики, когато гледаме даден обект, едновременно. Когато гледам една роза, не се фокусирам първо на цвета, после на формата и след това на движението. Получавам всичката тази информация едновременно. Способността ни да виждаме всички тези три неща едновременно, когато гледаме нещо, се нарича паралелна обработка на зрителната информация.