Сензорна (сетивна) адаптация и усилване (претоварване)

Сетивно адаптиране Какво е сетивна адаптация и сетивно усилване? Нека първо разгледаме адаптацията. Сетивната адаптация е промяна във времето на възприемчивостта на сетивния рецептор към постоянен стимул. Това е отрицателна регулация на сетивен рецептор някъде в тялото ти. Например, ако взема ръката ти и я поставя на масата – Ръката е поставена на маса. Веднага щом ръката докосне масата, има голям брой рецептори за налягане в пръстите ти, в дланта ти, и всички те изпитват промяна в налягането. Тези рецептори едновременно изпращат сигнал към мозъка. След като ръката ти е била на масата няколко секунди, рецепторите за налягането спират да изпращат сигнали. Всъщност, дори може да забравиш, че ръката ти докосва масата. Това се случва поради адаптацията. Друг начин, по който можем да разсъждаваме за това, е да нарисувам рецептор за налягането – този рецептор за налягането е в ръката ни. Това е клетъчното тяло, аксонът, терминалът на аксона. След като ръката е сложена върху масата има налягане от тежестта на ръката ти, докосваща масата – има налягане. Това кара клетката да изпрати акционен потенциал и този акционен потенциал достига мозъка. Но след период от време, когато ръката ти просто лежи върху масата, вече няма промяна в налягането. Тази клетка вече не изпраща сигнал към мозъка. Но ако започнеш да притискаш ръката си надолу към масата, тогава отново ще има промяна в налягането. Но ако задържиш ръката си притисната към масата, тогава пак няма промяна в налягането. И това, накратко, представлява адаптацията. Адаптацията е отговорът на различни клетки в тялото ти на промяна на стимул. Ако стимулът вече не се променя, тогава повече няма информация, изпращана към мозъка. За разлика от това усилването е положителна регулация на някакъв стимул от околната среда. Например, ако вземем лъч светлина – и в предишни видеа говорихме за зрението и как лъч светлина се преобразува в електрически импулс, който се изпраща към мозъка. Лъчът светлина достига до фоторецептор в окото ти и задейства каскада от събития. Например, можем да кажем, че ако докосне една молекула, тази молекула може да активира две молекули и всяка от тези две молекули може да активира две и така нататък. В крайна сметка, един лъч светлина може да накара клетката да изпрати сигнал и когато тази клетка изпрати акционен потенциал, тя може да е свързана към, може би, две клетки. Тези две клетки после също изпращат акционен потенциал към още две и така нататък до момента, в който сигналът, който тръгна от тази клетка, достигне до мозъка, като той е бил усилен. Това, накратко, е усилването. Адаптацията е важна, понеже ако клетката бъде прекомерно възбудена, това може да е вредно за клетката и тя може да загине. Така че е много важно да имаме тази адаптация. Например, ако това е рецептор за болка, а не рецептор за налягане, и ако има твърде много болка – например съществува вещество, което може да активира болковите рецептори – това е капсаицинът. Говорихме за него в друго видео. Ако има твърде много капсаицин например, той може да накара клетката да загине. Затова е важно да има отрицателна регулация на клетките. Важно е да се адаптираме към всеки вид стимул от околната среда, за да не загине клетката, а също така и мозъкът да не бъде пренатоварен с информация.