Гръцка ордерна система

В архитектурата се използват понятията „стил“, „ред“ или „ордер“ за обозначаването на различните видове сгради. В класическата архитектура те се различават най-вече по използваните пропорции, профили и естетически елементи. Видът на използваните колони е показателен за стила и затова определянето на стила на колоната определя стила на цялата сграда. Това означава също, че ако човек може да разпознае стила на колоните, ще може да определи и общия архитектурен стил на дадена сграда. Трите класически стила – дорийския, йонийския и коринтския – не просто помагат за категоризацията на различни видове останки от древността, но и за периодизацията на архитектурното и естетическо развитие на гръцката архитектура.

Дорийският стил е най-старият от трите класически стила. Показателен е за едно важно развитие в средиземноморската архитектура, а именно – преминаването към употреба на трайни материали (камък) от нетрайни (дърво) в монументалното строителство. Характерни за стила са простия, неукрасен капител и липсата на база на колоната, положена направо на стилобата на храма. Антаблеманът включва фриз, изграден от различни триглифи (вертикални плочи с три раздела) и метопи (квадратни пространства, оставени или за рисувани, или за скулптирани декорации). Колоните се набраздяват с канелюри и притежават здрави, даже набити, пропорции.

Дорийският стил се появява в континентална Гърция през късния седми век преди новата ера. Остава основен стил в гръцката храмова архитектура до края на пети век пр. н. е., като се използва дори и в по-късни сгради – например Партенона в Атина. До 575 г. пр. н. е. се е оформил като стил и може да бъде разпознат като такъв, например чрез метопичните плочи от Храма на Аполон в Термо – едни от най-ранните останки от ордера. По-ранни, но само отчасти подходящи примери, са храмът на Хера в Аргос, храмови капители от остров Егина и капители, част от храма на Атина Проная в Делфи, централна Гърция. Може би най-доброто въплъщение на дорийския стил е Партенонът (построен около 447-432 г. пр.н.е.) в Атина, творение на архитектите Иктин и Каликрат.

Йонийският стил, както личи от името му, произлиза от областта Йония, която се намира по брега на централна Анатолия. Днес тази територия е част от Турция, но в древността там е имало много гръцки селища. Характерни за капитела на йонийската колона са волутите – спираловидни орнаменти в краищата – и база в основата на колоната. Стилът се развил в Йония през средата на шестото столетие пр. н. е. и до към петото столетие пр. н. е. вече бил достигнал континентална Гърция. Храмовата колона от Наксос съдържа един от най-ранните примери за йонийски капител, датиращ от седми век прeди новата ера.

Първата значима сграда в йонийски стил е храмът на Хера на остров Самос, построен от архитекта Ройкос около 570-560 година преди новата ера. За съжаление бил разрушен от заметресение малко след това.
Друг представител на стила е храмът на Артемида в Ефес, построен през шести век пр. н. е., едно от древните чудеса на света. В някои елементи на Партенона в Атина (447-432 г. пр. н. е.) също личи йонийско влияние – например във фриза, обикалящ наоса на храма. Вътрешната част на парадния вход на Акропола (437-432 г. пр. н. е.), познат още като Пропилеите, съдържа йонийски колони. В случая на Ерехтейона на Акропола (421-405 г. пр. н. е.), йонийският стил се използва за външната фасада.

Йонийският стил е известен с елегантните си пропорции, които го правят по-строен и изискан от дорийския. Древният римски архитект Витрувий сравнява дорийския модул със здраво мъжко тяло, а йонийския с по-елегантните женски пропорции. Фризовете в йонийския стил се състоят от непрекъснат скулптурен релеф за разлика от дорийския фриз, който е съставен от триглифи и метопи.

Коринтският стил е най-сложният и най-орнаментираният от трите класически стила в архитектурата. Използвал се е и в древногръцката, и в древноримската архитектура, водейки след себе си композитния стил. И на този стил името не е случайно – идва от древногръцкия град-държава Коринт. Според писателя-архитект Витрувий там първи скулпторът Калимах обрисувал обредна кошница с листа на акант (меча стъпка) (Витр. 4.1.9.-10). В архитектурно отношение най-ранният коринтски капител е от храма на Аполон Епикурейски в Баса, който датира от около 427 година преди новата ера.

Силно орнаментираният капител е най-характерният елемент на коринтския стил. В него се използват повече растителни мотиви и от йонийския. Стилизираните издълбани акантови листа се извиват около него, като обикновено спират до абакуса. Коринтският стил е бил предпочитан от римляните заради стройните си пропорции и е бил използван в много значими техни сгради. Примери за това са храмът на Марс Отмъстителя, Пантеонът в Рим и Мезон Каре в Ним.

Каноничните гръцки архитектурни стилове оказват влияние върху архитектите и тяхното въображение в продължение на хиляди години. Макар да е ключово за римляните, наследството им се простира много отвъд древността. Когато Джеймс Стюард "Атинянина" и Николас Ревет посещават Гърция в периода 1748-1755 г., а след това издават Античните постройки на Атина и други монументи в Гърция през 1762 г., неокласическата революция е вече в ход.

Запленена от премерените рисунки и гравюри на Стюарт и Ревет, Европа внезапно потърсила гръцките форми. Архитекти като Робърт Адам полагат основите на неокласическото течение, като създават сгради като Кедълстън Хол, английска провинциална къща в Кедълстън, Дарбишър. Движението достигна дори отвъд Атлантическия океан в Северна Америка, като така разпространява богатото културно наследство на класическата архитектура още по-далеч и прави гръцките архитектурни стилове не просто изключително влиятелни, но и вечни.

Текст от д-р Джефри А. Бекер

Барлета, Барбара А. Произходът на гръцките архитектурни стилове. Кеймбридж: Кеймбридж Юнивърсити Прес, 2001.

Х. Берве, Г. Грубен и М. Хирмер. Гръцки храмове, театри и светилища. Ню Йорк: Н. Х. Ейбрамс, 1963 г.

Купър, Фредерик А., и Брайън Кристофър. Мадиган. Храмът на Аполон: В четири тома. Принстън, Ню Джърси: Американско училище за класически изследвания в Атина, 1992 г.

Колтън, Дж. Дж. Древногръцки архитекти на работа: проблеми на структурата и дизайна (Итака, Ню Йорк, Корнел Юнивърсити Прес, 1982.

Динсмур, У. Б., Архитектурата на Гърция: Разказ за нейното историческо развитие,трето издание (Лондон: Бетсфорд, 1950 г.

Динсмур, У. Б. Пропилеите към Атинския Акропол, 1: предшествениците. Принстън, Ню Джърси: Американско училище за класически изследвания в Атина, 1980 г.

Гро, П. Витрувий и традицията на архитектурните трактати: структура и съотношение: сборник от изследвания. Рим: Френско училище в Рим, 2006

Грубен, Г. "Наксос и Делос. Изследвания на архаичната архитектура на Цикладите" Годишник на Германския археологически институт бр. 112, 1997 г., 261-416.

Хелман, Мари-Кристин. Гръцка архитектура трето издание (Париж: Пикард, 2002-2010 г.

Хофман, А., Е.-Л. Швандер, В. Хьопфнер и Г. Брандс, и др. Древна строителна технология: Международен колоквиум в Берлин от 15-17 февруари 1990 г. (Дискусии по археологически строителни проучвания; 5). Майнц, Ф. фон Саверн, 1991 г.

Корес, М. От Пентеликон до Партенона: Древните плячки и историята на наполовина завършен капител от Първия мраморен Партенон Атина: Мелиса Пъблишинг Хаус, 1995 г.

Корес, М. Камъните на Партенона Лос Анджелис: Музей на Дж. Пол Гети, 2000 г.

Лорънс, А. У. Гръцка архитектура. пето издание, Ню Хейвън: Йейл Юнивърсити Прес, 1996 г.

Робъртсън, Д. С. Гръцка и римска архитектура. второ издание, Кеймбридж: Кеймбридж Юнивърсити Прес, 1969 г.

Рикверт, Дж. Танцуващата колона: по стил в архитектурата. Кеймбридж, Масачузетс: МТИ Прес, 1996 г.

Швандер, Е. Л.. и Г. Грубен. Колона и антаблемент: върху структурата и процеса на промяна в гръко-римската архитектура: строителен изследователски колоквиум в Берлин от 16. до 18. юни 1994 г., Мейн: Издателство Филип фон Саверн, 1996 г.

Джоунс, М. Уилсън. "Дизайн на римския коринтски стил," Журнал на римската археология 2, 1989 г., 35-69