Лоте Якоби, Глава на танцьорка

Ние сме предразположени да изпитваме привличане към човешките лица и Лоте Якоби ни представя едно такова лице и почти нищо друго, поднесено на тъмен фон и взряно в нас. Чертите на лицето изпъкват като тъмни области, извитите линии на веждите и изкусително гримираните устни са на бледо сив фон, а най-силният контраст е запазен за подчертаването на черните ириси на фона на бялото на очите. Чертите на лицето са подсилени от тъмното червило, очната линия и молива за вежди, характерни за сценичния грим, както и доминиращите стандарти за мода и красота в края на 20-те години на 20-и век. Очите срещат погледа на зрителя и се намират под центъра на кадъра. Но всъщност нищо в тази композиция не е центрирано точно. Брадичката е изрязана от долния край на снимката. Овалът на широката черна периферия на шапката е изрязан от всички страна. Незавършената крива на шапката огражда и подчертава лицето. Това добавя динамика и напрежение, които още повече подсилват неподвижността и изрязаната брадичка на обърнатото към нас лице. Тъмната коса на модела е едва видима на фона на тъмната шапка зад нея.

Заглавието на снимката на Якоби ни казва, че това не е обикновена глава. Това е „главата на танцьорка“. Но всъщност това е само лицето ѝ. Контекстът на снимката не е известен. Това е любопитна снимка на танцьорка, понеже не са ни показани тялото ѝ или извивките ѝ – като извивките и ъглите на гръбнака, врата и крайниците, които са толкова важни за изкуството на танца. Движението в композицията е намекнато чрез нарушената спирала, която започва от брадичката и се движи навън по ръба на периферията на шапката, вместо от видимо движение на тялото. Глава на танцьорка е композиция на визуални елементи – включително лице – а не портрет. В заглавието дори не виждаме името на модела.

За разлика от него, Портрет на Ана Мей Уонг на Якоби от 1930 г. е по-традиционен портрет на танцьорка, а не толкова абстрактна композиция. Ана Мей Уонг била американска актриса, която работела в Берлин. В снимката на Якоби виждаме цялото тяло на актрисата, уловено докато тя танцува в изкусен костюм.

Докато заглавията на снимките на Якоби от този период често съдържат името на модела, Глава на танцьорка е изключение. Коя е била тази танцьорка и защо тялото ѝ не е било показано? Много музейни колекции (но не всички) идентифицират модела на Глава на танцьорка като руската танцьорка Нюра Норская, която участвала в танцови представления с балерината Анна Павлова. Фактът, че не винаги се посочва името на модела в заглавието на снимката, може да ни подскаже какво е било значимо за Якоби. Това е по-скоро композиция, отколкото портрет.

Лоте Якоби създала Глава на танцьорка, докато все още живеела в Берлин, столица на забавлението по време на Ваймарската република (1919-33 г.). Тя произхожда от семейство на фотографи. Прадядо ѝ посетил Париж между 1839 г. и 1842 г., купил камера и лиценз да я използва и, според фамилната история, бил обучен от пионера на френската фотография Луи-Жак-Манде Дагер. Дядо ѝ и баща ѝ ръководели Ателието Якоби. Тя израснала във фотографското студио на баща си, първо в Познан (преди да стане полски) до 1921 г., след което те преместили бизнеса си в Берлин. Якоби направила първите си снимки със стенопеичен фотоапарат, който баща ѝ направил за нея около 1909 г. Тя завършила официално обучение в Държавната академия по фотодизайн в Мюнхен, преди да се върне в Берлин през 1927 г.

Предвид историята на семейството ѝ като собственици на комерсиално фотографско студио, интересно е, че Якоби завършила формалното си обучение, точно когато много творци прегръщали фотографията за художествени цели, а не само за целите на репортажи, реклама и портретно творчество. До 1929 г., според Музея на модерното изкуство, Якоби била една от творците, включени в пътуваща международна изложба на „Новата фотография“ (Фотографията на съвремието), въпреки че името ѝ не се появило в брошурата, която придружавала изложбата. [1]

Докато работела като млад фотограф в Берлин, тя снимала хора от света на забавлението, както и представители на литературни и научни кръгове като Томас и Хайнрих Ман и Алберт Айнщайн.

Якоби напуснала Берлин през 1935 г., за да избегне преследването на нацистите, тъй като била еврейка, жена, с леви убеждения и така наречен „творец-дегенерат“. Тя щяла да напусне и по-рано, но лошото здраве на баща ѝ забавило отпътуването ѝ. Неговата смърт подтикнала емиграцията ѝ в САЩ.

Няма известни печатни копия на Глава на танцьорка от времето, по което била направена. Якоби не успяла да направи много снимки с нея, тъй като напуснала Германия и запазила само малка част от плаките и негативите си. Голяма част от творбите ѝ от Берлин били унищожени от нацистите, след като тя заминала. Тя успяла да се върне в Германия след Втората световна война, през 1962 г., и по-късно, през 1970 г., но никога не успяла да намери и възстанови по-ранните си творби, въпреки множеството опити да се свърже с членове на семейството, приятели, вестници и издателства. [2] Глава на танцьорка била достатъчно важна за Якоби като творец, че тя я спасила измежду няколкото негатива, които взела със себе си в САЩ. В момента снимката има много репродукции и се среща в няколко музейни колекции. Съответно, сега има по-голямо въздействие, отколкото през 1929 г., когато била направена.

Композицията е едновременно измамно проста и сложно балансирана. Тя предизвиква проучванията на цвета и тоновете, които немско-американският творец Йозеф Алберс проучвал в продължение на десетилетия в картинните си серии Преклонение пред квадрата. Якоби, вместо това, ни дава „квадратура на кръга“. Докато Алберс рисува тонални контрастни, стабилно концентрични квадрати, Якоби поставя пред нас своите тонални контрасти в динамично подредени овали. Лицето е по-малкият овал, вмъкнат в по-големия овал на периферията на шапката. Тази динамика е ограничена от рамката, която огражда кръглите криви в квадрат.

Снимката на Лоте Якоби съвпаднала с актуалното за нейното време движение Neue Sachlichkeit (или Нова обективност). Можем да видим същото честно, безмилостно „обективно“, почти конфронтационно признаване на ролята на зрителя в Глава на танцьорка на Лоте Якоби, както и в картината Автопортрет със смокинг на Макс Бекман от 1927 г. Те споделят идеите си за резките контрасти и абстрактните форми. По същия начин мрачният автопортрет на Бекман е тонална композиция. Якоби изрязала и рамкирала композицията по радикален начин. Това също било белег на от края на 20-те години на 20-и век, която практикували нейни съвременници като Лучия Мохоли и Флоренс Анри. Неочакваните ъгли и безмилостните детайли на Ню Вижън дават на зрителите свежа перспектива към познатия свят, точно както портретът на Якоби разкрива изглед единствено към лицето на танцьорката.

Може да приемем Глава на танцьорка от 1929 г. като композиция, която предсказва по-късните експериментални снимки на Якоби от 40-те и 50-те години на 20-и век, които тя нарекла Фотогеника. В тези по-късни творби тя напълно прегръща абстрактните тонални композиции, които започнала да проучва в Глава на танцьорка. Тук те стават напълно лишени от обект. Глава на танцьорка показва посвещението на Якоби на фотографията като изящно изкуство, не винаги свързано с журналистиката и комерсиални цели. Посвещение, което продължило през целия ѝ живот.

Лоте Якоби, автор Кели Уайз (Донбъри, Ню Хемпшир: Едисон хаус, 1978 г.).

Барбара Пробст Соломон, “ФОТОГРАФИЯ: Духът на Ваймар, запазен върху филмова лента,” Ню Йорк Таймс (2 февруари 2004 г.).