Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Какво има в кръвта?

Центрофугирай кръвта си и разбери от какво е съставена. Риши е лекар по детски инфекциозни заболявания и работи в Кан Академия. Създадено от Риши Десай.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Да кажем, че се налага да отида при лекаря си. Мразя този момент, но понякога се налага да ми вземат кръв за изследвания. Причината, поради която го мразя, е че се плаша от вземането на кръв. Не харесвам игли. Но, разбира се, правя каквото ми кажат и се опитвам да се разсейвам, докато спринцовката се пълни с кръв. Обикновено гледам настрани и преди да усетя е приключило. Избледнява от ума ми и си тръгвам от кабинета доста доволен, защото не трябва да мисля повече за това. Тук, обаче, искам да направя нещо друго – да проследя пътя на кръвта си и какво се случва с нея след като бъде взета. Първоначално кръвта се събира в епруветка. Понастоящем това обикновено се прави директно – епруветката е подготвена предварително и събира кръвта моментално. Това е капачката на епруветката ми. Вътре в епруветката има кръв, моята кръв, която изпълва епруветката. Това е вид специална епруветка. По стените ѝ има химикал, който не позволява кръвта да се съсири, защото тогава не могат да се направят никакви лабораторни изследвания. Тази епруветка е много специална в това отношение. Кръвта няма да се съсири. За да сме сигурни в това, разклащаме епруветката, което смесва кръвта с химикала и тя не се съсирва. От тук кръвта се транспортира в лабораторията. В лабораторията има машина, в която се поставя моята кръв и тази на другите пациенти на болницата или клиниката. Всяка кръвна проба се етикира и се поставя в апарата. Този апарат се върти и го прави с много висока скорост. Епруветките не излитат, а се въртят, както са вътре в апарата. Епруветките са подложени на действието на така наречената центробежна сила. Процесът се нарича центрофугиране – ще го напиша – Ц Е Н Т РО Ф У Г И Р А Н Е. Апаратът се нарича центрофуга. Въртенето е с голяма скорост – хиляди обороти в минута – и еднопосочно, в резултат на което кръвта се разделя на фракции. Най-тежките частици на кръвта отиват на дъното на епруветката, а тези с по-малка плътност се издигат към капачката на епруветката. След центрофугирането на кръвта пак имаме същата епруветка, но сега ще ти покажа как изглежда след центрофугирането. Това епруветката преди, а това – след центрофугирането. Ето как изглежда епруветката след центрофугиране – ще я нарисувам. Най-съществената разлика е, че преди центрофугиране течността е хомогенна на вид, а след центрофугирането картината наистина се променя. Образуват се три различни слоя, които сега ще нарисувам. Това е първият слой, който е и най-впечатляващият, като този най-горен слой е и с най-голям обем. Запомни, че този слой е с най-ниската плътност и затова се намира най-отгоре. Този слой съставлява около 55% от дадена кръвна проба и се нарича плазма. Ето това е кръвната плазма. Нека вземем една капка от плазмата и да видим какво има в нея. 90% от плазмата представлява най-обикновена вода. Плазмата е основният компонент на кръвта ни, а основният компонент на плазмата е вода! Сега разбираш защо се казва: "Пий много вода, бъди хидратиран." Причината е, че голяма част от кръвта е вода. Това важи и за останалата част на тялото, но тук акцентираме върху него по отношение на кръвта. Щом водата е 90% от кръвта, какво съдържат другите 10%? 8% от плазмата се състои от белтъци (протеини). Ще дам няколко примера за такива белтъци. Един такъв протеин е албуминът – това е важен плазмен белтък, който не позволява на кръвта или на течността да изтече от кръвоносните съдове. Друг важен белтък са антителата, за които със сигурност знаеш, че са част от имунната ни система. Те ни пазят здрави и ни предпазват от развитие на инфекции. Друг вид белтък в кръвта, който е много важен, е фибриногенът. Този протеин е много важен за кръвосъсирването в комбинация с множество други фактори. Така добавяме фактори на кръвосъсирването. Всичко това са протеини в кръвта – албумин, антителата, фибриноген. Да видим какво има в останалите 2% от плазмата. Това са вещества като хормоните, например, да кажем инсулин. Имаме електролити – различни йони като натрия. Тук се включват и хранителните вещества – например глюкоза. Всички тези неща съставляват плазмата. Много от нещата, за които мислим и разговаряме, се намират в плазмата, включително витамините. Под плазмата се намира друг слой, който ще изобразя в бяло. Ако увелича изображението, ще видиш, че той е малка част от кръвта, по-малко от 1%. Това всъщност са белите кръвни клетки. Този слой съдържа белите кръвни клетки и кръвните плочици /тромбоцити/. Това са клетъчни компоненти на кръвта ни. Те съставляват много малка, но естествено много важна част от кръвта ни. Под този слой се намира най-плътният слой на кръвта, този на червените кръвни клетки (еритроцити). Той съставлява около 45% от кръвта. Червените кръвни клетки съдържат в себе си хемоглобина. Тук е малко особено. Като чуеш протеин, очакваш да се намира в плазмата, но запомни, че червените и белите кръвни клетки съдържат много белтък. Да вземем за пример хемоглобина. Думичка, която може би ти е позната, е серум. Какво всъщност е серумът? Серумът по своя състав е много близък до плазмата. Серумът съдържа всичко това, което ограждам тук в синьо. Това се съдържа в серума. Не оградих единствено фибриногена и факторите на кръвосъсирването. Запомни, че плазмата и серумът са много близки, с тази разлика, че серумът не съдържа фибриноген и фактори на кръвосъсирването. Да разгледаме червените кръвни клетки и какво можем да научим от тях. Може би ти е познат терминът хематокрит. Ако това беше моята кръв, хематокритът ми би бил 45%. Хематокритът е равен на обема на червените кръвни клетки в пробата, разделен на общия обем на тази проба. В този случай, ако общият обем е 100, процентът, който вече ти казах, е 45%, затова хематокритът ми е 45%. Това просто е частта от обема, заета от червените кръвни клетки, която е много важна част, защото точно те пренасят кислорода в тялото. Да акцентираме върху хематокрита и да се запознаем с още няколко термина. Ще нарисувам 3 епруветки с кръв. Имаме 3 епруветки – едно, две, три. Нека това са кръвни проби от трима различни човека. Те са сходни помежду си по възраст и пол. Хематокритът обикновено се различава при хора на различна възраст, пол, дори зависи от надморската височина, на която живее човек. Ако живееш на върха на планината, това ще повлияе на хематокрита ти. Много фактори влияят върху хематокрита. Нека имаме трима души, които са много подобни. Първи човек – ще нарисувам тук кръвта му и плазмата ще заема ето толкова от общия обем. Втори човек – плазмата му заема ето толкова от общия обем. И трети човек – нека плазмата да заема голяма част от общия обем, да кажем ето до тук. Центрофугирали сме трите епруветки и сме получили ето това. Разбира се, тук има и бели кръвни клетки, които трябва да нарисувам. Имат и тромбоцити – този слой, за който казахме, че е по-малко от 1%. Остатъкът са червените кръвни клетки. Това тук е слоят на червените кръвни клетки. Той е наистина голям при втория индивид. При третия индивид слоят е малък. Малка част от общия обем е заета от червени кръвни клетки. Ако трябва да опиша тези трима човека, бих казал, че първият е нормален. Вторият има много червени кръвни клетки. Те са преобладаващи. Това е много висок процент от общия обем на кръвта. Този човек страда от полицитемия – медицински термин, който означава, че делът на червените кръвни клетки е много висок. Може още да се каже, че хематокритът е много висок. Третият човек има много малко количество червени кръвни клетки спрямо общия обем на кръвта. Или понякога хората казват: "Аз съм анемичен". Ако някога чуеш тези термини – анемия или полицитемия – вече знаеш, че това показва каква част от обема на кръвта им са червените кръвни клетки.