Фрида Кало, Фрида и Диего Ривера

Намираме се в Музея на модерното изкуство в Сан Франциско и пред нас е портретът на Фрида Кало "Фрида и Диего Ривера" от 1931 г. Това е ранна картина на Фрида Кало, от времето когато и двамата са били в Сан Франциско, така че това е идеалното място да видиш тази картина. Двамата са тук, защото на Ривера било възложено да прави стенописи. Той вече е бил утвърден художник, известен в Мексико, и го поканили в САЩ. Предстояла му голяма самостоятелна изложба в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Мисля, че това е била едва втората самостоятелна изложба, която музеят е организирал. Да, така е, първата била на Анри Матис. Така че това е една необикновена компания. Аби Рокфелер се заела с основаването на Музея на модерното изкуство. Искала е Пикасо и Матис да направят фреските из лобито. И двамата отказват, а Ривера е третият ѝ избор, което ги прави една необикновена компания. Но това не е Ривера, това е Фрида. Изглежда толкова малка и дребничка до него, толкова крехка. Удивена съм от начина, по който тя е наклонила глава и ни гледа. Докато той е едър и гледа право в нас. Тя го е представила както го възприема самата тя, показва ни го като една невероятно стабилна фигура. И тя по някакъв начин сякаш се носи във въздуха, докато той – не. Той е така здраво стъпил, тези обувки са толко здрави. Има нещо в начина, по който роклята ѝ е повдигната от земята, това ѝ придава лекота. Също и това накланяне на главата. Има извивки на шала, който носи, също и огърлицата, в лентата на косата, в набора на полата. У нея ги има тези женски извивки, което я прави много различна от неговата солидност. Има много символизъм в това, за което говориш, в облеклото им. И при двамата. Да. Фрида се позовава на своето мексиканско наследство, на фолклорното. Тя действително се опитва да го възкреси, да предаде чувството за гордост от значимостта на това наследство. Двойният портрет; начинът, по който са изобразени на този пестелив фон, е нещо, което е характерно за колониалната мексиканска художествена традиция. Диего е представен с работна риза под костюма, което е интересно съчетание, защото наистина показва смисъла на работническата класа, но и вид сериозност. Това е неговата традиция – той е от мексиканските стенописци от 20-те години на 20. век, които се опитват да построят художествена традиция върху мексиканската революция за създаване на изкуство за хората. Затова е изобразен един вид като работник. Удивен съм и от ръцете им. Нейната някак леко е поставена върху неговата. Изглежда ми сякаш тя го пуска. Интересно е, че той има четки за рисуване и палитра, а това е нейната картина. Тя почти го пуска и гледа към нас. Имам чувството, че тя обявява своята независимост. Диего е стабилен и не мърда, ръката му е там, отворена за нея. Но когато тя накланя глава, вече усещаме движение от нейна страна. Тя е тази, която вдига ръката си, накланя глава и поглежда към нас. И ако погледнеш към птицата горе – тя лети с флаг. В музея това е преведено на английски така: "Тук виждате мен, Фрида Кало, с моя любим съпруг Диего Ривера. Нарисувах портретите в красивия Сан Франциско, Калифорния, за нашия приятел г-н Албърт Бендър. Беше месец април, 1931-ва година". Алберт М. Бендер е един от основателите и попечителите на музея, в който сме сега.