Дали, Постоянството на паметта

Стивън: Намираме се в Музея на модерното изкуство пред тази малка картина на Салвадор Дали, която всички искат да видят. Тази и "Звездна нощ" на Ван Гог са звездите на музея. Може би ще е интересно да обсъдим защо тази картина е толкова известна. Това е "Постоянството на паметта" на Салвадор Дали. Сал: Сега разбирам как хората успяват да се свържат с тази картина. Всеки, който се е опитал някога да направи рок албум, е бил вдъхновен от Дали. Има го и този вид забавление от въпроса "Какво точно гледам?", има игра с реалността. Нещо като зрителна главоблъсканица. Стивън: Затова ли е толкова популярна? Затова ли я има на обложките на албумите? Защото атаката срещу рационалното е толкова изкушаваща идея... Сал: Да, закачка за ума, харесва ми как го определи – "атака срещу рационалното". Усещането ми е, че има нещо повече. Стивън: Спомена обложки на албуми, постери, може би в студентска стая, но интересното е, че тези художници са възприемали наистина сериозно тези идеи. Това е сюрреализмът. Това е картина от 1931 г. Дали, един испански, всъщност каталунски художник, тъкмо е пристигнал в Париж, за да се присъедини към сюрреалистите. Сал: Да, предполагам го смятат за значим, тъй като е бил първият, който рисувал тези пейзажи от сънищата, тези атаки срещу рационалното. Стивън: Ние буквално прекрачваме в тази картина. Навлизаме в това дълбоко, отворено и самотно пространство. Това е наистина едно тихо изображение. Сал: Да, като вид пустинен пейзаж. Ако пренебрегнеш топящите се часовници, можеш да усетиш, че в това пространство времето няма особено значение. Можеш просто да гаснеш и да умреш там и никого няма да го е грижа. Дори водата на заден план – няма никакви вълни в нея. Все едно времето е спряло. Няма никакво движение. Стивън: Има едно непоносимо чувство за тишина. Почти няма движение и наистина се усеща пустинност, голяма горещина. Времето буквално се е разтопило, нали? Имаме тази абсурдна среда. Има го това много натуралистично изобразяване, но нещата, които се представят, изобщо не са реални. Спомена изсъхналото дърво вляво. То обаче расте от нещо, създадено от човека, нещо геометрично – подобно на маса. Има и мравки, които са привлечени и ядат парче метал. сякаш е парче изгнила плът. Сал: Да, това е. Не можех да го схвана напълно. Те изяждат парче време. Това е очарователно. Стивън: И, разбира се, имаме разтичащите се часовници. Това е много интересна и провокативна идея, защото времето е нещо толкова стриктно. Времето е нещо, което ни управлява, нещо, което е силно свързано с индустриалната култура, в която живеем. А тук реагира на околната среда по начина, по който самите ние реагираме на нея. Сал: Имаме тази маса и има и още една маса на заден план. Виж начина, по който светлината е поставена, особено върху скалата. Все едно е залез и човек си казва: "Хей, мина още един ден, на кого му пука?“ Стивън: Има някои разпознаваеми неща, въпреки цялата абсурдност и невъзможност на нещата, които виждаме. Въпреки това има неща, които изкуствоведите могат да разпознаят. Мислим, че скалите отзад са тези по каталунското крайбрежие в Северна Испания, откъдето е и Дали. Тук имаме неговото детство може би. Някои смятат, че тази странна фигура, е профил на човешко лице, можеш ли да различиш око с много дълги мигли и може би език под носа? Сал: Това цялото е оптична илюзия за част от Дали. Да, мислех, че е одеало, но сега напълно виждам миглите. За момент също го помислих за патица. Сега виждам миглите и върха на носа. Стивън: Да, Дали прави това забавно нещо – един обект всъщност са няколко неща наведнъж. При това много убедително понякога. Някои изкуствоведи смятат, че това е неговото лице, но неуловимо, до голяма степен като вид илюзия. Сал: Мисля, че това отива в онази категория изкуство, която до голяма степен е оптична илюзия. Стивън: Да, сюрреализмът държи на това, че рационалният свят, в който толкова много вярваме, може би не заслужава тази вяра. Ирационалното е също толкова важно. Но ние сме се опитали да го потиснем, да го премахнем от живота си. Начинът, по който тези художници и писатели мислят за него, е да го припомнят чрез света на сънищата. Някои от тях са чели Фройд, някои само са чували за него от другите. За идеята, че сънят е мястото, където ирационалният ум излиза на преден план без ограничения... Сал: Това е нещо, с което често се сблъсквам. Дори самия начин на възприемане на това, което наричаме обективна реалност, зависи от това как е настроен мозъкът ни. Ние виждаме причина и следствие, виждаме времето линейно. Това е начинът, по който хората мислят. Мисля, че точно това е забавното за този тип неща. Ето, има и различни форми на реалността и кои сме ние като същества, мислещи по един конкретен начин, че да даваме оценка кое е реално и кое – не. Стивън: Когато хората са гледали тази картина, понякога са се опитвали, неубедително според мен, да я свържат със споменатите знаци от по-рано... Сал: Забавяне на времето? Стивън: Да, че времето всъщност не е точно понятие. Но мисля, че Дали по-скоро е размишлявал върху идеите на философа Анри Бергсон. Бергсон е разглеждал времето не само като нещо, което се отчита от часовник, а смятал, че има и едно по-субективно време. Време, което се разширява и свива според нашите преживявания. Сал: Времето е нещо, което понякога ни плаши, защото ние въобще не го разбираме, въпреки че то е един вид най-основният компонент на съществуването ни. Ние принципно не го разбираме. Опитваме се да го измерим. Опитваме се да го ограничим или определим по някакъв начин, който е смислен за нас. Всъщност може би това се опитва да направи и тази картина. Все едно казва: Виж, тези часовници са глупави. Те са просто нашите напразни опити за определяне на нещата. Все едно като определим нещо или го измерим, уж го разбираме, но всъщност не го разбираме. Стивън: Мисля, че това е моментът, в който всички тези сигурни идеи за обективността са сринати и виждаме изкуство, което ги конфронтира по един доста интересен начин.