Август и Римската империя

В края на предишното видео стигнахме до 40 г. пр.н.е, когато започва персийската инвазия на Сирия в източните провинции на Римската република, която всъщност си е империя, Римската република или Римската империя. Но Марк Антоний, който властва на изтока на империята, не можал да се справи веднага с това, защото отишъл в Бриндизи, за да вземе страната на съпругата си в гражданската война между нея и Октавиан. След смъртта на съпругата му, той се сдобрява с Октавиан, и то толкова добре, че се оженва за сестрата на Октавиан – Октавия. Те решават да продължат да са приятели и да разделят Римската империя, Римската република официално, както искаш я наричай, да я разделят помежду си, като Марк Антоний запазва контрола над изтока, а Октавиан поема контрола на запада, и дават на Лапидус, който винаги е малко като трето колело, дават му южните провинции, ето тук. Всичко изглежда наред, но както вече споменахме, напрежението между Антоний и Октавиан остава, то съществува от самото начало и в това видео ще видим, че то нараства неимоверно много. Марк Антоний се връща на изток, където започва да планира нападение над Патрия, като не само иска да си върне територията, която те отнемат през 40 г. пр.н.е., но всъщност иска да отмъсти за смъртта на Крес през 53 г. пр.н.е. Юлий Цезар е планирал нападение над Персия, спомни си, че след Александър Македонски всички западни владетели, особено римляните, винаги са хвърляли око на Персия, казвали си: "Може би и аз като Александър Велики мога да завладея Персия." Така че Марк Антоний планирал нападение над Персия, но не получил войските, които поискал от Октавиан. Това изострило напрежението между тях още повече. Той отишъл при своята любима Клеопатра, най-богата жена в света, фараон на Египет, и казал: "Можеш ли да ми дадеш египетски войски?" Така той планирал нападение над Партска Персия с обединение на римски и египетски армии. За съжаление това нападение не успяло. Докато си проправяли път напред, те стигнали много далеч, но не успели да защитят пътищата за снабдяване, така че партите можели да ги атакуват. Когато те атакували снабдителните им линии, царят на Армения не направил нищо по въпроса, така че Марк Антоний трябвало да отстъпи. Вероятно се досещаш, че той не бил никак щастлив от това. Партците успели през 40 г. пр.н.е. да отнемат тези територии, през 36 г. пр.н.е. сега сме ето тук, 36 г. пр.н.е., имаме пропадналото нападение над партите и предателството на арменския цар. Другото нещо, което се случва, е, че Лапид е изгонен от триумвирата. Той се опитал да открадне земя, след като те с Октавиан нападнали управителя на Сицилия, но след успеха Лапид опитал да поеме властта на Сицилия, а Октавиан казал: "Не, това няма да стане, ти вече не си в триумвирата." Така през 36 г. пр.н.е. Октавиан продължава да затвърждава властта си над запада. Лепид е изгонен, а Марк Антоний преживява още едно унижение от партите. После отиваме в 33 г. пр.н.е. 33 г. пр.н.е. е ето тук на картата. Накрая той успява да събере достатъчно сили, не точно да отмъсти на партите, но да завземе някои територии, както и по-точно да отмъсти на арменския цар. За Марк Антоний това е първата победа от известно време, той се опитва да се възползва от нея, така че, когато се връща в Александрия, където властва неговата любима Клеопатра, и тук той прави голямо тържество и казва: " Вижте, аз победих царя на Армения." Това тържество разгневило римляните по много различни причини. Първо, те всъщност никога не са харесвали Клеопатра, считали са я за чужденка, не я харесвали, когато била любима на Юлий Цезар, но определено не я харесвали, когато била любима на Марк Антоний. Те били подразнени, че той решил да отиде в Александрия, където да направи победна церемония, каквато обикновено се прави само в Рим. Изглеждало, че той вече дори не се счита за римлянин. Предпочел да се върне в Александрия. И това, което било особено болезнено за Октавиан, било, че в речта, която произнесъл, която ще стане известна по-късно като Александрийските дарения. Той започнал да поставя децата си, особено децата си с Клеопатра, като владетели на източните провинции. Най-лошото, което направил, обаче в своята реч, в Александрийските дарения, това става през 33 г. пр.н.е. той обявил сина на Клеопатра, който е син на Юлий Цезар, Цезарион, че той е истинският наследник на Юлий Цезар. Октавиан не харесал това и казал: "Аз съм осиновен син, аз съм истинският наследник, не харесвам този Цезарион." И през следващите няколко години, през 33 и 32 г. пр.н.е. в ето тази част на времевата ос, ето тук на времевата ос, напрежението нараснало силно между Октавиан и Марк Антоний. Те публично се обвинявали един друг, че не са законните владетели със законна власт, започнали да оспорват властта си, противопоставили се много сериозно един на друг. Това кулминира през 31 г. пр.н.е. ето тук, където се състояла морската битка при Акциум. Марк Антоний и Клеопатра били тук и двамата, те били обградени от силите на Октавиан, и те можели да се надяват най-много да успеят да избягат. Антоний и Клеопатра успяли да избягат, като от тази битка става ясно, че те искали да спасят само собствения си живот и собственото си богатство, а оставили по-голямата част от флотата. Те се върнали в Александрия с 60 лодки, като оставили почти цялата си флота да се изправи пред силите на Октавиан. Те вече си били плюли на петите, избягали са през 31 г. пр.н.е. Много историци наричат тази битка при Акциум, на тази картина е изобразена морската битка при Акциум... След края на битката Антоний и Клеопатра нямали никакъв шанс да се противопоставят на Октавиан, който бил единствената сила, която се наложила в това, което от Римска република станало Римска империя. Но Антоний и Клеопатра вероятно не разбирали това, те се върнали в Александрия и продължили да заговорничат как да се преборят с Октавиан. Октавиан не харесвал това, затова решил да ги атакува в Александрия през 30 г. пр.н.е. Антоний се опитал за последен път да се изправи срещу Октавиан, но войниците му не били в настроение за битка, така че той се върнал в двореца, потърсил Клеопатра, а Клеопатра изпратила един от слугите си да каже на Марк Антоний... тя всъщност не искала да го вижда, защото, кой знае, той може да е бесен и да иска да я убие, или да убие себе си, кой знае на какво е способен. Клеопатра накарала слугата си да каже на Марк Антоний, че Клеопатра е мъртва и Марк Антоний, който вече бил разстроен, войниците му го изоставили, нямало начин да победи Октавиан, той всъщност е загубил, и сега Клеопатра, неговата любима, очевидно е мъртва. Той се пробол няколко пъти в корема. Клеопатра научила това и Марк Антоний бил доведен при нея, той не е умрял веднага, пробождането в корема е много бавна и мъчителна смърт. Той умрял всъщност в нейните ръце. После Клеопатра била отведена от хората на Октавиан, и тя решава също да се самоубие, поне както е разпространеното схващане, затова тя урежда да пуснат змия в покоите ѝ, отровна змия, която тя дразнила, за да я ухапе, и така умира. Така че и Клеопатра, и Марк Антоний умират през 30 г. пр.н.е., а Октавиан получава властта. Той убива Цезарион, който е син на Клеопатра и Юлий Цезар, като единствен възможен съперник. Така през 30 г. пр.н.е. Октавиан постига победа и се връща в Рим, за да продължи да укрепва властта си. Докато стигнем до 27 г. пр.н.е., която често се счита като начало на Римската империя, когато Октавиан получава титлата Август, което значи възвишен, и от този момент той ще продължи да управлява с все повече власт, ще я укрепи за много много десетилетия напред. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България