Цезар, Клеопатра и Мартенските иди

- [Инструктор] В последното видео видяхме как Юлий Цезар завладява Галия като проконсул. И към края на мандата си като губернатор, сенаторите в Рим се страхуваха от него. Той е тази популярна, популистка, харизматична фигура, постигнал е тези значими военни победи в Галия, и те му казват: "Добре, Цезар, просто напусни поста си, остави армията си и се върни в Рим." Ами Цезар си седи тук и казва: "В това няма нищо логично. Ако аз просто се върна в Рим, те вече са наплашени от мен, кой знае какво ще ми направят?" Така той решава да пресече Рубикон и да влезе в Рим. Тогава римските сенатори казват: "Добре, да се обърнем към Помпей, известният генерал, който беше част от триумвирата на Цезар, но който смени позицията си, за да нападне той Цезар." Но Помпей казва: "Знаете ли, аз не съм толкова сигурен, че можем да победим Цезар точно сега." Той не е знаел, че Цезар има само един легион, може би е Юлий Цезар е имал на ум някакви трикове. И така Помпей оттегля войските си и отстъпва, минавайки през Адриатическо море, за да прегрупира войските, и с намерението да се върне и повторно да се опита да превземе Рим. И така, можеш да си представиш, че много от сенаторите, особено силните сенатори, които са били на позиция, близка до Юлий Цезар, се съюзяват с Помпей. И макар Юлий Цезар да държи властта и контрола върху Рим, той знае, че това още не е краят, че гражданската война е започнала и е само въпрос на време преди войските на Помпей и тези сенатори да се завърнат и да превземат отново Рим. Затова той решава пръв да нападне. Той поставя дясната си ръка в командването, Маркус Антониус, по-известен като Марк Антоний, който е един от неговите генерали в галските войни, той го поставя начело в Италия. И тогава Юлий Цезар води няколко от неговите армии от другата страна на Адриатическо море, и това е доста интересна история сама по себе си. Те преминават оттатък през зимата, в доста голяма, изненадваща атака, защото никой човек не би очаквал да преминат през Адриатическо море по време на зимата и да пробият блокадата на Помпей, защото Помпей контролира флотата. Но той е в състояние да нападне Помпей няколко пъти, и така най-накрая, през 48 пр.н.е., той е в състояние да победи категорично Помпей по време на битката при Фарсала, която е точно тук, в централната част на Гърция. Така че враговете му, опонентите на Юлий Цезар сега са победени и Помпей е в отстъпление. Той се опитва да избяга в Александрия. И това е мястото, където историята става още по-интересна. Сега ще направя леко отклонение. В 51 г. пр.н.е., точно тук на тази времева линия, и точно ето тук на тази времева линия, Птолемей XII, който е фараон на Египет, умира. Птоломей XII умира. И това също е малко отклонение от историята ни. Наричал се е Египет на Птолемеите, и даже този човек се казва Птолемей, защото, може би си спомняш, че когато Александър Велики, завладява Персия в 330 г. пр.н.е. , той също така завладява и Египет. След смъртта на Александър Велики един от неговите генерали, Птоломей I, създава империята на Птолемеите в Египет, създава Египет на Птолемеите. И така, това е Египет на Птолемеите, ето тук, който е значително по-малко мощен от Римската империя, и историците казват че те всъщност са подкупвали Рим, за да поддържат независимостта си до този момент. Но когато Птолемей XII умира през 51 г. пр.н.е. в завещанието си заявява, че иска две от децата му да управляват Египет на Птолемеите, но те били твърде млади. Едното от тях, кръстен оригинално Птолемей XIII, бил само на 10 години. И дъщеря му, другото дете, с което да си споделят властта – Клеопатра, била на 18 години. Това е портрет на Клеопатра. Ето тук идва е Клеопатра. В популярната култура има филм за Клеопатра, и когато хората говорят за Клеопатра, те говорят точно за тази Клеопатра. Но сигурно се досещаш, че това споделяне на властта не е нещо, което би проработило добре, и така избухва гражданска война в Птолемейски Египет между привържениците на Птолемей XIII, който е само 10-годишно дете, сигурно е, че възрастните управляват събитията. Но поддръжниците на Птолемей XIII са тези, които изглежда, че имат надмощие в момента, в който Помпей бяга в Александрия, която е седалището на властта, един град, създаден от Александър Велики, и седалище на властта в Птолемейски Египет. Поддръжниците на Птолемей XIII казват: "Ние не искаме да си създаваме проблеми с Юлий Цезар, който изглежда е доста силен с неговите огромни армии. Така че защо да не му направим една услуга. Когато Помпей дойде, защо да не го убием?" И така, в 49, или 48 г. пр.н.е., това е след това – спомни си, битката при Фарсала беше през август 48 г. пр.н.е., Помпей идва и в 48 пр.н.е. той е убит. Значи Помпей е убит в 48 г. пр.н.е. от привържениците на Птолемей XIII, които си мислели, че това от полза за отношенията им с Юлий Цезар. Но Юлий Цезар наистина не харесва това. Той обича да поддържа репутацията си на великодушен владетел, който обича да прощава на враговете си, някой, който иска да обедини народа на Рим. И така, той е в преследване на Помпей. Когато стига до Александрия и осъзнава, че Помпей е бил убит от привържениците на Птолемей XIII , той решава да вземе другата страна и да обедини силите си с Клеопатра. И той не само че е в състояние да я подкрепи в политическо и военно отношение, той и помага да победи враговете си и да застане на трона, да бъде фараон на Птолемейски Египет. Той също така имал любовна връзка с Клеопатра. И в момента, това е вече през 48 г. пр.н.е. където имаме... да видим, това е 50, 49, 48 г. пр.н.е., което е приблизително края на 48 и началото на 47 пр.н.е., когато Юлий Цезар е всъщност в Александрия, и те имат любовна връзка. Това е Юлий Цезар, който е около петдесет годишен, а това е Клеопатра, която е в началото на 20-те си години. Според повечето източници, от тази любовна връзка се ражда дете, Цезарион, малко по-късно. Но тази връзка поставя, или поне така предполагам, поставя самата Клеопатра на трона. И въпреки че Юлий Цезар не поема контрола върху Птолемейски Египет, той прави Птолемейски Египет нещо като васална държава на Римската империя. И после Юлий Цезар се завръща в Рим. Той прави още няколко други неща, напада на изток, ето тук, но в крайна сметка той се завръща в Рим. И след няколко други периода, той сам се обявява за диктатор. Думата диктатор днес означава човек, който взима властта, може би незаконно, някой, който командва парада. Според римското право на Римската република действително е имало пост, наречен диктатор, като е можело да бъдат назначавани за срок от шест месеца, особено по време на извънредни ситуации, и те можели да правят всичко, което е необходимо да се направи. Но сега той се назначава като диктатор с многобройни условия и за повече от шест месеца. И така, на възраст от 46 години той е избран за диктатор за 10 години. Така че сега е 46 г. пр.н.е. Нека да видим, това е 45, 46 пр.н.е. Той става диктатор за период от 10 години. И след това през 44 пр.н.е. той е обявен за пожизнен диктатор. През цялото това време, въпреки че той даже се опитва да прощава на враговете си, враговете му се оплакват и казват: "Какво можем да направим, за да му отмъстим?" И така на 15 март 44 пр.н.е., една от най-известните дати в историята, опонентите му в Сената, водени от Марк Юний Брут, буквално атакуват Юлий Цезар в Рим, това е илюстрация на атаката, направено от художник, и те го убиват. Може би са ти известни Мартенските Иди. Мартенските Иди, това е датата 15-ти март в римския календар. Днес хора го използват за това събитие, което се е случило на 15 март 44 г. пр.н.е. когато диктаторът на Рим, а той всъщност е император, макар да не е провъзгласен официално за император все още, той има абсолютна власт над Рим. Юлий Цезар е убит от враговете си, и тези врагове са водени от Марк Юний Брут. И както можеш да се досетиш, тази ситуация поставя Рим в друга фаза, както можеш да се досетиш, става въпрос за нова гражданска война. Може да кажеш още една гражданска война. Сега, преди да оставим Юлий Цезар, си струва да отбележим някои от нещата, които е направил. Той се опитал да направи някои от тези популистки реформи. Той също е известен и със създаването на юлианския календар. Римският календар е преди Юлианския календар и те имат доста разминаване на годишна база, но Юлианският календар е доста по-точен и е близък до сегашния Григориански календар, който ние използваме и днес. Дните не се сменяли в унисон с обиколката на Земята около Слънцето. Ще спра тук, а в следващите няколко урока ще говорим за това, което се е случило след Юлий Цезар, гражданската война, даже е по-точно да кажа гражданските войни, които избухват, и които завършват с това, че Рим официално от република се превръща в империя. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България