Комунизъм

Реших да запиша видео за комунизма, защото споменах за него няколко пъти в предишни видео-уроци, но така и не дадох добра дефиниция какво представлява и какво означава. За да разберем комунизма, нека нарисувам диаграма... Така, ще започна с капитализма. Това ще е просто като кратък обзор, хората правят цели докторантури по темата. Капитализъм... после ще говорим малко повече и ще продължим към социализма и накрая ще стигнем до комунизма. Модерните версии на комунизма са всъщност наследници на делото на Карл Маркс и Владимир Ленин. Карл Маркс е германски философ, живял през XIX век, а неговият Комунистически манифест и други текстове създават философските основи на комунизма. И Владимир Ленин, който е водач на Болшевишката революция, която води до създаването на СССР. Той е първият човек, който е конкретизирал някои от идеите на Карл Маркс и всъщност, всяка нация или всяка държава, които виждаме като комунистически са следвали пътя и идеите на Ленин. Ще говорим за това след секунда. Първо, нека поговорим за философските различия в тези неща и как става преходът от едно в друго. Самият Карл Маркс вижда комунизма като вид прогресия от капитализъм към социализъм до комунизъм. Ето какво вижда той в капитализма, поне тази частта, която всъщност е вярна. Имаш частна собственост и собствена земя. Това е основният аспект на капитализма. Това е светът, в който повечето от нас живеят днес. Проблемът, който той е видял в капитализма е... помислил си: - "Значи, - "когато имаш частна собственост..." - "...хората започват да трупат капитал" и когато говорим за капитал, можем да говорим за земя можем да говорим за заводи можем да говорим за всякакъв вид природни ресурси Та, хората започват да трупат по малко от капиталите Нека нарисувам диаграма... Да речем, че един човек има малко капитал. Този капитал може да е фабрика или пък земя. Да кажем, че е земя. Та, този човек става собственик на малко земя. И има повече земя от всички останали. Тук имаме група други хора, които си нямат земя, но пък имат нужда от нея. Тъй като този човек е собственик на цялата земя, те трябва да работят върху неговата земя. Трябва да обработват земята на този човек. И Карл Маркс казва, че ако всички тези работници, които нямат толкова капитал, а само този човек има по-голямата част, той може да накара тези работници да работят за много малки заплати. И така, собственикът на големия капитал, ще може да вземе всички допълнителни приходи. Защото тези работници няма да получат повишение на заплатите, защото има твърде много конкуренция измежду тях кой да е на работа при човека с капитала. Маркс не се е замислял, че може би конкуренцията ще действа по друг начин, може да имаш реалност, в която... Може би в крайна сметка ще има няколко души с нормален размер капитали и групи работници, така групата капиталисти ще се конкурира за работници и може би работниците могат да имат повишаване на заплатите и в крайна сметка да трупат свои собствени капитали и да започнат свои малки бизнеси. Маркс не се е замислял за тези възможности. Той просто е виждал тази реалност в негова защита, и не искам да ми става навик да защитавам Карл Маркс. Та, в негова защита, това се е случвало в края на ХIX век. Особено, както знаеше, тогава се случва Индустриалната революция. Дори в САЩ е имало нещо подобно. Марк Твен нарича времето "позлатената епоха". Индустриалистите, които натрупали огромни количества капитал действително са имали голямо преимущество пред работниците. И така, Маркс казва, че ако човекът с многото капитал има всичките блага, и тази схема му носи печалба, той ще може да задържи печалбите, защото може да държи заплатите на тези хора ниски. И в крайна сметка, човекът с капитала ще има още. Ще има още повече капитал. И още повече блага. И ще може да държи тези хора на ниска заплата и те никога няма да могат да натрупат капитали за себе си. И така, от гледна точка на Маркс, това което трябва да се случи е тези хора да се организират. Да се организират съюзи. И по този начин колективно да кажат на собственика на фабриката "не, няма да работим" или "ще протестираме докато не ни увеличите заплатите" или "докато не получим по-добри условия на труд". А когато започнеш да говориш за създаване на профсъюзи, започваш да се движиш в посока към социализъм. Другият елемент, който ни води към социализъм е, че Карл Маркс не е харесвал тази висока концентрация. Или всъщност, социалистите като цяло не харесват силната концентрация на богатства. И не само, че има тези хора, които могат да натрупат всичкото това богатство и може би до някаква степен могат да го натрупат, защото са иновативни или са добри мениджъри или каквото там. Въпреки, че марксистите не признават... не признават способностите на собствениците на капитали. Може би са имали някакви умения в управление на някакъв тип дейност. Но другият проблем е, че всичко се прехвърля, че се наследява от техните деца. И така се създава ситуацията, в която собствеността отива от баща към син, от родител към дете, така че наследяването не е заради умения и способности. Собствеността се наследява семейно и това е проблем, който определено е съществувал в Европа ако се върнем към Френската революция, имаме поколение след поколение от благородници, и без значение колко е компетентно едното поколение то наследява толкова богатство, че тези хора са контролирали всичко и имаме една група хора без никакво богатство, които работят за благородниците и когато имаме такъв тип неравенство то довежда до революция. Друг принцип, водещ към социализъм е разпределението на блага. Нека го напиша ето тук. Разпределение. Разпределение. Та, в социализма човек може да има частна собственост, но държавата заема по-голяма роля. Нека го напиша: голяма държавна намеса. И една от ролите на държавата е да разпределя благата и също има контрол върху основни средства за производство. И така например някои от по-големите заводи, които произвеждат много, изведнъж отиват в ръцете на държавата, или по думите на комунистите, в ръцете на хората и преразпределението започва. Така че, на теория, нямаме огромни количества богатство в ръцете на малка група хора. И ако доведеш тези идеи до естествените им заключения, получаваме теоретичната комунистическа държава. А тази държава е безкласово общество и от гледна точка на Карл Маркс, и това е малко трудно да си го представим, бездържавно общество. Така че, при капитализма, определено имаме класи имаме класата, която притежава капиталът, имаме работническата класа, и всичките разпделения и те са все различни една от друга а Маркс не си е представял свят, в който работническата класа може да излезе от ситуацията, че могат да си спечелят свой собствен капитал или че могат да започнат свой бизнес. И той просто видял, че това напрежение в крайна сметка ще доведе до социализъм и безкласово общество, където ще има централно... е, той не споменава много детайли, ще имаме равноправно общество, имащо собственост над всичко и това общество някак ще знае къде да разпределя нещата и така нататък. Всичко е бездържавно. За тези неща е още по-трудно да се мисли в конкретика. Та, това са вижданията на Карл Маркс, но те не са се материализират до появата на Владимир Ленин. И така, днешната версия на комунизма, или нещото, което днес виждаме като комунизъм понякога е наричано Марксистко-ленински режим или Ленинизъм. Понятията са взаимозаменяеми. Марксизмът е някак чисто утопичен, целта му е да има свят, в който всички са равни, всеки прави точно каквото желае и има изобилие от всичко. Предполагам до някаква степен това описва какво се случва в Star Trek, когато всеки може да отиде до репликатор и да вземе каквото поиска и ако хората искат да рисуват през част от деня, могат да рисуват. И не си само художник, можеш да се занимаваш с каквото пожелаеш, така че това е доста утопична идея. Нека го напиша. Марксизъм, чист марксизъм е утопично общество. В случай, че не знаеш какво означава това, то е като перфектно общество, в което няма класи, всички са равни, всеки води богат, разнообразен и задоволителен живот. На утопиите като цяло се гледа като на нереалистични идеи. Ако ги погледнем по негативно... Кой знае можем да стигнем до такова общество? Не искам да съм негативен, може би някой ден ще постигнем тази утопия. Но Ленинизмът е по-практическата страна на комунизма, защото, очевидно след Болшевишката революция през 1917 г. в Руската империя, СССР е създаден и в края на краищата имат правителство, имат са държава, базирана на тези идеи за комунизъм. В Ленинската философия започват да се усещат противоречията с идеите на демокрацията. В ленинската философия има нужда от партия, и той я нарича "авангард на работническата класа". Авангардът е нещото, което води маршът. Партията, която създава постоянно състояние на революция. И работата й е да води обществото. Да бъде почти като негов родител и да го води от капитализъм през социализъм към идеалната комунистическа държава. И понеже никога не е имало идеална комунистическа държава е трудно да разбереш кога я достигаш. И това което се случва в Ленинската държава е, че Авангардната партия, която обикновено се нарича Комунистическа партия води народа към бъдеща държава, без да има ясна дефиниция каква точно ще е тази бъдеща държава. И така, когато говорим за Марксист-ленинизъм (освен когато става дума за случващото се в икономическата сфера), говорим и за тази еднопартийна система, в която имаме само една доминираща партия, която, надяваме се, ще работи в интерес на хората. Една доминираща партия, работеща в интерес на хората. И очевидно, негативното тук е, как ще знаем дали тази партия наистина ще работи за хората? Как разбираме дали партията е компетентна? Какво бихме могли да направим ако не разпределят правилно благата? Ако е корумпирана? Ако имаме еднопартийна система... И само за да уточня, най-голямата комунистическа държава е Народна република Китай и въпреки че е контролирана от Комунистическата партия в икономическо отношение съвсем не е толкова комунистическа. Mоже да бъде объркващо. Та, искам да нарисувам спектър. Във вертикала ще сложа Демократичност. Демократичност. И тук горе ще сложа Авторитарност. Авторитарност или Тоталитарност. Нека напиша Тоталитарност. Е, ще сложа Авторитарност. Ще запиша друг клип за разликата. Авторитарните и тоталитарните режими много си приличат. Тоталитаризмът е като крайна форма на авторитаризма, в която правителството контролира всичко и имаме само няколко човека, контролиращи всичко, много е недемократично. Авторитаризмът е близо до това. И след това в този спектър имаме капитализъм, социализъм и комунизъм. САЩ бих сложил някъде тук. Ще сложа Съединените щати тук. Има някои малки елементи на социализъм. Имаме работнически съюзи. Те не контролират всичко. Имаме и хора, които не членуват в съюзите. Има някои елементи на преразпределение. Има данъци върху наследяването, има.... Да уточня, не е крайна форма на преразпределение, все още можеш да наследиш частна собственост, имаме система за социална защита, имаме медицински застраховки, социални грижи, съответно, има някои елементи на социализъм. Но САЩ има и силна капиталистическа история частна собственост, пазари. Следователно САЩ ще е ето тук. Ще сложа СССР, не Русия, а Съветския съюз, когато е съществувал. Ще сложа СССР някъде... Ще сложа СССР някъде тук. И ще го сложа точно тук. Бих сложил и днешна Русия... Бих сложил Руската федерация някъде тук, защото имат по-малко системи за социална защита и имат повече... икономиката им може да полудее и имат по-голямо неравенство богати-бедни спрямо държава като САЩ. И така, това е днешна Русия. И може би най-интересната е Народна република Китай, съвременната Народна република Китай, която поне на повърхността е комунистическа република, но в някои отношения е по-капиталистическа и от САЩ, защото нямат силно разпределение на благата, нямат силни социални защити за хората. Можем да сложим някои елементи на Китай ето тук, в ляво... и те са по-малко демократични от САЩ и дори от Русия, въпреки че някои хора биха нарекли днешна Русия... Е, няма да навлизам в детайли. Но днешен Китай, можем да го нарисуваме тук Китай може да кажем е дори по-капиталистически от САЩ. Те дори нямат добри работнически закони и останалите неща. Но от друга страна имаме много държавна собственост. Имаме контрол на държавата върху много неща. И по този начин те покриват цялата тази част. Това ето тук е Китай. Въпреки че се нарича комунистическа държава, тя е по-капиталистическа и от държави, които се гордеят с капитализма си. Но в други отношения, специално собствеността на държавата и контролът на държавата и доминиращата партия е ленинска държава, но с по-малко марксизъм. И по този начин отива повече в комунистическата посока. Надявам се това да изяснява тази понякога объркваща тема. Преведено на български език от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България.