Виетнамската война

За да придобием ясна представа за Виетнамската война, трябва да се върнем чак до края на 19-и век, когато Франция е колонизирала Югоизточна Азия – и по-точно, днешните Лаос, Виетнам и Камбоджа. Тези територии били наричани Френски Индокитай. Тук виждаме Камбоджа, по протежението на бреговата линия – Виетнам, а Лаос – точно тук. Франция била колониална империя – тук имам пропуск в хронологията – и останала такава чак до Втората световна война. През Втората световна война Франция бързо била изпреварена от германците. Виетнамците си искали независимостта, и така, вече имаме нарастващо освободително движение, водено от Виетмин, начело на която стоял Хо Ши Мин. Ето го и него. Освен освободително движение, те били и комунисти, което, както можеш да се досетиш, по време на Студената война е причина САЩ да са срещу тях. През Втората световна война японците подчиняват Индокитай и Виетнам. Но към края ѝ, или в края на 1945 г. както знаем, САЩ нападат Япония. Сега изведнъж Виетмин били готови да обявят някаква временна независимост. Била временна, защото скоро след това регионът е временно окупиран от китайците на север и от британците на юг, които пък били част от Съюзниците против Тристранния пакт. Но в крайна сметка французите се завръщат. Те искат да си възвърнат контрола над предишната си колония. И така започва тази война – Индокитайската война, между Франция и нейните симпатизанти, виетнамците, които са предани на Франция, и Севера. И французите... само да обясня как започва всичко това – в края на Втората световна война имало временни окупатори – британците и китайците – китайците явно имали по-голямо влияние на север, а британците съответно на юг. Когато французите се връщат, те най-вече могат да възстановят контрола си на юг. И така, точно когато започнала Индокитайската война, французите вече имат повече влияние на юг. И всъщност и исторически французите са имали повече влияние на юг. По време на френското колониално управление в южната третина на Виетнам френското влияние било най-силно. А това е настоящата карта. На нея обаче не е изобразена оранжевата граница, за която ще говорим сега. И така, Виетнам вече е обединен. Но преди Виетнамската война това не е било град Хошимин, а Сайгон. А Сайгон бил нещо като център на френския контрол. Но през 1954 г. всичко това приключва. И така, ето ни на Женевската конференция от 1954 г., когато воюващите войски са изтеглени под 17-ия паралел и Виетнам е разделен на Северен и Южен Виетнам. Целият смисъл на това разделение се състоял в създаването на период на изчакване – период, в който събитията да се поуспокоят, след което да последват избори – тоест, това разделение не било планирано като постоянно. Имало 300-дневен период, през който хората можели да се местят между Северен и Южен Виетнам. Оказва се, че по време на разделението 900 000 души, главно католици, се местят от север на юг. Също така няколко стотици хиляди се преселват от юг на север, това движение на населението не било еднопосочно. Но все пак, по-голямата част от движението на римокатолическите виетнамци било от север на юг. Ако минем още малко по-напред във времето, сега съм сигурен, че ще объркам произношението, ще видим как Нго Дин Дием идва на власт. Той започва като министър-председател през 1954 г., а година по-късно, през 1955 г., става и президент. Ето това е той. Той поема Южен Виетнам. А той не е бил голям фен на неща като избори, демократично управление и подобни... И така, той поема Южен Виетнам, и се досещаш, че САЩ са положително настроени към него. На първо място, той все пак носи западни костюми, добре сресан е, а също така е и анти-комунист. През този период от САЩ започват да мислят в духа на Студената война и в духа на това как да спрат комунизма или как да го ограничат, цялата теория за така нареченото "възпиране", това, че най-добрият начин да бъде спрян Съветският съюз е да се осигури спирането на разпространението на комунизма – тоест, да бъде изолиран, сдържан. Така според ефекта на доминото ако се установи комунизъм в една държава от даден регион, то и нейните съседи ще я последват, а това не е добре за "възпирането". И така, при нежелание Южен Виетнам да пада под комунистическа власт, съвсем естествено е тъкмо подобни личности да получат подкрепа. Още от началото на 1950-те САЩ започват да подкрепят анти-комунистите. И така, първоначално подкрепата си изразяват така наречените "съветници". Тези съветници на място стават все повече и повече. Тези съветници започват да се намесват все повече и повече в настоящия конфликт. И така, след разделението все още налице е конфликт между Севера и Юга, на върха на който стоят привържениците на Севера, привържениците на Виетмин и на Хо Ши Мин на юг. Някои от тях били на север, но се върнали на юг; други пък са си били на юг, но не одобрявали методите на Дием, а по-скоро били на страната на Хо Ши Мин. Дием бил корумпиран и авторитарен президент. не бил голям фен на демокрацията. И така, активистите от Юга започнали да се надигат срещу президента Дием, били Виет Конг. В общи линии това били причините за Виетнамската война. Имаме комуниста Хо Ши Мин, който държал Севера и водел условна война срещу Юга. Също така имаме и разделението край 17-ия паралел, а освен това и нетрадиционна военна сила – предполагам, могат да бъдат наричани партизани – в Южен Виетнам, наречени Виет Конг. И така, имало две неща, срещу които Югът трябвало да се бори: официалният Север, а също така и метежът, който се оформял на юг. През цялото време САЩ се надявали въпросният метеж да не успее. Все пак не искали цял Виетнам да бъде обхванат от комунизма. Затова и продължавали да изпращат все повече "съветници". Това всъщност започнало още преди Кенеди, но Кенеди увеличава броя на съветниците, които били изпращани там. И все пак това официално все още не било война. От САЩ все още не са я обявили официално, нито пък са пратили официално свои войници на бойното поле. Сега нека превъртим до 1963 г. Освен впечатляващите характеристики на Дием, които вече споменахме, той също така се занимавал и с гонения срещу будисти. Сякаш за да влоши още нещата, той не само бил корумпиран, не само че не си падал по избори, но и обичал да организира гонения срещу собствените си сънародници. И през 1963 г. всичко това излязло извън контрол. Той докарва гоненията на будисти до такава степен, че започва да напада храмове, а когато е убит, оставя мощен политически вакуум зад себе си. Много хора се борели да поемат контрола, но никой от тях не се радвал на особена популярност на юг. На власт идват Нгуен Као Ки и Нгуен Ван Теу. За няколко години Нгуен Ван Теу успял да отстрани Ки и през 1967 г. – тук нямам снимка – през 1967 г. Теу си осигурява властта. Но преди това, още преди Ки и Теу да поемат властта, през 1964 г. се състои един от най-мътните инциденти в американската история. Както сигурно можеш да си представиш, американците в качеството им на съветници, са изпратили свои кораби в Тонкинския залив, точно край брега на Северен Виетнам. Според официалната версия, а трябва да отбележим, че това е доста подозрителна официална версия, през 1964 г. разрушителят "Мадокс ", според твърденията, бива нападнат. По-точно се говори, че "Мадокс" бил атакуван от северновиетнамска патрулна лодка и че имало кратка престрелка. Няколко дни след размяната на огън става известно, че друг американски кораб в Тонкинския залив бил атакуван от северновиетнамски кораб. Това, както казах, е официалната версия. Това ядосало Конгреса на САЩ, както и обикновените американци. Как смеят да нападат военни кораби, стоящи край брега? Това създало емоционален заряд, който станал причина за създаването на Тонкинската резолюция. Тези предполагаеми инциденти, които изглеждали като атака над "Мадокс" и другото, което може би се е случило – днес известни като "Тонкински инцидент" – ядосват и Конгреса, и американците. Приета е Тонкинската резолюция. Основното в нея е, че дава право на Линдън Джонсън официално да влезе във войната във Виетнам, официално да задълбочи конфликта до истинска война, в която участват САЩ. И през цялото време аз казвам, че това става на тъмно, защото сега стана ясно, че първо, в Тонкинския залив не е ясно дали реално нещо се е случило. Възможно е да имало стрелба от американския Мадокс, те да са обстрелвали северовиентнамските патрулни лодки. Другата вероятност какво може да се е случило, е нищо да не се е случило. Но както и да го разглеждаме, вече е добре доказано, че това не е бил реален инцидент. Всъщност Северен Виетнам не е нападнал САЩ. Но това наистина ескалира войната. И ето го Джонсън. Дали не казах Северна Корея? Извинявам се за това. Говорим за Северен Виетнам. Не си спомням всъщност какво казах. Естествено, че е Северен Виетнам. Това дава основание на Джонсън да ескалира войната. Неговата администрация е в основата на Виетнамската война. И когато войната ескалира, участието се увеличава до 500 000 американски войници. Това става през цялото време, досещаш се, че Джонсън и военните лидери във Виетнам и американските военни лидери във Виетнам казват на американския народ: "Ние воюваме с комунизма." "Ние сме близо до победата. Това е благородна война." И ако минем напред във времето, особено частта с "Ние скоро ще победим", ако отидем до 1968 г. изведнъж се появява Виетконг, за който американските лидери убеждават американския народ и Конгреса, че са на път да бъдат победени. През 1968 г. Виетконг организира Тетското настъпление, което представлява мощна координирана контраатака върху няколко цели в Южен Виетнам. Макар да не е особено успешно от военна гледна точка, целта на Тетското настъпление е била да обърне хода на войната. То прави подозрителни американския народ и Конгреса. "Мистър Джонсън, Вие твърдяхте че сме на път да спечелим войната, а Виетконг е почти победен, и изведнъж те организират тази добре замислена атака срещу нас." Това с основание прави американското общество подозрително. Освен това става още по-зле, защото следва Клането в Ми Лай. Във всяка война има кланета, но САЩ считали, че техните войници са по-различни, че те не правят такива неща. Но Клането в Ми Лай показва, че никои войници не са имунизирани срещу кланета, и това е наистина отблъскващо събитие, което е документирано. Това може да те разстрои истински, но потърси в Гугъл изображения от Клането в Ми Лай. Това ще те разстрои силно, ще те депресира. Американски войници избиват село с невинни жени и деца. Има снимки на мъртви бебета. Ужасно е. За да стане още по-зле, войници, които са извършили... Всъщност е имало няколко, които са опитали да защитят селяните. Когато те се върнали, те били третирани като предатели. От войниците, които са извършили нападението, само един е влязъл в затвора, и то само за няколко години... това е за избиването на цяло село с жени и деца. Така че вече имаме Тетското нападение, което прави американското общество подозрително към изгледите за успех в тази война, и после идва Клането в Ми Лай, което отвращава обществеността и кара хората да осъзнаят, че участието в една война ...вече не е ясно кои са добрите... дори не са ясни целите. За да станат още по-зле нещата, отиваме до 1971 година, когато документи на Пентагона изтичат в Ню Йорк Таймс, от които става много ясно... това са секретни документи... от които се вижда, че ръководството, военното и цивилното ръководство във Виетнамската война в някаква степен лъжат Конгреса и американския народ. Лъжат ги за хода на войната и лъжат какво всъщност се случва там. Те не казват на американците и на Конгреса, че са въвлечени във война в Лаос и Камбоджа. И основната причина да се воюва в Лаос и Камбоджа е, че там се простират снабдителните линии между Севера и Юга. Те минават през Лаос и Камбоджа. Най-известният от тях, може би ти звучи познато, е линията Хо Ши Мин. Това не е само една линия. Това всъщност е мрежа от линии. По-голямата част от това, което се случва в Лаос и Камбоджа, е така нареченото "килимно бомбардиране" на това, което САЩ считат като основни снабдителни линии. ...всъщност ние никога... тук много се спори всъщност... не е бомбардирана само една линия, бомбардирани са и черни пътища и още много неща, където могат да се транспортират оръжия от Севера към Юга. Но документите на Пентагона основателно направили американците още по-подозрителни. И след това идва администрацията на Никсън, килимните бомбардировки продължават, нередностите продължават, и принципно целта е един вид войната да затихне, да се изтеглят постепенно войниците, но без официално поражение. И така отиваме до 1973 година, с Парижките мирни преговори, когато официално се сключва мир между Севера и Юга, между Севера и американците. Досещаш се, че от гледна точка на Севера, те са си мислели" "Добре, нека подпишем мирните споразумения. "Това ще накара американците да си отидат." След като американците си тръгнат, те повече няма да се върнат. Защото това е една много непопулярна война... това е такава загуба за САЩ в толкова много отношения, особено за престижа на САЩ като глобален фактор. "Просто ще ги изчакаме да си отидат и след това ще превземем Юга." И точно това се случило. През 1975 година Северът превзема Юга. По-късно същата година Сайгон пада от Севера и става град Хо Ши Мин. И през цялото това време на власт е президентът Тхеу. За да демонстрира своите приоритети, малко преди края, точно когато Югът пада от Северен Виетнам, и той един вид осъзнава какво ще се случи, той държи реч пред виетнамския народ, в която казва, че никога няма да ги изостави. Но когато става ясно, че Сайгон ще падне от северновиетнамците, той се качва на голям транспортен самолет на САЩ с буквално 15 тона багаж. Само си представи колко много багаж е това. И злато на стойност 15 милиона долара... Това са 15 милиона долара през 1975 година. Можеш да си направиш изводи колко го е било грижа за виетнамския народ. Той се установява в Масачусетс, където умира през 2001 година. Разбираш, че всичко това е много грозен инцидент за света, много страшна война за виетнамския народ, много грозна глава от американската история. Това е първата война, която САЩ губят. Но освен това е наранен авторитетът ѝ. Това намалява способността на САЩ да влияе на това, което се случва в другите части на света. Може би ти е известна теорията на възпирането, която трябва да спре разпространението на комунизма, както и терорията (или ефекта) на доминото, според която ако една държава падне под комунизъм, тогава и другите ще паднат... и това се е случило донякъде. Югът пада, но не всички държави в Югоизточна Азия стават комунистически. Така че Теорията на доминото е частично вярна, особено защото след Виетнамската война САЩ не са в състояние да встъпят в нова война за известно време, тъй като американският народ не би позволил това да се случи. Така че донякъде комунизмът би могъл лесно да се разпространи, тъй като хората са знаели, че САЩ не може да се ангажира, но все пак Теорията на доминото не се сбъдва напълно. Но принципно е било страшно заради мащабите на убийствата, изнасилванията, смъртта на невинни, което засяга всички страни на това. Между 1 и 3 милиона виетнамци, всъщност никой не знае точната бройка. Това е много голям брой хора – между 1 и 3 милиона виетнамци са убити. Убити са 58 000 американски войници. Стотици хиляди убити в Камбоджа и Лаос, които никога официално не са участвали във войната, но са били убити най-вече заради килимното бомбардиране. Това са немислими числа. Наистина една от най-лошите и най-грозните глави в американската история. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България