Феодална система през Средновековието

Както вече сме споменавали в предишни видеа, Европейското средновековие обхваща период от около 1000 години от края на Западната Римска империя през 476 г. до хилядолетие по-късно – появата на Ренесанса и периода на Великите географски открития. Свързваме тази епоха с рицари в лъскави доспехи и техния рицарски кодекс на честта, с крале и замъци, заобиколени от ровове. Средновековието също така свързваме и с феодалната система – начин, по който голямата част от Европа е управлявана през Средните векове. Много от вас са вероятно запознати с някои от основните действащи лица във феодалната система. На върха е кралят. Кралят, разбира се, владее кралството. То не е дотам лесно за управление, особено през Средновековието. Възможно е кралят да има дългове към много хора, особено към тези, които са му помогнали да дойде на власт, да свали предишния крал или да завладее тази земя. В замяна на това, както и за да му помогнат с управлението, той може да предостави земя или владения на други хора. Ключовата валута през Средновековието при феодална система е земята – земя в замяна на лоялност и служба. Ако всичко това е едно кралство, това тук е херцогство, което се управлява от херцог. Предполагам, че не са го нарекли паток, защото просто не звучи сериозно. И така, кралят може да предостави херцогство на херцог, а в замяна херцогът ще му се отплати с лоялност и обещание за вярност. Ако кралството бъде застрашено, херцогът ще се бие заедно с краля, ще предостави свои войски, ако кралят иска да завладее нови територии. Също така херцогът плаща на краля данъци, които могат да бъдат под формата на пари, но в зависимост от периода и областта, може да е и под формата на процент от селскостопанското производство на херцогството. Според терминологията херцогът е един от кралските васали, или васал на краля. Херцогството обикновено е доста голямо по територията. В средновековна Англия "херцог" е най-високата благородническа титла. Има и разновидности на титлата херцог. Херцогът може да има собствено имение или дори няколко имения, които да управлява директно, в които има свои крепостни селяни или свободни селяни, обработващи земята, осигуряващи продукцията, което спомага генерирането на някои от данъчните приходи, които се събират от краля или предоставят част от основните потребности за домакинството на херцога. Но останалата част от херцогството може да бъде разпределена на още подразделения. Така херцогът може да има свои васали. Нека вземем за пример това парче земя тук. Този херцог може да го повери на някой друг, да кажем граф. В този случай тази област ще се нарича графство. Този термин се използва и до днес в Англия и САЩ. Та този граф ще бъде васал на херцога, а херцогът ще бъде сеньор на графа. Графът може да бъде сеньор на някой друг и да има свои васали. И това може да продължава, чак докато стигнем до нивото на крепостния селянин. Селяните са тези, които всъщност вършат работата. Но основната идея е, че в замяна на земя, кралят предоставя на херцога херцогството, или може би бащата на краля е дал на бащата на този херцог това херцогство. Това дадено парче земя се нарича "феод", основен термин във феодалната система. Това графство тук е феодално владение. И в замяна на това васалът дава на сеньора си ресурси, данъци и лоялност. Начинът, по който съм го илюстрирал тук, изглежда доста организиран и ясен, но всъщност феодализмът не е особено организиран. Понякога части от кралството се разделят на херцогства, други могат да бъдат разделени на графства, които пък да не зависят от херцогствата. Ако имаме друго херцогство ето тук, то може и да не бъде разделено на графства. Може дори и едно графство да е по-голямо от друго такова, или граф, който да е дори с повече власт от херцог в друга част. Така че всъщност това разделение може да е доста хаотично и трудно за проследяване. Това дори не са всички участници в системата. Споменах някои от благородническите титли като херцог и граф, дори под графа може да има барон. В Англия равен на на графа е бил ърлът (главатар), който стои начело на графство, а съпругата му носи титла графиня. И когато казвам "стои начело", имам предвид, че той разполага с почти пълен контрол. Те дори раздават правосъдие сред хората, които са в границите на техните владения. Започнах този видео урок с картина на рицар, седнал на гърба на коня си. Рицарите навярно са едно от първите неща, за които се сещаш, когато някой спомене Средновековието. Може би се чудиш къде точно се вписват рицарите? Рицарството се отнася до малко по-различни неща, в зависимост за кой район и кой период от Средновековието говорим. Най-общо казано, рицарите са конници, умели войници с добра броня. Но с течение на времето, рицарството се превръща в престижна титла, която е давана от монарх или сеньор в замяна на преданост, най-често военна служба. Може да има рицар, на когото е предоставено феодално владение от, да речем, този сеньор тук. Този рицар може да е господар в собствено имение. Той може да има свои крепостни селяни, които не са съвсем роби, но са задължени да работят, не могат да напускат имението и нямат особено много права. Може да има и рицари, които имат титлата, но нямат земя. И за да усложним нещата повече, всеки от тези хора може да има по няколко титли. Например този херцог може също да бъде удостоен с рицарско звание. Добре е да споменем, че тези благороднически титли: херцог, граф, барон, ърл често се унаследяват. Предавани са от едно поколение на друго, при условие че следващото поколение обещае вярност на господаря си. Титлата рицар обаче се дава само за вярна служба и не се предава между поколенията. И за да сме точни, това все още не са всички участници. Тук свое място има и Църквата, която през Средновековието е много мощна институция. Начело на Църквата е епископът на Рим, известен също като папа. Църквата има свои епископи, притежаващи власт в значими региони. Нека не забравяме и монашеските ордени, които са водени от абат, който е главата на манастир, където има други монаси. Тези монаси, като част от този манастир, се молят, занимават се със селско стопанство и преписване на книги. Между тези две страни има силна динамика. И както ще видим, тези нерелигиозни фигури могат да се вричат във вярност на религиозните водачи. Сега нека си представим в какво точно се състои вричането във вярност. Ето го васала. На картинката тук виждаме почетна церемония, която се нарича "омаж", от френската дума за мъж, "homme". И така, той обещава да бъде верен на господаря си. Това е господарят (сеньора), който е изобразен изправен. А това тук е истинска клетва за вярност, изречена от Бернард Атон, Виконт на Каркасон, през 1110 г. във Франция. "В името на Господ, аз, Бернар Атон..." Извинявам се за моето произношение. "...Виконт на Каркасон, в присъствието на синовете ми..." След това изброява имената на синовете си. "...благородници и на много други почетни мъже, които са дошли в манастира на Света Богородица от Грас. Тъй като господарят Лъв, абат на манастира, ме помоли, в присъствието на всички дотук споменати, да му се закълна във вярност и почит, за замъците, именията, и местата, чиито покровители, моите предци, получиха от него и от неговите предшественици, и от манастира като феодално владение, които трябва да държа, тъй както са ги държали те. Аз давам на господаря абат Лъв потвърждение и почит, както и трябва да сторя." В този случай сеньорът е абатът, който е религиозна фигура и глава на манастир, а васалът е виконт. Това може да се каже са заместниците на графовете. И забележи, той обещава вярност на абата. В този случай изглежда, че предците на Бернард Атон вече са били васали на абата. Това по-скоро е подновяване на обета, за да може виконтът да запази владението си. За да се убедиш колко сложна може да бъде феодалната система, обърни внимание на времевата линия и ще видиш кога живее Хенри II. Както можеш да видиш, той има много титли. В крайна сметка става крал на Англия. Ето тук се вижда южната част на Англия. Той също е херцог на Нормандия и херцог на Аквитания. Той получава тези титли като зестра, когато се жени за Елинор, чийто предишен съпруг е крал Луи VII на Франция. Той е граф на Мейн, Анжу и Турен. И това е наистина интересно. Той е крал на една държава – Кралство Англия, но той също е херцог и граф в границите на друго кралство – Франция. Това до известна степен може да ти даде представа колко хаотично е Западноевропейското Средновековие. Не е добре организирано както по времето на Римската империя, или по времето на Персия, или в съвременната епоха. Много и различни кралства, разделени на много и различни херцогства и графства. Няма особено ясна хармония и смисъл. Позициите и властта постоянно се менят в зависимост от лоялност, войни, бракове и наследство. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.