Преглед на Средновековието

Всички ние сме си създали представа за Средновековието, четем за рицари в бляскави доспехи, замъци, предпазвани от ровове и кули, но точно какъв период от време обхваща Средновековието? Най-простичкият отговор на този въпрос е, че Средновековието в Европа, грубо казано, обхваща период от 1000 години след краха на Римската империя. За да сме по-точни, крахът на Западната Римска империя, докато Източната Римска империя продължава да съществува през по-голямата част от Средновековието, но води началото си приблизително от 476 г. и продължава да съществува още 1000 години до 14-15 век. Това е периодът от време, който свързва света на Рим и Антична Европа с Европа на Новото време, която започва да се формира през 14-и, 15-и и 16-и век. Европа през годините на Великите географски открития, Европа по времето на Ренесанса. В този видео урок ще разгледаме карти на различни периоди от времето на Средновековието. Средновековието е условно разделено на три основни подпериода: Ранно Средновековие – от падението на Западната Римска империя до 1000 г. Следва Същинското Средновековие, което е върхова точка на развитие в Средновековна Европа – периодът приблизително между 1000 г. и 1300 г., а след това започва Късното Средновековие, което ни отвежда до 15 век, смятан за неособено приятно време за живот в Европа. Нека започнем с това как изглежда Европа точно след падането на Западната Римска империя. Както можеш да видиш тук, тази карта се отнася за периода между 476 г., когато Одоакер (или Одоакър) застава начело на Рим, и 493 г. Виждаш, че Източната Римска империя е все още тук, но Западната Римска империя вече е разпокъсана между много германски кралства като кралството на вестготите, на франките и кралството на Одоакър. С краха на Рим навлизаме в Ранното Средновековие. В този момент Източната Римска империя, която смята себе си за продължение на Римската империя, със столица Константинопол, под управлението на Юстиниан, се намира във възход и е способна да си възвърне Апенинския полуостров, следователно е способна да си възвърне част от територията, която някога е била част от Западната Римска империя и част от територията в Северна Африка, която не виждаш на тази карта. Но в по-голямата си част, Западна Европа остава под контрола на различни германски кралства. И така, тук бързо се отправяме към 814 година, която се намира някъде тук на нашата линия на времето. Може би забелязваш, че се появява едно важно събитие тук на картата или на линията на времето. Появява се Карл Велики, крал на франките, провъзгласен за император на Свещената Римска империя. На картата можеш да видиш империята на Карл Велики. Той завладява Северна Италия, голяма част от съвременна Франция, голяма част от съвременна Германия, Швейцария, Холандия и Белгия. Карл Велики е наистина една от знаковите фигури на Средновековието и особено на Ранното Средновековие. Както можеш да видиш, той успява да обедини по-голямата част от Западна Европа. Много от представите ни за крале, замъци и рицари водят началото си от времето на Карл Велики. Той е обявен за император на Свещената Римска империя, защото осигурява защита на папата. Папата казва: "Ще кажа, че ти продължаваш завета на Римската империя". Както сега ще видим и ще говорим по-подробно по темата в други видео уроци, титлата на император на Свещената Римска империя, или император на римляните, не продължава да се използва от наследниците на Карл Велики. Но през 962 г. германският крал Отон I е провъзгласен за император на Свещената Римска империя и неговите наследници използват тази титла чак до 1806 г. Друга важна особеност на Ранното Средновековие, която можеш да видиш на тази карта е, че Ислямът през 7-8 век излиза от пределите на Арабския полуостров и успява да се разпространи над голяма част от Средния Изток, Персия и Северна Африка, която не виждаш на картата, и голяма част от съвременна Испания. Ето тук можеш да видиш Кордобския халифат. Виждаш и абасидите ето тук на изток, които контролират голяма част от Северна Африка. Нека сега да се отправим към Същинското Средновековие. Ето ни в 1135 година. На нашата линия на времето това е някъде тук. Ето я 1100 г., това е 1150 г., така че 1135 г. е приблизително тук. Вече можеш да видиш някои интересни неща на картата – Свещената Римска империя на Карл Велики е вече разпокъсана. Една трета от западната ѝ част вече е кралство Франция, две трети от източната част все още се наричат Римската империя на германските народи или Свещената Римска империя. И дори на тази карта да изглежда сравнително обединена, през различни периоди от време в действителност е съставена от разпокъсани германски кралства, привидно под управлението на императора на Свещената Римска империя. Понякога е малко по-обединена под управлението на по-силен император. Другите неща, които виждаш и които видяхме на предишната карта, са, че Византийската империя продължава да губи територии. Можеш да видиш мюсюлманските империи, в този случай това са селджукските тюрки, които успяват да превземат още повече територии. Едно от събитията, които се случват до момента, в който гледаме тази карта и не става ясно от пръв поглед, е Великата схизма през 1054 г. между Римокатолицизма, с център Рим, и Източното православие, с център Константинопол, за която имаме отделна поредица от видеа и за всички предпоставки, довели до нея. Тази карта показва едно от събитията, с които Развитото Средновековие е най-известно. Великата схизмам, или Източно-западната схизма, е едно от тях, схизмата между това, което в крайна сметка се превръща в Римокатолическата църква и Източноправославната църква. Но събитието, с което Същинското Средновековие е най-известно, е Кръстоносните походи. Както вече споменахме, можеш да видиш как селджукските тюрки успяват да превземат голяма част от п-в Мала Азия, който се намира във Византийската империя. Западът решава да изпрати хора, които в крайна сметка ще бъдат наречени кръстоносци, които да помогнат за възвръщането на земята от мюсюлманите. Тук виждаш началото на Кръстоносните походи през 1096 г., в самия край на 11 век. Можеш да видиш множеството походи, които се осъществяват през следващите 200 години. Кръстоносците се опитват да си върнат обратно земя от мюсюлманите и особено от Светите земи, които в голямата си част са под картата и не се виждат добре. Но когато успяват да си върнат част от тези земи, те не я връщат на византийците, а основават т.нар. кръстоносни кралства. Можеш да видиш някои от тях ето тук в синкав цвят. Да повторим – от една страна имаме Великата схизма, а от друга Кръстоносните походи, които още повече засилват разделението между Изтока и Запада. Това разделение придобива голямо значение през 1204 г., когато самите кръстоносци плячкосват Константинопол. Отнемат Константинопол от византийците, така че това в известен смисъл е моментът, от който няма връщане назад. В крайна сметка византийците успяват да си върнат Константинопол, но това е началото на края за Византийската империя. Въпреки че Същинското Средновековие е известно с напрежението между Изтока и Запада, Великата схизма и Кръстоносните походи, повечето, от които са неуспешни и много, много, много кървави, Същинското Средновековие е върхова точка в развитието на Европа през Средновековието. Земеделските технологии и благоприятният климат значително повишават селскостопанската производителност по онова време. Но приблизително през 1300 г., според историците, започва Късното Средновековие. Можеш да видиш на картата, че през Късното Средновековие Европа започва да прилича на Рененсансова Европа от времето на Великите географски открития. До този момент голяма част от Иберийския полуостров е възвърнат от мюсюлманите, въпреки че все още има мюсюлмански владения в Гранада. По-голямата част от Византийската империя вече е завладяна от османците с изключение на Константинопол. В крайна сметка и той пада през 1453 г. Тази карта тук показва как горе-долу изглежда Европа през 14 век. В този период ето тук Константинопол, годината е 1453 г., официално слагайки край на Византийската империя. Късното Средновековие е най-известно с това, че не е особено приятно време за живот в Европа. През 1347 г. започва Черната смърт, която по някои изчисления отнема живота на 50 милиона души в Европа, което грубо казано се равнява на 60% от населението по онова време. Също така е период на глад. Климатът става по-неблагоприятен дори преди Черната смърт, през 14 век голяма част от населението гладува. Тук между 1337 г. и 1453 г. се случва Стогодишната война между Франция и Англия, която трае повече от 100 години. Отново – това не е приятно време за живот, особено в Западна Европа. Някъде между края на 15 век и началото на 16 век историците слагат края на Средновековието и началото на Великите географски открития и Ренесанса, които ще обсъдим в следващи видео уроци. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.