If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Великата схизма или Източно-западната схизма част 1

След края на Западната Римска империя през пети век започва разкол между Източната и Западната църква. Основни спорове са богослужебните езици, иконоборството, филиокве и коронацията на Карл Велики за император на Свещената Римска империя.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В предишни видеа говорехме за драматичния обрат през четвърти век от гледна точка на отношението към християнството в Римската Империя. В началото на четвърти век то е потискано от Диоклециан, но след него поема властта Константин. Той съчувства на християните – дори свиква събор, за да ги сплоти, за да имат те по-ясна представа какво означава да си християнин и за да уреди неща като спора с арианите. Самият Константин става християнин. В края на четвърти век император Теодосий прави християнството официална религия в Римската Империя и започва да преследва другите религии. В това видео ще продължим разказа и ще обърнем внимание на различното развитие между църквата на Запада и тази на Изтока. В предишни видеа вече говорихме за това как самата Римска империя е административно разделена на две: Източна и Западна Римска империя. С течение на годините това разделение става все по-ясно и по-отчетливо. Теодосий е последният император, който управлява истински и двете половини. Те започват да се управляват поотделно. През втората половина на пети век Западната Римска империя става жертва на германските племена и изчезва. В предишни видеа говорихме за това как императорите, които управляват Константинопол, считат, че са наследници на Римската империя. Те не наричат държавата си "Византийска империя", както я наричаме сега. Те наричат държавата си "Римска империя". Считат се за римски императори. Както тъкмо споменах, Западът е превзет и се раздробява на многобройни германски кралства. Юстиниан успява да възвърне много от земите на бившата Западна Римска империя. Има и други интересни държави, които виждаме, че се появяват на картата на Европа от шести век. Германски племена създават Вестготските кралства в съвременна Испания. A тук, в съвременна Франция, виждаме Кралството на франките. Името "Франция" всъщност означава "земята на франките", които също са германско племе. Те скоро ще станат основен фактор, като казвам "скоро", имам предвид в следващите няколкостотин години, в това културно и религиозно разделение между Изтока и Запада. Както споменах в предишни видеа, делението ще се основава върху езика. В Запада, особено в църквата, се използва латинският. В Изтока – основният църковен език е гръцкият. Има няколко духовни дебата, върху които ще размишляваме след няколко минути, но също така има и борба за власт. Борбата е между византийския император, който властва в Константинопол и епископа на Рим, вече познат като папа. И двамата считат себе си за водачи на всички християни. Папата посочва като свой аргумент, че ръководи църквата, която според традицията е основана от Петър, първият от апостолите. Но патриархът на Константинопол и патриарси от други важни центрове на християнството казват: "Да, епископе на Рим, ти си много важен, но ние те считаме за първи сред равни – нямаш правомощията над целия християнски свят. Заедно имаме правомощия." Това ясно се вижда през управлението на Юстиниан. Ясно е, че по това време византийският император има много власт – не само политическа, засягаща събитията, случващи се всеки ден в държавата му, но и духовна власт в Църквата, която би трябвало да бъде управлявана от епископи, папите или патриарсите. Идеята за пентархията е заложена в Юстиниановия кодекс. Според нея християнството има пет центъра, които са равноправни и заедно ръководят християнския свят. Както споменах, нещата стават интересни около 250 години по-късно. Нека се пренесем в 800 г. Нещо, което можеш да забележиш, е уголемяването на жълтото – франките са завоювали много територии. Това се случва по времето на Карл Велики. В същото време виждаш и това зеленото тук. Ислямът се е разпространил драстично от основаването си в началото на седми век до този момент в края на осми век, когато обхваща повечето от Близкия Изток, Персия, граничеща със съвременен Пакистан и Индия, северна Африка и дори съвременна Испания. В същото време, особено заради тези ислямски завоевания, Византийската империя и византийският император са значително по-слаби. Папата на Рим в тази ситуация си казва: "Сега кой ще ме защитава, особено от политическите ми врагове?" Карл Велики по това време смята себе си за нещо като пазител на християнството, затова папа Лъв III търси от него защита, а Карл Велики е способен да я подсигури. В замяна, или по-скоро в знак на благодарност за това, папата коронясва Карл Велики за император на Свещената Римска империя. Това е важно, защото променя ситуацията в Европа. Папата дава титлата свещен римски император с намерението да се каже: "Сега ти, Карл Велики, ти си наследникът на великолепието на Рим. Ти си наследникът на римските императори." Сега може би си казваш: "Нали византийските императори също се смятат за наследници на римските императори? Нали наричат държавата си Римска империя?" По това време владетел на Византия всъщност е императрица. Това е императрица Ирина от Атина. Всичко това създава допълнително напрежение. Църквите използват различни езици – латински и гръцки. В Запада папата признава различен, предполагам може да се каже, римски император, в лицето на Карл Велики. Западът все повече се германизира и използва латински език, докато Изтокът се погърчава. За капак на всичко, през 800 г. сме в периода на т.нар. иконоборство. Това движение на иконоборство започва през 726 г., когато византийският император казва: "Стига с тези образи на Исус и Дева Мария и други християнски фигури в църквите ни", цитирайки откъси от Стария Завет, които казват, че не трябва да има такива образи. И така започва иконоборството, което цели да премахне иконите. В тази ситуация папата казва: "Не мисля, че трябва да те слушаме. Аз съм епископ на Рим, имам универсални правомощия." И за да доналее масло в огъня, през 800 г. Карл Велики е коронясан за император на Свещената Римска империя. През цялото това време има и друг спор, нещо, за което сме говорили в предишни видеа – филиокве. През 381 г. Константинополският събор разширява Никейския символ на вярата, в който се казва: "Ние вярваме в Духа Светаго, дарителят на живот, който произлиза от Бог Отец." Но в Запада се добавя латинският термин "филиокве", което означава "и Синът". Този спор има корени още в споровете с арианските еретици. Откъде произлиза Светият дух? Ако Отец и Син са взаимоеднакви, от едно и също вещество, не трябва ли Светият дух да произлиза от двамата, а не само от единия? Е, тези на Изток казват: "Не се разбрахме това навремето", а тези на Запад казват: "Не мислим, че вашето съгласие е важно, предвид, че ние държим престола в Рим – църквата, основана от св. Петър." Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.