Великата схизма или Източно-западната схизма част 2

Идеята за свещения римски император и Свещената Римска империя не просъществува много дълго след Карл Велики. След смъртта му през девети век империята му се разпада, а наследниците му не успяват да запазят титлата. Но нека видим какво се случва през десети век. Както можеш да видиш и тук, империята на Карл Велики е разделена. Западната франкска държава започва да добива формата на съвременна Франция, но не изцяло все още. Източната франкска държава е под контрола на Отон I, германски крал. И поради способността му да осигури защита за папата и огромната власт, която е натрупал, той е коронясан за император. Това е важно, защото отново западен владетел заявява, че византийският император в действителност не е наследник на римските императори. Самият Отон, за разлика от Карл Велики, успява да подсигури линия от императори на Свещената Римска империя, оцеляла чак до 1806 г., когато империята е завладяна от Наполеон Бонапарт. Самата Свещена Римска империя е особена държава. Както Волтер казва: "Не е нито свещена, нито римска, нито империя". Тя е фрагментирана през голяма част от историята си. Представлява много кралства с различни нива на автономия. Но при Отон I държавата е единна. Навлизайки в единадесети век, разделението между Изтока и Запада става още по-силно и по-изразено. Вече говорихме за тази продължителна борба за власт между Запада и Изтока за това коя църква има право да ръководи християнския свят. Говорили сме за спора за истинския наследник на Римската империя. Говорихме и за спора за богослужебните езици – латински срещу гръцки. Говорихме за германските крале, които сега контролират и оказват влияние в Западна Европа. Говорихме и за понятието филиокве. И това не са единствените спорове между Изтока и Запада. Има дори спор за хляба, който се използва при ритуали – дали да е със или без квас. В Запада при ритуала причастие на хляба се гледа като тялото Христово. Те използват безквасен хляб, заради убеждението, че такъв хляб Христос е използвал по време на Тайната вечеря. Но на Изток твърдят, че трябва да се използва хляб с квас. Това е едно допълнително напрежение. То допринася за разгорещяването на спора между папата и останалите епископи за това кой какви права и каква власт над останалите има. През 1053 г. т.нар латински църкви в Константинопол са затворени от патриарха на Константинопол – патриарх Михаил I Керуларий. Той твърди, че свещениците там са против това, което е приемливо в християнството. В отговор на това папа Лъв IX затваря т.нар. гръцки църкви и забранява техния начин за практикуване на християнството на Апенинския полуостров. Той или затваря църквата, или принуждава свещениците да изпълняват неговите насоки. Следва една сложна поредица от събития през 1053 г. и 1054 г. Изпращат се множество писма между Рим и Константинопол. В крайна сметка папа Лъв IX изпраща делегация в Константинопол. Нейната цел от една страна е да се координират действията срещу норманските завоеватели на Апенинския полуостров. Но от друга страна, папата иска да станат ясни неговите претенции, че никой няма право да го критикува какъв хляб използва в ритуалите си, че никой няма власт над него. Той заявява, че папата в Рим е наследник на св. Петър, първият сред апостолите. Лидерът на делегацията е особено горд и принципен човек. Когато отиват в Константинопол, патриарх Керуларий дори не ги посреща. По същество той безцеремонно отхвърля техните искания. Заради това, делегацията решава да отлъчи от църквата Керуларий, Константинополския патриарх – водачът на най-важната църква в Изтока. Не забравяй, че останалите центрове на християнството вече са под мюсюлманска власт. В отговор на това патриарх Керуларий заявява, че той не може да бъде отлъчен и отлъчва всички от делегацията. Отлъчване от църквата означава, че вече отлъченият човек не е част от църквата. Докато се случват тези взаимни отлъчвания, много хора вероятно гледат на това като на борба за власт между двама души и че най-вероятно не е голяма работа. Но не забравяй, че това е спор, продължаващ вече няколко века. Има разделение при богослужебните езици. Западът клони към германските кралства. На Изток твърдят, че са истинските наследници на Римската империя. Има проблеми, свързани с филиокве, и много други неща. Така в крайна сметка се стига до 1054 г. и събитието Великата схизма, или схизмата между Изтока и Запада. Разделението се задълбочава все повече и повече. Западът и Изтокът стават все по-отдалечени. В края на единадесети век започват Кръстоносните походи. Ще има отделни уроци с подробно описание на кръстоносните походи. Западните крале изпращат войски, казвайки, че искат да помогнат на Византия да си върне загубените земи от мюсюлманите. Но дори когато походите са успешни, кръстоносците не връщат земите обратно на византийците, а създават свои кръстоносни държави. Докато преминават през териториите на Византийската империя, кръстоносците причиняват много проблеми. Те не са особено уважителни към земите, през които преминават. Връхната точка на всичко това идва през 1204 г.. В края на Четвъртия кръстоносен поход, чиято цел отвоюване на територии от мюсюлманите, кръстоносците решават да обсадят, разграбят и превземат Константинопол. Няколко десетилетия по-късно византийците успяват да възстановят държавата си. Но тези събития затвърждават различията между латинската и гръцката църква. Днес Католическата църква има приблизително един и половина милиарда последователи, а Източноправославната църква – около 250 милиона последователи. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.