Какво е захарен диабет?

Захарният диабет е често срещано заболяване, при което има твърде много захар (глюкоза) в тялото. Това се случва или понеже панкреасът не може да произведе достатъчно инсулин, или понеже клетките на тялото са резистентни към инсулина.

Как тялото ти обикновено регулира количеството на глюкозата?

Когато ядеш храна, количеството глюкоза в кръвта ти скача до небето. Това е така, защото храната, която ядеш, се преобразува в глюкоза (използваема енергия за клетките ти) и навлиза в кръвта ти, за да бъде транспортирана към клетките в тялото ти. Специални клетки в панкреаса усещат увеличението на глюкозата и освобождават инсулин в кръвта. Инсулинът има много различни действия, но една от главните му задачи е да помогне за намаляване на нивата на глюкоза в кръвта. Той прави това, като активира система, която транспортира глюкозата от кръвта ти в клетките ти. Също намалява количеството на глюкозата в кръвта, като стимулира ензим, наречен гликоген синтаза, който се намира в черния дроб. Този ензим е отговорен за синтеза на гликоген – дълговерижна захарна молекула, която след това се съхранява в черния дроб и се използва в бъдеще, когато има период на ниска концентрация на глюкоза в кръвта. Под влияние на инсулина количеството глюкоза в кръвта бавно се връща до същото ниво, на което е било преди да ядеш. Това ниво на глюкоза, когато скоро не си ял/а (наречено глюкоза на главно) е в диапазона 3,5-6 mmol/L (70-110 mg/dL). Точно след хранене глюкозата в кръвта ти може да скочи чак до 7,8 mmol/L (140 mg/dL) в зависимост от това колко и какво е изядено.

Какво се случва при захарен диабет?

Има два вида захарен диабет – тип 1 и тип 2. И при двата вида тялото ти има трудности с преминаването на захарта от кръвта в клетките. Това води до високи нива глюкоза в кръвта и дефицит на глюкоза в клетките ти. Основната разлика между захарен диабет тип 1 и тип 2 са подлежащите механизми, които причиняват отклоняването на кръвната захар от нормалния диапазон.

Захарен диабет тип 1:

При диабет тип 1 има пълна липса на инсулин в тялото. Въпреки че точната причина още не е идентифицирана, е ясно, че клетките, които синтезират инсулин, биват разрушени от собствената имунна система на тялото. Това се случва поради автоимунност, процес, при който имунната система погрешно разпознава някои от клетките на тялото като чужди и ги унищожава. В крайна сметка тялото унищожава всички такива клетки и се проявяват симптоми на диабет.

Захарен диабет тип 2:

Хората с диабет тип 2 могат да произвеждат инсулин, но клетките им имат някаква степен на инсулинова резистентност. Диабетът тип 2 е континуум, който започва с инсулинова резистентност и може да приключи със загуба на секрецията на инсулин. Когато първоначално клетките станат резистентни към инсулина, тялото увеличава количеството произведен инсулин, за да противодейства на този ефект и да поддържа нивата на глюкозата в нормален диапазон. Всъщност в ранните фази на диабет тип 2 нивата на инсулин при болните са по-високи от тези при здравите хора. В крайна сметка тялото не може да компенсира инсулиновата резистентност в достатъчна степен и нивата на глюкоза в кръвта започват да се покачват. Клетките на панкреаса започват да работят прекомерно, за да произвеждат все повече и повече инсулин и в крайна сметка прегряват. С прогресирането на диабета тип 2 пациентите трябва да започнат да приемат инсулин, за да се гарантира, че имат достатъчно количество от него в тялото си.

Какви са симптомите на захарен диабет?

Начални симптоми:

Тип 1: Класическите начални симптоми на диабет тип 1 е увеличена жажда, увеличено уриниране, загуба на тегло, глад поради гладуване на клетките и умора. Поради повишените нива на глюкоза в кръвта организмът опитва да премахне излишната глюкоза чрез урината и да разреди кръвта, за което е нужно приемането на повече вода. Но много пациенти получават диагнозата за пръв път, когато дойдат в болницата в тежко състояние, наречено диабетна кетоацидоза. Това се случва, когато клетките използват алтернативни механизми за производство на енергия, което води до високи нива на странични продукти, наречени кетонови тела. Кетоновите тела правят кръвта по-киселинна, което води до опасни нарушения на баланса киселина-основа. Диабетната кетоацидоза причинява стомашна болка, гадене/повръщане и сънливост и е потенциално животозастрашаващо състояние.

Тип 2: Симптомите на захарен диабет тип 2 са подобни на тип 1, но по принцип настъпват по-късно в живота и имат по-постепенно начало. 40% от пациентите нямат симптоми. Другите 60% може да имат увеличена жажда и уриниране, диабетна кетоацидоза или състояние, наречено хиперосмоларно хипергликемично състояние, състояние на тежко обезводняване (дехидратация), изискващо хоспитализация.

Дългосрочни усложнения на захарния диабет

Много от главните усложнения на диабета, включително исхемична болест, сърдечносъдово заболяване, периферна съдова болест и мозъчно-съдова болест, се причиняват от увреждане на големи съдове в тялото. Високите нива на глюкоза водят до хронично възпаление в тялото, включващо стените на артериите. Това хронично възпаление води до атеросклероза, натрупване на плака с фиброзна "капачка" върху стените на артериите. Това стеснява артериите и води до намален кръвен поток в тях. Освен това тези плаки могат да руптурират и да доведат до образуването на кръвен съсирек, който блокира кръвния поток. Ако бъде запушен кръвоносен съд в мозъка или сърцето, това води до инсулт или инфаркт.

Високите нива на глюкоза в кръвта може също да увредят най-малките съдове в тялото, което води до множество дългосрочни усложнения. Това увреждане едновременно унищожава клетките в кръвоносните съдове и води до намален кръвен поток и тъканна смърт. Зле контролираният диабет може да причини ретинопатия (увреждане на ретината в очите, което води до слепота), нефропатия (увреждане на бъбреците, което води до бъбречна недостатъчност), невропатия (увреждане на нервите, което може да причини изтръпналост и безчувственост) и гастропареза (дисфункция на храносмилателната ти система, което води до хранично повръщане и стомашна болка). Всички тези симптоми са причинени от глюкозо-индуцирано увреждане на кръвоносните съдове.

Диабетът има огромен отрицателен ефект върху имунната система на тялото. Високите нива на глюкозата увеличават активността на имунните клетки. Тези клетки в крайна сметка стават изтощени и с намалена чувствителност, което намалява ефективността им срещу навлизащите патогени. Пациентите със зле контролиран диабет са по-податливи на тежки кожни инфекции и имат по-дълги болнични престои заради инфекции като пневмония и инфекции на пикочната система.

Колко вероятно е човек да развие диабет?

Не е ясно кой развива диабет тип 1 или как да го предотвратим. Като се има предвид, че причината за диабет тип 1 е автоимунност, вероятно обстоятелствените фактори са най-големият рисков фактор. Диабет тип 2, от друга страна, е директно свързан с наднорменото тегло и диетата. Хората с наднормено тегло все повече и повече развиват резистентност към инсулина и е много по-вероятно да получат диабет. Доброто физическо състояние и здравословната диета са най-важните аспекти от превенцията на диабет тип 2. И двата вида диабет имат генетична предиспозиция, като при тип 2 генетичният компонент има по-голяма тежест.

Как се лекува?

Единственото ефективно лечение на диабет тип 1 е прилагането на инсулин, тъй като тези пациенти вече не го произвеждат. Има много различни видове инсулин и различни режими, но много пациенти използват дългодействащ инсулин през нощта в комбинация с краткодействащ инсулин преди хранене. По-новите лечебни режими включват използването на инсулинова помпа, при която нивата на кръвна глюкоза биват въведени в машина, която после използва алгоритъм, за да достави инсулин в тялото.

Болните от диабет тип 2 имат повече опции. Началната терапия за диабет тип 2 с леко протичане е промяна в начина на живот: здравословна диета с упражнения за отслабване. Ако това не успее, първото лекарство обикновено е Метформин, лекарство, което възпрепятства черния дроб да произвежда глюкоза чрез процес, наречен глюконеогенеза. Също увеличава броя инсулинови рецептори в клетките, така че те стават по-чувствителни към инсулина. Между метформина и инсулиновата терапия има много лекарства, които помагат за увеличаване на освобождаването на инсулин от панкреаса. Те включват сулфонилуреаза, инхибитори на а-глюкозидаза и глиниди.

Обърни внимание на следното:

Понякога бременните жени могат да развият диабет по време на бременността, това е т.нар. гестационен диабет. Този процес обикновено се прекратява след раждането, но може да продължи и след бременността. Гестационният диабет е подобен на диабет тип 2: основният му признак е инсулиновата резистентност. По време на втория триместър бременните жени увеличават резистентността си към инсулина и имат по-високи нива на глюкоза в кръвта, вероятно за да увеличат доставянето на глюкоза на фетуса. При повечето жени нараства количеството инсулин, произведено от панкреаса, но жените с гестационен диабет не могат да произведат достатъчно и функционално стават диабетици тип 2 през бременността си.
Диабетът може да промени отговора на тялото към определени болести. Например диабетиците, прекарали инфаркт, е по-вероятно да имат атипични симптоми (и често изобщо не изпитват гръдна болка). Това вероятно се дължи отчасти на увреждане на нервите. Много диабетици имат периферна невропатия, състояние на нервите, при което изпитват постоянна нечувствителност и изтръпване в пръстите на краката и ходилата и им е трудно да разпознаят болка в тези крайници. Тези пациенти е вероятно да имат увреждане на нервите и в други части на тялото, включително сърцето. Атипичните симптоми водят до по-бавно диагностициране на инфарктите.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.