Основно съдържание
Курс: Диференциални уравнения > Раздел 1
Урок 5: Експоненциални модели- Експоненциални модели и диференциални уравнения (част 1)
- Експоненциални модели и диференциални уравнения (част 2)
- Решен пример: експоненциално решение на диференциално уравнение
- Диференциални уравнения: уравнения, представящи експоненциални модели
- Закон на Нютон за охлаждането
- Решен пример: Закон на Нютон за охлаждането на телата
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Решен пример: Закон на Нютон за охлаждането на телата
Общата функция за Закона на Нютон за охлаждането е T=Ce⁻ᵏᵗ+Tₐ. В това видео решаваме словесна задача, отнасяща се до охлаждането на току-що изпечен сладкиш!
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Ще приложим на практика
Закона на Нютон за охлаждането. Да си го припомним:
ако с главно Т означим температурата на нещо
в градуси по Целзий, а с малка буква t
е времето в минути, то скоростта на промяната на температурата спрямо времето
ще е пропорционална... записвам коефициента
на пропорционалност като –k... Тук приехме, че k
е по-голямо от 0. и така, имаме минус k,
по разликата между температурата
на нашия предмет и околната температура
в стаята. Да повторим, защо ни е
този минус? Защото, когато температурата
на нашия предмет е по-голяма от температурата
в стаята, тогава предметът
ще намали температурата си. Ще имаме отрицателна скорост, температурата ще намалява
с времето. От друга страна, ако
температурата е по-ниска от околната температура
на стаята, тогава тази разлика
ще е отрицателна, а ще получим положителна
промяна на температурата. Този предмет
ще се затопля. Затова ще вземем противоположното
на тази отрицателна стойност, за да получим положителна промяна. Това диференциално уравнение е вече познато от
предишното видео за закона на Нютон
за охлаждането. Дори видяхме и негово
общо решение. Общото решение,
което сега ме интересува, защото сега сме в ситуация да имаме топъл предмет, по-точно купа с топла
зърнена закуска, поставена в среда
със стайна температура. Като знаем това,
ще приемем случая, който разгледахме
в предишното видео: че температурата на предмета
е по-голяма или равна на околната
температура. В тази ситуация
нашето общо решение... представлява температурата
като функция на времето, тя е равна на константа
по Е на степен –kt плюс околната температура. Повторих извода
от предишното видео. А сега нека да го приложим
на практика в този случай. Тук темпеартурата
е по-голяма или равна
на околната температура. Да добавим още малко конкретика към ситуацията: околната среда е с температура
20 градуса по Целзий. Приемаме, че тя не се променя. Стаята е достатъчно голяма, че дори да се внесе в нея
нещо по-горещо, то няма да промени значимо
околната температура. Да кажем, че внесеният
в стаята предмет, е нашата купа
с топла закуска. Започваме да я следим
от момента на внасяне в стаята, това е моментът t=0, тогава температурата ѝ е 80
градуса по Целзий. Имаме информацията,
вероятно от предишни опити, че след две минути
температурата ѝ достига 60 градуса по Целзий. Знаем, че Т(2) е равно
на 60 градуса по Целзий. Като имаме тази
дадена информация, като използваме закона на Нютон за
охлаждането и цялата тази информация, и като знаем, че началната температура
на купата със закуска е такава, и знаем как се е охлаждала преди, искаме да намерим колко време
е нужно, колко минути ще трябва да минат, когато поставим в стаята
купа със закуска с температура 80 ºC, то след колко минути тя ще достигне 40 ºC, като използваме
този модел? Нека го запиша. И така,
колко време... колко минути
са нужни... за охлаждане до 40ºC? Приканвам те да оставиш
видеото на пауза и да опиташ
да ги намериш. Предполагам, че паузира видеото и се опита да решиш
задачата. Важното е да използваш
всичката тази информация, за да намериш константите
С и К, а след това вече моделът ще е описан. После можеш да го приложиш,
за да намериш времето, нужно за постигане
на температура 40 ºC. Да го направим. Първото, което знаем, е околната температрура,
тя е 20 ºC. Ето тук. Имам 20ºC. Най-очевидната величина,
за която можем да го приложим, е началната температура
Т(0). Хубавото на Т(0) е, че когато t=0,
тази степен е 0, а каквото и да е на степен 0
е равно на 1. Така Т(0) се опростява до С плюс 20ºC. Нека го запиша. Т(0) е дадено,
то е 80 ºC. Вече знаем това. Записвам само 80. Ще предполагаме,
че е в градуси по Целзий. Това е равно на... когато t=0, тук е Е на степен 0,
което е 1. Ще остане С плюс 20. За да намерим С,
просто ще извадим 20 от двете страни на уравнението. Остава... Остава 80 минус 20,
което е 60, равно на С. С е равно на 60. Успяхме да намерим С. Да видим какво знаем
до момента. Знаем, че Т(t)...
ще използвам лилаво за него... Т(t), да не бъркаме двете букви, малката и голямата, Т(t) е температурата като функция
на времето, това е равно на... ще запазвам цветовете, равно на 60 по Е на степен –kt
плюс 20, това 20 е околната температура. Сега да намерим К. Можем да използваме
тази информация, за да намерим К. Т(2) е равно на 60 ºC. Ако вземем t=2, това ще е равно на 60 градуса, да го запиша. Ще си оставя място. Имам, че 60 е равно на... равно на 60 по Е на степен –kt, бавя се, за да сменям цвета, Е на степен –kt... да не забравя, имам t=2, значи Е на степен –k по 2. Мога да го запиша и като Е на степен –2К. Е на степен –2К и после, разбира се, имам
плюс 20. Имаме нашето +20. Сега трябва само
да намерим К от това уравнение. Припомням, че когато
и да се вдъхновиш да опиташ самостоятелно,
просто остави на пауза. И така, да го направим. Ако извадим 20
от двете страни, получаваме 40 равно на 60
по Е на степен –2К. Разделяме двете страни на 60. Остават 2/3... 40 делено на 60 е 2/3. 2/3 равно на Е на степен –2К. Още следвам цветовете. Това отнема повече време, но ми харесва. Написаното е по-интересно. И така, имаме Е на степен -2К. Сега имам повече място. Сега мога да логаритмувам
двете страни. И така, натурален логаритъм. Натурален логаритъм
от 2/3 е равно на натурален логаритъм от
Е на степен –2К. И ето защо изобщо
приложих натуралния логаритъм
към двете страни. Сега за да намеря К,
трябва да разделя на –2. Получавам К равно
на –1/2 по натуралния логаритъм от 2/3. Просто размених страните. 1/2 натурален логаритъм от 2/3. Досега си играх
да сменям цветове, затова ще продължа. Запазвам този цвят. И така, вече намерихме
всички константи. Вече можем да запишем
уравнението. Записваме го като... Да бият барабаните! Това не е краят,
Засега получихме Т(t) равно на 60 по Е на степен... имаме –К... отрицателното
на отрицателно става положително, остава следното число
в степента: 1/2 по натуралния логаритъм
от 2/3, това е 1/2 ln(2/3). Имахме минус К,
затова взехме минусът на минус. 1/2 по натурален логаритъм от 2/3, което всъщност ще бъде
с отрицателен знак. 2/3 е по-малко от Неперовото число Е,
затова ще получим, натурален логаритъм от това,
който е отрицателно число. Вече изглежда добре:
температурата ще намалява с времето. И така, в степента умножавам по t,
после плюс 20. Сега остава да намерим
каква стойност на t ни дава температура 40 ºC. Да го намерим от уравнението. Искаме това да е 40,
значи 40 равно на... ще добавя още един цвят за тази част. 40 ще е равно на 60
по Е на степен 1/2 натурален логаритъм от 2/3, по t плюс 20. Да видим. Можем да извадим 20 от двете страни. Получаваме 20 равно на 60 по Е
на степен всичко това, 1/2 ln 2/3 по t. Можем да разделим
двете страни на 60. Получаваме 1/3,
20 делено на 60 е 1/3, равно на Е на степен
1/2 натурален логаритъм от 2/3, по t. Сега да логаритмуваме двете страни. Натурален логаритъм от 1/3 равно на 1/2 по натурален логаритъм
от 2/3, умножено по t. Почти намерихме t. Само ще разделим двете страни
на 1/2 натурален логаритъм от 2/3. Получаваме, че t е равно на това: ln 1/3
разделенo на 1/2 от ln 2/3. Да разделим на 1/2 е същото, като да умножим по 2. После разделяме на
натуралния логаритъм от 2/3. Да видим дали това е
логичен отговор. Ще използвам калкулатор,
или дори Гугъл. Да си припомня. Натурален логаритъм от 1/3... върху натурален логаритъм
от 2/3, цялото по 2. Записвам дробта в търсачката:
2 по натурален логаритъм от 1/3 ln 1/3 делено на ln 2/3. Да видим какво казва Гугъл. И така... Обърках нещо. Това е равно на 2 по ln... ясно, объркал съм скобите. Да оправя това. Логаритъм от 1/3 делено на логаритъм от 2/3. Ето така. Като закръглим
до стотните, получаваме 5,42. Това прави 5,42 минути. Нали помниш, в тази задача
всичко е в минути. Тази величина
е приблизително равна на 5,42. 5,42 минути. Готови сме! Толкова време ще е нужно
да охладим закуската до 40 ºC.