Основно съдържание
Курс: Диференциални уравнения > Раздел 1
Урок 5: Експоненциални модели- Експоненциални модели и диференциални уравнения (част 1)
- Експоненциални модели и диференциални уравнения (част 2)
- Решен пример: експоненциално решение на диференциално уравнение
- Диференциални уравнения: уравнения, представящи експоненциални модели
- Закон на Нютон за охлаждането
- Решен пример: Закон на Нютон за охлаждането на телата
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Експоненциални модели и диференциални уравнения (част 2)
При дадено общо решение P=Ceᵏᵗ и условия P(0)=100 и P(50)=200, намираме решение на задача с експоненциално моделиране.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
В предишното видео
установихме, че ако скоростта на промяна в
популацията спрямо времето е пропорционална на размера на популацията,
можем да намерим общо решение
на диференциалното уравнение, в което има степен. Видяхме, че популацията е равна
на някаква константа по числото Е на степен
друга константа по времето. В предишното видео
избрахме времето да е в дни. Да го запишем така,
за да сме сигурни, че можем наистина да моделираме
популация по този начин. Да използваме някои
конкретни числа. Предполагам, че това
ти е познато от преди. Тогава вероятно започваш
с предположението, че можеш да използваш
показателна функция за модела, и после използваш някакви условия, за да намериш константите. Възможно е така
да е правено в часовете по алгебра. Сега ще го направим отново,
но вече с увереност, че това е правилно. Да въведем още малко
информация. Да речем, че в момента
от време t = 0, популацията е равна
на 100 насекоми, или от каквито индивиди
измерваме популация. В момента от време
t = 50, тоест след 50 дни,
популацията е 200. Забележи, че тя
се е удвоила след 50 дни. Можем ли, с тази информация,
да намерим константите С и k? Приканвам те да оставиш
видеото на пауза и да опиташ да си отговориш
самостоятелно на този въпрос. И така, първото предварително
условие е доста елементарно. То ни казва, че за t = 0
Р е равно на 100. На базата на това първо условие казваме, че 100 е равно на С по Е на степен k по 0. Това става Е на степен 0. Е на степен 0 е равно на 1. Значи отдясно остава С по 1 и така намерихме
на колко е равно С. Сега можем да запишем,
че популацията е равна на 100 по Е на степен kt. Виждаш, че като я изразим
по този начин, константата С винаги е равна
на началната популация. Сега да видим E
на степен kt. Можем да използваме
второто условие. Там популацията е 200,
да го запишем. Р = 200 за t = 50. Това е след 50 дни. Ще имаме 200 равно на 100
по Е на степен k по 50, нали? Сега t е 50. Да го запиша. k по 50. Сега можем да разделим
двете страни на 100, ще получим, че 2 е равно
на E на степен 50k. Сега да вземем натуралния логаритъм
на двете страни. Натуралният логаритъм
на лявата страна е натурален логаритъм от 2. А отдясно имаме натурален
логаритъм от Е на степен 50k, това е равно на степенния показател, на който трябва да повдигнем Е,
за да получим Е на степен 50k. Значи отдясно остава
50 по k. Само взехме натуралния логаритъм
на двете страни. Забележи, че последното уравнение изразява същото: ln 2
е равно на 50k, това е равносилно на уравнението
Е на степен 50k равно на 2. Точно каквото имаме тук. Сега можем да намерим k. Разделяме двете страни на 50
и получаваме k равно на натурален
логаритъм от 2 върху 50. И сме готови с това. Вече можем да запишем
конкретното решение, което отговаря на тези условия. Записваме, че популацията, можем да я запишем
като функция на времето, е равна на 100 по Е
на степен, тук k е натурален логаритъм от 2
върху 50, записвам това, в степента имам натурален логаритъм
от 2 върху 50, после по t. Когато скоростта на промяна
на популацията е пропорционална на нейния размер и тези две условия са в сила, тази функция ще описва нарастването на популацията.