Общ преглед на системата RAAS (ренин-ангиотензин-алдостерон): Kлетки и хормони

Тялото има прекрасен начин да контролира кръвното налягане. Ще чуваш за системата РААС, което означава Ренин-Ангиотензин-Алдостерон. Да направим бърз преглед на системата РААС, просто за да видим откъде започват нещата и къде отиват, що се отнася до клетки и хормони. Това са двете неща, които искам да опитам да разгранича. РААС системата започва с група клетки. Ще начертая всички клетки като малки сини къщички. Хормоните, които те отделят, ще са оранжеви пощальони. Ще начертая малък пощальон. Това ще е малкият ми човек. Човечето е хормонът, а синята къща е клетката. Ключовата клетка в РААС системата е юкстагломеруларната клетка (JG). Това е JG клетка. Тези юкстагломеруларни клетки се намират в бъбрека, но са на специфично място. Те са в кръвоносните съдове. Ако разгледаш тук отблизо, тези JG клетки не са нищо повече от много специални гладки мускулни клетки. Ако погледнеш в кръвоносния съд, те са просто като гладки мускулни клетки. Просто ще запиша гладък мускул. Това е само припомняне къде са. Разбира се, те са в бъбрека. Ето го малкият ми бъбрек. Може да не изглежда като бъбрек, но това трябва да е. Юкстагломеруларните клетки отделят хормон, наречен ренин. И кога правят това? Ренинът в крайна сметка... ще видим кога – в крайна сметка той ще ни помогне да повишим кръвното налягане. Ако юкстагломеруларните клетки забележат, че кръвното налягане е ниско, това ще е "спусък" за освобождаване на ренин. Това е първият спусък. Ниско кръвно налягане. Много добре. Това не е единственият спусък. Има общо три спусъка. Нека запиша две и три и ще видим какви са. Вторият спусък е една съседна клетка. Тази съседна клетка всъщност е симпатикова нервна клетка. Знаем, че симпатиковите нервни клетки изстрелват сигнали, когато става нещо голямо. Да кажем, че бягаш от мечка, или се опитваш да спечелиш битка, или си в катастрофа и кървиш. Всеки вид главен стресор ще накара тези нервни клетки да започнат да изпращат сигнали. Когато те изпратят сигнали, тази JG клетка започва да освобождава ренин. Вторият спусък е симпатиковата нервна система. Просто ще запиша симпатикова система. Или, може би, симпатикови нерви. Ако това са съседните ти клетки, тези малки симпатикови нервни клетки, понеже те буквално приключват точно върху JG клетките, тогава малко настрани, пак върху бъбрека, разбира се, но все пак малко настрани, без да докосват JG клетките – това са клетките макула денза (тъмно петно). Сега ще обясня. Тези клетки макула денза също са в бъбрека. Те са конкретно в дисталната тръбичка на нефрона. Помни, дисталната извита тръбичка. Те са тук. Интересната им способност е способността да усещат натрий. Когато имаш ниско кръвно налягане, през този гломерул преминава малко количество кръв и количеството течност която се движи през нефрона, като резултат е малко. Реабсорбира се много сол. До момента, в който стигне до дисталната извита тръбичка, клетките макула денза усещат течността, която преминава. И те си казват, че тук няма много сол. Те събират две и две и осъзнават, че причината да няма много сол е, че кръвното налягане е ниско. Когато не усетят много сол, те "казват": "Хей, JG клетки, събудете се, направете нещо за това. Вдигнете кръвното налягане." Те изпращат съобщение под формата на простагландини. Простагландините са като местни пощальони. За разлика от ренина, който е вид пощальон на дълги разстояния, простагландините действат локално. Много клетки в тялото ни използват простагландини, за да изпращат местни съобщения. Това правят те. Третият спусък, само за да обобщим, е ниското ниво на сол в дисталната извита тръбичка. По-точно, клетките макула денза усещат това. Добре. Това са трите главни спусъка за освобождаване на ренин. Всичко това се случва в бъбрека. Там се случва всичко това. Но има и други органи, които участват в контрола на кръвното налягане. Следващите в списъка ни са чернодробните клетки. Чернодробните клетки всъщност – правим малка къщичка, за да представим групата клетки – те също секретират свой собствен хормон. Той ще се срещне с ренина след малко. Нарича се ангиотензиноген. Ангиотензиногенът е като сомнамбул. Ако погледнем отблизо лицето му, ще видим, че той спи. Ще го нарисувам така. Той е там и се движи в тялото, но не е активен и това е ключовото нещо. Не е активен. Но среща ренина. Тогава ренинът откъсва голяма част от ангиотензиногена. Ако това не го събуди, не знам какво би могло. Ангиотензиногенът става ангиотензин I, след като се срещне с ренина. Ренинът е ензим, който откъсва голяма част от този ангиотензиногенов протеин и се получава ангиотензин I. Ако погледнеш лицето на този, ще видиш, че той е буден. Може би дори ще се усмихва. Ангиотензин I сега се движи в кръвоносните съдове. Разбира се, клетки ограждат кръвоносните съдове. Ще начертая малка къщичка. Малки клетки и това са ендотелни клетки. Това са клетките, които застилат вътрешността на кръвоносните съдове. По принцип се е смятало, че това почти винаги се случва в белите дробове. Но все повече и повече осъзнаваме, че това определено се случва в белите дробове, но се случва и на други места, и в други съдове. Ендотелните клетки на много места в тялото ни, включително в белите дробове, могат да преобразуват ангиотензин I в ангиотензин II. Образува се ангиотензин II. Той също, разбира се, е хормон. Ще го нарисувам като малък човек. Ангиотензин II е щастлив, понеже ангиотензин II има много функции. Много, много активен хормон. Прави всякакви неща. Ще ги начертая. Ангиотензин II ще отиде на няколко различни места. Ще начертая четири стрелки. Една, две и две в средата. Три, ще направя и четвърта стрелка. Той отива на четири места. Ангиотензин II засяга четири различни вида клетки. Спомни си, че в началото опитвахме да повишим кръвното налягане. Просто помни това. Биват засегнати четири различни вида клетки и тук е четвъртият вид клетки. Първият вид клетки са гладкомускулните клетки в кръвоносните съдове. Те са в кръвоносните съдове из цялото тяло, не само в бъбреците, а гладкомускулни клетки из цялото тяло, които ще се съкратят. Те ще се съкратят и ще доведат до увеличено съпротивление. Понеже, спомни си, че когато кръвоносните съдове се свиват, това увеличава съпротивлението. Добре. Това е един ефект. В друг вид клетки – в бъбречните клетки, ангиотензин II кара тези бъбречни клетки да задържат повече вода. Имаш повече обем. Той помага на бъбрека да задържи повече вода. Повече обем – представи си го като ударен обем – ударният обем ще се увеличи. Имаш увеличено съпротивление, а сега и увеличен ударен обем. Това са два вида клетки, върху които действа ангиотензин II. Той също действа и върху две жлези. Ще опитам да нарисувам хипофизата. Хипофизата се намира в основата на мозъка. Тази жлеза секретира хормони. Тя също изпраща "пощальони". Ето един малък хормон в оранжево. Помни, всички хормони ги рисувам в оранжево. Нарича се АДХ, или антидиуретичен хормон. Хормонът АДХ прави същото, което прави ангиотензин II – увеличава съпротивлението на кръвоносните съдове. И също ще увеличи обема, като накара бъбрека да задържа повече вода. Четвъртият вид клетки са надбъбречните жлези. Надбъбречната жлеза е тук. Нарича се надбъбречна, понеже седи върху бъбрека. Тази адренална жлеза също изработва хормон, понеже е жлеза, и този хормон ще действа точно тук. Това е нейният малък пощальон, който се нарича алдостерон. Имаш алдостерон и АДХ, които също действат върху някои от същите клетки. Трябва да перифразирам това. Не точно върху същите клетки, но върху същите органи, както ангиотензин II. Алдостеронът действа върху бъбречните клетки, за да увеличи обема. АДХ, както казах преди, действа върху бъбрека и гладката мускулатура. Нека превъртя малко и да ти покажа някои интересни неща, които искам да подчертая. Отгоре имаме действията – всичко започна в бъбреците. Започна в бъбреците или в клетките макула денза и JG, и дори в нервните окончания, които са в бъбреците. Един от ключовите целеви органи тук долу е, разбира се, бъбрекът. Нещата започват в бъбрека и също приключват в бъбрека. Ще се запиташ какво става с гладката мускулатура, какво става с нея в тялото. И правилно. Това също повлиява на гладката мускулатура и в други части на тялото. Но просто искам да изтъкна, че бъбрекът е основен играч в тази игра. Това е един ключов момент. Другият е, че когато хората говорят за системата ренин-ангиотензин-алдостерон, те говорят за определени пътища. По-точно говорят за, например, тази стрелка тук, очевидно, този хормон. И говорят за този ангиотензиноген – имат предвид ангиотензин I. Също говорят за ангиотензин II и всички от целите му. Има се предвид това, че ангиотензин II влияе на гладката мускулатура, и двете жлези, хипофизата, както и надбъбречната жлеза, и ефектите им върху бъбрека. Те говорят за всички тези неща. Искам да се уверя, че помниш, че това влияе на поне четири целеви вида клетки. И, накрая, този алдостерон тук долу също има огромен ефект върху бъбрека. Това са важни ключови моменти, които да запомниш от това видео – че участват много различни хормони – и опитах да ги оставя в определени цветове, всички в оранжево, за да се уверим, че ги проследяваме – и фактът, че бъбрекът е основен играч в контрола на кръвното налягане.