Артериален еластанс и следнатоварване

Нека използваме контура на налягането и обема. Ще скицирам как следнатоварването ще промени това. Ще го скицирам набързо. Ще поставя налягането тук. Ще започна с две криви. Първо, и това вероятно е тази, която искам да наблюдаваш, това е връзката между крайните систолични налягане и обем. После ще покажа връзката между крайно диастоличните налягане и обем, ето така. Това са първите две криви, които ще са полезни за скицирането на контура на налягането и обема. После имаме тази друга права. Имаме Еа правата. Това е артериалната еластичност. Има много добра формула, която е много полезна. Тя е налягането в края на систолата върху ударния обем... Помни, еластичността е налягане върху обем. Тази червена точка представлява налягането в края на систолата. Тази друга точка просто ще ти покаже къде пресича оста х, обема. Това е полезно, понеже можем бързо да открием колко е ударният обем. Това тук е ударният обем. Скицирахме го. Мога да взема това и да начертая PV контур, нещо такова. Може да ти се иска да го направиш да пресече точката, в която е лилавата права, но трябва да отидем малко по-надалеч, понеже това не е мястото, където ще е обемът. Обемът ще е малко по-нататък. За да го направим вярно, ще го начертая малко по-нататък. Но исках да начертая първата права, за да ти покажа как изглежда. Но не се пресича тук. После, разбира се, имаш съкращение, имаш изтласкване на кръв към аортата. Това е контурът ни на налягането и обема. Така изглежда. В горната част на този контур имаме изтласкването. Това е когато излиза кръв от левия вентрикул и навлиза в аортата. Ако проследя тази част – това е изтласкването – вероятно ще си спомниш, че се случва нещо важно. И, по-точно, говоря за следнатоварването. Помни, дефинирахме следнатоварването. Според тази част от контура на обема и налягането казахме – и това ни връща назад до Лаплас. Казахме, че следнатоварването е напрежението на стената по време на изтласкване. Следнатоварването е напрежението на стената по време на цялата фаза на изтласкване. И това се опрости – или, не се опрости, но преобразувах това до формулата от закона на Лаплас, който е налягането по радиуса на левия вентрикул по време на изтласкване, делено на 2 по дебелината на стената по време на изтласкване. Това е формулата за следнатоварването. Трябва да помним, че това се случва по време на цялото изтласкване, на цялата част, която проследих. Но, за простота, понеже много пъти не стоим и изчисляваме всички различни точки, често гледаме тази стойност, това налягане в края на систолата. Понеже, разбира се, това определено е една от точките по време на изтласкване. Можеш да кажеш, че крайният момент на изтласкването ще е тази точка тук, където налягането е крайно систолично. Често използваме тази стойност за маркер за следнатоварването. И, помни, знаем, че налягането и следнатоварването са много тясно свързани. Можеш да видиш това във формулата тук. Използваме крайното систолично налягане като маркер. Въпросът ми е какво ще се случи, ако увеличим това число. Ами ако увеличим налягането в края на систолата? Какво ще се случи? На графиката ще изглежда ето така, стойността е по-висока. Това е новото ни налягане. Това е новото налягане в края на систолата. Ще сложа р прим. Ако това е новото налягане в края на систолата, трябва да помислим какво друго ще се промени. Това е въпросът. Първото нещо, за което да помислиш, е, че тази права ще спадне надолу. Ако налягането се е повишило, ударният обем е намалял. Ударният обем ще е малко по-малък. И, помни, имаме формула. Мога да я запиша. Само да направя малко място. Може би ще пропусна. Така можеш да видиш всичко. Но ще поставя формулата ето тук. Имаме формула, която ни казва, че еластичността, или артериалната еластичност, е равна на налягането в края на систолата, делено на ударния обем. Всичко това е равно на сърдечната честота по съпротивлението. В този случай казвам, че ще увелича това число и ще намаля това число. Променихме наклона. Знам, че еластичността ще се промени. И ако съм направил това, единственият начин да постигна това ще е или да увелича сърдечната честота, или да увелича съпротивлението. Вече получавам интересна информация как може да се е случило това. Мога да попитам дали сърдечната честота на този човек се е повишила, или дали кръвоносните му съдове са по-свити. Понеже едно от тези две неща трябва да се е случило, за да доведе до увеличението на следнатоварването, което чертая. Ще е приблизително същото. Сега, ако това е новото ми крайно диастолично налягане, знам, че трябва да го начертая така, че точката, в която пресича оста на обема, да е същата. Мога да го увелича и от другата страна. Мога да направя нещо такова. Това би се случило. Едно от нещата, които искам да изтъкна, е, че има разлика между Еа и следнатоварването. Нека поговорим за тази разлика. Когато говоря за следнатоварването, искам да помниш факта, че говорим за цялата права, тази цялата площ или цялата част от кривата, която ще преначертая тук и ще изглежда ето така. Цялото това нещо е следнатоварването. И опростихме това. Припомням, че продължаваме да опростяваме това до просто налягането в края на систолата. Но следнатоварването е повече от просто една точка. Но използваме това като показател за това как следнатоварването се държи във всяка друга точка. Можем да видим ясно, че следнатоварването се е увеличило във всяка точка, включително последната точка, която е крайно систоличната. Ако начертая новата крива, тя ще изглежда ето така. Ще я направя в синьо. Новата права ще изглежда ето така, ще дойде нагоре, и ще направи това. Това ще е новата ми права. Контурът на налягането и обема се променя. И можеш да видиш, че ако следнатоварването е налягането в края на систолата, ако това използваме като показател – може би трябва да го сложа в кавички, за да не мислим, че това е следнатоварване, понеже знаем, че определението за следнатоварване е повече от това – тогава Еа ще включи част от това. Това е крайното систолично налягане. Но също включва и ударния обем. Едно от тях е налягането върху обема, а другото е само налягането. И ако мислим за това, помни, че много неща ще повлияят на това крайно систолично налягане, включително неща като контрактилитет и преднатоварване. Много неща ще повлияят на следнатоварването. Но не много неща ще повлияят на Еа. Помни, ако имаш промяна в Еа, нещата, които ще променят Еа, ще са сърдечната честота и съпротивлението. Когато разделяш това, просто помни тази формула. Това винаги ще ти даде правилния отговор, че ако мислиш за следнатоварването, говориш за всичко, което може да повлияе на следнатоварването, включително преднатоварване и контрактилитет, понеже всички тези неща могат да повлияят на посоката, в която отива това, понеже ще променят ударния обем. Докато, ако говориш за еластичност, единствените неща, които ще променят цялостната еластичност, цялото това нещо, ще са неща като сърдечна честота или съпротивление. Това е доста просто, когато погледнеш формулата. Но много пъти хората объркват думата "еластичност", артериална еластичност, със следнатоварването и мислят, че това може да е едно и също. Вярно е, че са много свързани, но не са точно едно и също. И, последно, в този случай увеличихме артериалната еластичност като или променихме сърдечната честота – увеличихме я – или увеличихме съпротивлението. Но можехме също да намалим сърдечната честота или съпротивлението и щяхме да имаме по-малка артериална еластичност.