Ударна работа при кривите и правоъгълниците налягане-обем

Говорихме за много идеи, специално около налягането и обема. В това видео искам да ги свържа и да се уверя, че виждаш цялостната картина – как всичко се свързва в едно. Ще поставя осите на налягането и обема и ще начертая кривите, с които се запознахме. Първата е връзката между крайно систоличните налягане и обем. Това е ESPVR кривата. Следващата ще е връзката между крайните диастолични налягане и обем. Ще я начертая ето така. Тези две криви се пресичат от кривата за артериалната еластичност. Ще я направя в лилаво. Ето така. Можеш да погледнеш това и да кажеш, че артериалната еластичност – просто да си припомним – е крайно систоличното налягане върху ударния обем. Можеш да погледнеш къде пресича линията. Тези две точки – тази точка тук, където пресича ESPVR кривата и после основната линия, където стига до оста за обема. Можеш да кажеш, че въз основа на тези две точки, можеш да направиш обосновано предположение как ще изглежда контура на налягането и обема. Вероятно ще слезе надолу ето така. Ще следва кривата. В тази точка, където се връща нагоре, това е изтласкването. В някакъв момент – трудно е да кажем без да имаме друга информация, но в някакъв момент сърцето ще започне да изтласква. Тогава ще се затвори контура. Имаме PV контура. Ако взема този контур, мога да го защриховам. Цялата тази част ще е ударната работа. Това е нов термин. Не съм говорил за ударна работа преди. Но сърцето извършва работа с всеки удар. Площта, оградена от този PV контур, понякога се нарича ударна работа. По-голям контур с повече площ ще означава, че сърцето извършва повече работа, а по-малък контур ще означава обратното. Защриховам го в зелено, за да е ясно, че цялата тази площ ще е ударната работа. Следователно ударната работа е свързана с ударния обем и налягането в края на систолата. Чертая тези контури, както ги виждаш тук, но понякога ще видиш PV контурите, вместо начертани като истински контур, начертани като правоъгълник. Това е следващото нещо, което искам да покажа – фактът, че двете са равни. Можеш да кажеш, че PV контурът и PV правоъгълникът са много подобни. Не са точно еднакви. Ще опитам да начертая един, за да ти покажа. Ако вземеш правоъгълник – да кажем, че започнеш от тази червена точка тук горе. Ще начертая правоъгълника в червено. Ще има вертикална линия, която е разстоянието на това. Това, разбира се, е налягането в края на систолата. Това ще е вертикално разстояние. Ще има и хоризонтално разстояние, което ще е ударният обем. Това ще е правоъгълникът ни. Нали? Ще го начертая право насам и право надолу. Можеш да видиш, че PV контурът и PV правоъгълникът са доста подобни. Нали? Не са точно еднакви, но са доста подобни. Мога да скицирам коя част от това ще е PV правоъгълникът. Ще оцветя PV правоъгълника в червено. Можеш да видиш, че част от него е излишна. Този ъгъл, например, е в PV правоъгълника, но не влиза в PV контура. Нали? Има някои малки червени части, които са в повече. Отдолу също ще имаш някои червени части, които са в повече. Но ключовата идея е, че използваме PV правоъгълници, за да опростим как изглеждат нещата. Мога да начертая правоъгълник много по-лесно, отколкото да начертая реалния контур. Много пъти ще ги видиш скицирани в учебници или статии. Просто помни, че когато хората чертаят PV правоъгълник, те казват, че има PV контур, който е много подобен. Нека ти покажа излишната червена част тук долу. Всичко това е излишно. Може би се чудиш дали PV правоъгълникът не е по-голям от PV контура, понеже съдържа площ под EDPVR кривата – тази жълта крива. Да, тук има излишна част. Това е вярно. Но има допълнителна зелена част горе, която не беше включена в PV правоъгълника. Нали? Има допълнителна зелена част отгоре и малко допълнително червено около ъглите и отдолу. Като цяло повечето хора приемат, че са доста подобни едно на друго. Особено, ако мислиш за ударната работа, площта на зеления контур и площта на червения правоъгълник ще са еднакви. Хората ги приравняват едно на друго. Както виждаш, има голямо припокриване, но не са еднакви. Ключовата идея тук е, че ако чертаем правоъгълник и виждаме, че правоъгълникът е същият като контура по отношение на площта, а площта ни дава ударната работа, можеш да промениш размера на правоъгълника, като промениш три неща. Добре. Има три показателя, които можеш да промениш. Първият параметър ще е да залюлееш навътре или навън. Това ще е залюляване навън. Ще поставя знак плюс. Или можеш да я завъртиш навътре с отрицателен знак. Контрактилитет. Това е първият начин за променяне на размера на правоъгълника. Контрактилитетът ще промени размера на правоъгълника. Друг начин, по който можеш да промениш размера на правоъгълника – втори начин – ще е да промениш наклона на кривата за артериалната еластичност. Това ще е втори начин. И, отново, надолу – да кажем, че това може да е отрицателно, или може да мислиш за него като за положително. Това ще е промяна на артериалната еластичност. Еа е вторият начин. Трети начин е да промениш размера на правоъгълника е да преместиш Еа кривата наляво или надясно. Ако можеш да преместиш цялата крива – не да променяш наклона, а да преместиш самата крива – наричаме това промяна на преднатоварването. Това са трите трика, които имаме, за промяна на размера на правоъгълника – контрактилитет, промяна на артериалната еластичност и на преднатоварването. Ще разгледаме и трите в друго видео. Но просто исках да покажа, че това са трите начина – единствените три начина – за промяна на размера на правоъгълника и двете му измерения, които са крайно систоличното налягане и ударния обем.