Преглед на системата на здравеопазването

Салман Кан: Разговарям с професор Лорънс Бейкър в Медицинския колеж Станфорд. Сега ще говорим за здравната система (в САЩ). ЛБ: Какво е здравна система... СК: Да, и кой е в нея. ЛБ: Кой е в нея? И какво правят? СК: Мисля, че мога да опитам. ЛБ: Давай. СК: И после ме поправи. Покажи незнанието ми. Очевидно, имаш доставчици. Това ще са лекарите, сестрите и останалите. ЛБ: Болници, аптеки, всякакви видове хора са доставчици. СК: Всеки, който доставя здравна грижа. Това е ето тук. Това са болници, лекари, аптеки, всички такива. Те предоставят здравна грижа на някого. Това ще са пациентите. Ще направя това в друг цвят. ЛБ: Да ги наречем пациенти. Да, понякога стигаш до детайлите, например че хората стават пациенти, след като имат нужда от здравна грижа. Но някои хора просто имат въпрос. Те не са пациенти, просто питат. СК: Добре. Как ще ги наречем? ЛБ: Да ги наречем население. СК: Население. Просто населението на света или на страната – хората. И някой трябва да плати за това. В по-голямата си част това са застрахователите. ЛБ: Да. Застрахователни компании. В старите дни – например преди 100 години – не сме имали застрахователи. Имали сме пациенти и доставчици. Пациентите – ако са имали въпрос, ако са имали тревога, са отивали при доставчика. Правят някаква сделка, плащат някакви пари, правят някаква услуга за тях и така. Имали сме застрахователни компании само през последните 100 години. В САЩ от може би от 1930 г. През 1940 г. са станали популярни. Това е един вид нещо ново. Тези три неща работят заедно. СК: Общият термин – и това е дума, която съм виждал често и понякога е малко объркваща – това са платците. И това ще включва всеки, който плаща за услугата. И застрахователните компании ще са включени тук. ЛБ: Точно така. Имаме така наречените платци. Понякога можем да ги наречем здравни планове, понеже планират грижата, която хората получават. Платците може да са частни застрахователни компании или правителствени платци – правителствени застрахователни компании като Медикеър. СК: Самите застрахователни компании не правят това от доброта. Някой им плаща. В по-голямата част в САЩ това са работодателите. ЛБ: Точно така. Ако поставим друга стрелка на диаграмата ти тук, тя ще е от населението – или може би от пациентите – към застрахователните компании, които предоставят парите, които да се използват за плащане на доставчика. Пациентите може да купят застрахователна компания – извинете, не застрахователна компания, а застрахователна полица. СК: Само ако са много добре излекувани. ЛБ: Някои от тях могат да купят цялата компания (шега). Но те може просто да си купят индивидуална полица. Купуваш си застрахователна полица, плащаш им премия директно, застрахователната компания събира тези пари. Но повечето хора работят за работодател. Работодателят се договаря за закупуване на застраховката и взима пари от населението, пациентите. Може би директно ги кара да допринесат с част от заплатата си. Може би просто намалява сумата пари, които им дават всеки месец, а вместо това им дава тази застрахователна полица. Хората правят това. Другата част, която имаме тук, е, че в някои случаи населението плаща данъци на правителството, което функционира като застраховател, като програмата Медикеър, при която има застраховка, предоставяна на хората, която е платена от данъци. Има някои различни фондови потоци тук, но винаги парите отиват от пациентите към осигурителите чрез работодатели, от данъци, от директни плащания. Тези осигурители събират парите, после плащат повечето от грижата, която се предоставя от доставчиците. Това е основното подреждане. Има още една малка част, която е, че понякога пациентите директно плащат на лекарите или болниците. Трябва да доплатиш 20 долара. Има дребно директно плащане. СК: Доплащането е там, за да може да накара застрахователната компания да не се чувства, сякаш я използваш, затова трябва да платиш своя дял от 10 или 50 долара. ЛБ: Абсолютно. Застрахователите знаят, че след като започнат да плащат на доставчиците за грижата и пациентите видят, че е напълно безплатна, хората може да използват неща, които може да струват малко, но да достигнат сериозни суми, когато се плащат за всички. Така че слагаш доплащане. Това кара хората да помислят отново за използването на неща, от които нямат особена нужда. СК: Да. Това е напълно логично. При тази екосистема чуваме много за НМО (Health Maintenance Organization). Представата ми е, че това е комбинация от застрахователната компания и доставчика. Това е като един пакет. ЛБ: Точно така. С годините в САЩ е имало различни видове застрахователи. Особено в частния пазар има много иновации през последните 30, 40 години, по отношение на видовете застрахователи. Имаме различни застрахователи, които са се държали по различни начини, докато сме преминавали през тези еволюционни цикли. Една версия на това наричаме НМО – организация за здравна поддръжка. Това е просто жаргон. Трябва да навлезеш в нея, за да разбереш какво означава. В много случаи това е компания, която действа като застраховател. Плащаш им премия, ако си пациент или потребител, и купуваш покритие. После те ще покрият грижата ти. Но ще направят това, като опитат да се интегрират с доставчиците. И организациите или са интегрирани, понеже НМО директно наема лекари, или може би притежава болниците – като Kaiser Permanente. Или в някои случаи това е договорна връзка. Това не е точно същото. СК: Не всички от тях са толкова тясно свързани като Кайзер, при която отиваш в сградата, на която пише Кайзер, и там е лекарят ти. Може да са просто лекари, които имат практики, но са тясно свързани с компания – например със Син щит, или една от тези... ЛБ: Да, Син щит или Аетна, или някоя от тези различни компании. Можеш да се разровиш в детайлите и ще видиш, че всяка ще е малко по-различна от другата, но те са договорно свързани. СК: И разликата – мисля, че това е нещо, пред което всеки се изправя, когато подписва застраховка с работодателя си – трябваше да го правя наскоро – и те казват, че трябва да избереш НМО или РРО. И те са в същата полица. Възприятието ми е, че НМО е – имаш определен списък лекари, с които вероятно имат предварително договорени цени. ЛБ: Да. Разликата между НМО и РРО е малко в детайлите. СК: Добре. Не искам да навлизам... ЛБ: Можем да помислим за това по начина, по който ти го казваш. НМО ще има списък с лекари, които трябва да използваш. Ще трябва да те преглеждат лекари от този списък. Стереотипът е, че ако не се прегледаш при тези лекари от този списък, застрахователната компания няма да плати за грижата ти, ще платиш самостоятелно. И в типичното НМО ще има доста тясно управление между застрахователната компания и лекарите относно какво ще бъде извършено, какво е позволено и т.н. СК: И в най-тясно свързания случай те ще са едно и също нещо. Лекарите ще работят за компанията. Това е като Кайзер. ЛБ: Можеш да мислиш за това като спектър, ако преминеш настрани от това към РРО. При РРО пак ще получиш списък, ще те окуражат да отидеш при тези лекари, но може би ще има малко повече гъвкавост. Например, ако решиш да не отидеш при някой от списъка, планът пак би платил някакво покритие. Може би не толкова много, колкото за някой от списъка, но поне част. Докато при НМО може би не биха платили нищо. И планът вероятно ще работи по-малко усилено в управляване на тези лекари и ограничаване на достъпа до скъпи услуги. НМО ще работи по-усилено, РРО по принцип – не толкова. Това е малко като спектър. Движиш се от по-управлявана и по-концентрирана към по-малко управлявана, но все пак повече от системата, която сме имали през 50-те или 60-те, когато всеки отивал при всеки лекар и всеки лекар правел каквото иска, а застрахователната компания просто плащала, нямало интеграция. Това е малко... СК: Това е главната мотивация защо застрахователните компании опитват да са по-интегрирани с доставчиците, понеже, както каза, през 50-те и 60-те имаш доставчика, предоставящ услуга. И, очевидно, пациент използва услугата. Имаш и трета страна, която плаща за нея. Няма проверка – човекът решава и човекът може да поиска повече услуги. И някой друг плаща – да... ЛБ: Създали сме голям проблем. Застрахователните компании са интересно нещо в света на здравната политика. Понеже трябва да ги имаме. Трябва да ги имаме, за да владеем риска, свързан с разболяването. Днес се разболяваш и получаваш огромна сметка. Не можем да оставим хората сами да се справят. Трябва да имаме застрахователни компании. Но веднага, когато създадеш застрахователните компании, и аз мога да имам, изрично, всички мои съседи да плащат за грижата, която искам, може да започна да използвам неща, които се оказват неефективни. Така че трябва да има застрахователни компании, но трябва да можем да управляваме какво се случва, когато ги има. Затова е интеграцията между доставчици или доплащанията и прегледите на използваните ресурси, и всички тези неща са опит на застрахователните компании да управляват това, което икономистите биха нарекли морална заплаха. Използването на допълнителни услуги, които не са ти необходими, понеже някой друг ще плати за тях. СК: Това е напълно логично. Благодаря. Това е много логично.