Двигателни (моторни) неврони

Когато сме на купон с танци и сме решени, че това е подходящо време да се раздвижим, как мозъкът ни казва на тялото да направи движението? В това видео ще говорим за моторните неврони. Моторни неврони. Това са нервните клетки, които идват от мозъка ни, стигат до части на тялото и казват на мускулите, че е време да се свият. Нека започнем от върха. В мозъка имаме т. нар. централен двигателен неврон. Ще напиша просто UMT (централен двигателен неврон). Централният двигателен неврон изпраща сигнал до долния двигателен неврон. Ще запиша това тук съкратено – LMT (долен двигателен неврон). И обещавам, че ще нарисувам това по-подробно след малко. Но първо искам да придобиеш представа от това какво правят. Долният двигателен неврон е директен вестоносец към мускула, за да предаде сигнала за започване на съкращаването. Централният двигателен неврон, изпращайки сигнал към по-долния, има две задачи: първо, да каже на мускула в крайна сметка, че е време да започне да се съкращава. Другата му задача е да каже на долните неврони кога да спрат. Ще им каже, че няма вече навлизащ сигнал, така че трябва да спрат да сигнализират на мускулите да се съкращават. Затова горните моторни неврони имат две функции. Нека погледнем един долен двигателен неврон подробно. Първото нещо, което искам да нарисувам тук, е сомата. Сомата е просто тялото на долния двигателен неврон. Частта от долния двигателен неврон, която получава сигнал от горния неврон, се разклонява по този начин. И има многобройни разклонения, които излизат по този начин. Тези неща се наричат дендрити и те получават сигнала. Тук сигналът ще влезе в моторния неврон. И като достигне до дендрита, преминава през този участък, сомата, клетъчното тяло и се предава надолу към аксон. Това рисувам тук. И го рисувам доста дълъг, защото ще се случват много неща преди това парче месо тук, мускулът, да получи съобщението. Това е нашият мускул, крайната пластина на мотора. Той ще получи информация от нашия аксон тук. Още веднъж, когато сме на купон и решим да си раздвижим краката, как им казваме, че е време да се поразтресат? Ами, имаме този сигнал, който се генерира в мозъка, пътува надолу през централния двигателен неврон и минава през долния двигателен неврон тук. И обичам да си представям сигналите като корабите във флота. Ако този малък кораб ето тук е нашият сигнал и идва от централния двигателен неврон, на него му трябва някъде да намери пристан на този долен двигателен неврон. За това са дендритите. Тук сигналите се закотвят. И като стигнат до тук, трябва да преминат през някакъв тип станция – тази морска станция, сомата. И след като премине през тази станция, ще се придвижи надолу по аксона, където изхвърля по моторния неврон, за да стигне до мускула. Но какво може да стане тук? Какъв проблем може да изникне, имайки предвид колко е дълъг реално този аксон? Ами, сигналът може да затихне. Може да не успее да достигне до края. И нещо такова се случва, ако имаш повреден долен двигателен неврон или лезия. Ако нещо се случи с долния неврон, няма да можем да кажем на мускула, че е време да се съкращава, Вместо това, ще имаш слабост, защото мускулът ти няма да може да се съкрати. Същото нещо се случва, когато имаш повреден горен двигателен неврон. Ти също ще имаш слабост, защото няма да можеш да кажеш на по-долния двигателен неврон, че е време да сигнализира на мускула да започне да се съкращава. Но това не е основната характеристика, която виждаме при увредени горни моторни неврони. Ключовото нещо, което търсим, е че не можем да кажем на долните моторни неврони да спрат това, което правим. И заради това долните моторни неврони просто продължават да казват на мускула: давай, съкращавай се. Не получавам никакъв сигнал от тук, за да спра. И заради това този мускул просто ще продължава да се съкращава със спазми. Ключов симптом или ключова характеристика за увреждане на централен двигателен неврон, която не се наблюдава при увредени долни неврони, е, че се наблюдават спазми. И това е какво може да се случи, ако имаш разсейване на сигнала в централния двигателен неврон. Но природата е планирала такива случаи. Какво прави тя, за да е сигурно, че сигналите няма да се разсейват? Тя изолира нашите неврони. Ще нарисувам три изолиращи клетки ето тук, които обгръщат нашата аксонова нишка, или този аксон. Тези три клетки. Ще ги надпиша тук. Това е една клетка. Позната е като миелиниова обвивка. Това е "и" – миелинова обвивка. Какво значи това? Миелин просто значи "мазен". Така че "майка ти е толкова миелинова" – значи едно и също. Миелинова обвивка. Така покриваме аксоновата нишка. И вместо сигналът да отшуми, той успява да стигне чак до края тук. В зависимост от това къде имаш тези миелинови клетки в тялото, те имат различни имена. В централната нервна система, която е строго погледнато мозъка и гръбначния мозък – наричаме ги олигодендроцити. И това е само за мозъка и гръбначния мозък. В периферната нервна система, която е буквално навсякъде другаде, всеки друг нерв в нашето тяло, който не е в мозъка и в гръбначния мозък, наричаме тези миелинови обвивки шванови клетки. Нарисувал съм три клетки тук и какво ще се случи – няма да имаш разсейване на сигнала. Не. Вместо това той ще продължи по тази миелинова клетка и ще скочи и ще се приземи върху това прищъпване тук и ще скочи отново. Сигналът продължава да прави това от прищъпване на прищъпване или от празно място до празно място, докато накрая стигне до края на този аксон, или това, което наричаме синапс. Това място ето тук, тази празна зона, където няма нищо, има специално име. Нарича се прищъпване на Ранвие, по името на сигурно най-умния учен, защото на него е кръстена структура, където буквално няма нищо. Това е просто празно място тук. И нашият сигнал се придвижва надолу по аксона, скача от прищъпване на прищъпване, накрая ще стигне до синапса ето тук, където можем да предадем съобщение на мускула, че е време да се съкрати.