Как се създава ваксината срещу грип всяка година

Историята започва със СЗО – Световната здравна организация. СЗО работи с няколко регионални лаборатории. Има пет лаборатории, разпръснати по света. Тези лаборатории събират проби от стотици страни. Стотици, стотици страни правят наблюдение, за да открият какъв вид грип засяга конкретно тяхното население. Те изпращат информацията към тези пет регионални лаборатории. Просто ще нарисувам набързо къде са регионалните лаборатории. Има една тук в САЩ. Има също една в Китай. Има друга в Япония. Четвърта е в Южното полукълбо, в Австралия. Накрая, има една във Великобритания. Това е последната. Общо са пет. СЗО разглежда различните щамове, които са дошли в тези пет лаборатории от целия свят. и опитва да вземе решение какво е най-логичното развитие. Понеже грипът обикновено се движи по света по много предвидим начин. Така могат да направят базирано на информацията предположение какви щамове трябва да включат във ваксината, за да защитят хората най-ефикасно. Понякога ще използват щам, който са използвали предишни години. Понякога ще изберат чисто нов. Да разгледаме трите щама, които са избрали за най-скорошната ваксина, ваксината от 2012-2013 г. Ще започна с типа вирус, който са сложили. Обикновено са два тип А и един тип В. (Към 2023 г. ваксината вече е 4-валентна – срещу два щама тип А и два щама тип В) Това е обичайната формула. СЗО препоръчва това за тривалентната ваксина, т.е. съдържаща три щама. Точният щам, който ще изберат, може да бъде проследен. Обикновено го наименуват въз основа на местоположението. Те ще кажат, че типът е А, и ще кажат, че местоположението е – в този случай първият идва от Калифорния. Вторият идва от Виктория, Австралия. Последният идва от Уисконсин, САЩ. Това са местоположенията на трите щама. Всъщност, ако го видиш наименувано, ще има чертичка между двете. Ще поставя чертичка тук. И ще има номера на щамовете. Ще дадат номер на щамовете и това представлява числото. Не означава кой знае какво за нас. Но ще го поставим тук, понеже така наименуват нещата. Номерът на щама за първия вид е 7. Това е 361. И това е щам 1. Накрая ще поставят годината, в която са идентифицирали това. Годината на идентификацията. Първият, този щам от тип А, е бил идентифициран през 2009 г. Другите два са малко по-нови, идентифицирани са през 2011 г. и 2010 г. Това идва след номера на щама. Накрая, последното нещо, което се прилага само за първите две, е че ако е тип А, ще ти кажат Н и N вида. Например, първият щам, щамът Калифорния, всъщност е тип H1N1. Вторият е H3N2. Третият, понеже е тип В, обикновено не се използва Н и N класификацията. Просто ще поставя черта тук – означава "нищо". Ако попаднеш на тези неща в някакви формални документи, поне сега знаеш за какво се отнасят числата и думите. Точно по този начин се именуват щамовете. Просто за да знаеш – това първото тук е всъщност стар щам. Той е част от последните няколко ваксини. Не е включен нов щам. Докато другите тук долу, тези, са нови щамове. Те не са били част от ваксината през предишни години. Те са допълнения, или промени, към ваксината. Просто помни, винаги включваме два щама тип А и един щам тип В – и щамовете А тук са – единият е H1N1, а другият е H3N2. Така се прави през последните години. Ще направя още малко място, понеже искам да ти покажа точно какво се случва, след като СЗО реши, че това са щамовете, които ще използват. Това решение е взето през февруари 2012 г. Месеци предварително те са търсили кой щам ще използваме. Тази информация преминава към следващата група хора, които са производителите. Производителите ще вземат тази информация и ще започнат да я сглобяват. Ще започнат процеса на производство. Един ключов елемент на този процес, който много хора не разбират и който е удивителен, е че ти трябват милиони, стотици милиони яйца. Същият вид яйца, които може да ядеш за закуска. Но тези яйца са лабораторен клас и са необходими, за да се осъществи този процес. След като се произведат ваксините, едно от ключовите неща – и това успокоява много хора – е безопасността. Искаме да се уверим, че тези ваксини са безопасни. Много тестване се прави, за да се гарантира, че ваксините са безопасни. След като това се направи и хората са сигурни, че това е безопасна ваксина, започваме да я разпространяваме. Разпределението е следващият етап. Ще разгледаме всички тези етапи и ще помислим кой участва в тези етапи. Но искам да ти покажа всички стъпки първо, за да оцениш колко много играчи има и колко много стъпки има в доставянето на ваксината до теб. Преминава, разбира се, през разпространение и пристига в тези клиники (болници). Накрая, в крайна сметка, има човек. Това може да си ти. Това си ти, получаваш противогрипната си ваксина и се радваш, понеже сега ваксината ти дава защита. Ще нарисувам малък щит около теб, малка защита, за да се уверим, че е ясно, че имаш защита – не напълно, ще нарисувам малка дупка в защитата, не напълно, понеже ваксината не е перфектна. Но е доста добра. Всъщност тази година, що се отнася до ефективността на ваксината – не в проучвания, а в реалния живот – що се отнася до това как работи, когато хората си я слагат – тя има около 62% ефективност. Така че всъщност е доста добра. В проучванията винаги виждаме около 60% до 70%. В реалния живот виждаме 62% ефективност, що се отнася до ефективност на ваксината. Думата ефективност просто означава данни от реалния живот, докато ефикасност е какво виждаме в проучванията. Това е разликата между тези две думи. Ще опиша някои от различните участници във всяка стъпка от процеса. Що се отнася до изборът на щама, казахме, че СЗО отговаря за това в работата си с всички различни страни и групи за обществено здраве, лаборатории и учени, които събират данни за щамовете. После, що се отнася до производството, тук се включват производителите на ваксините. Има много, много големи играчи тук. Големият бизнес участва, когато става въпрос за изработването на милиони дози ваксина. Фармацевтичната индустрия е главен играч. След това идват всички останали участници. Казах, че трябва да получиш стотици милиони яйца, за да се осъществи производтвото. Значи трябва да работиш с фермери. Ако в някоя година грипът нанася щети върху популацията на пилетата и птиците, тогава това ще е проблем, понеже има по-малко яйца, които да използваме за производство на ваксината. Това е наистина интересен мисловен процес. Грипът, очевидно, засяга и пилетата, както и хората. Ако тези популации започнат да умират, тогава дори хората страдат, понеже нямаме ваксината. После, безопасността е много важен въпрос. Трябва да мислиш за всички различни страни, които имат организации, които се грижат за безопасността. В САЩ тази, която идва на ум, е FDA, администрацията по храните и лекарствата. Всяка страна има свой собствен механизъм за осигуряване на безопасността. Тези групи, очевидно, участват активно в производството на ваксината. После следват всички тези логистични процеси. Ако правиш стотици милиони ваксини, трябва да ги разпространиш в света. Нужни са самолети, които да транспортират противогрипната ваксина. Трябва да мислиш за замразяването. Може би кораби, ако я придвижваш през големи водни басейни. Може би камиони за наземно транспортиране, ако е по-евтино така. Много логистични проблеми трябва да се обмислят при разпределянето на ваксината. И накрая, имаш лекари и сестри в клининиките, които трябва да бъдат информирани. Трябва да знаят кога да започнат да дават часове на пациентите си и как да управляват клиниката, за да осигурят ваксинацията на пациентите. И накрая имаме теб. Ти си в края на тази верига. Не само ти, но има около 250 милиона като теб (в САЩ), които получават ваксината. 250 милиона дози трябва да се поставят едновременно. Това е сериозна задача. Можеш да видиш страните, които участват. Предаването на цялата тази информация към всички тези различни групи, които трябва да участват, за да стане възможно това. За мен това е една от най-впечатляващите операции. Това е свидетелство какво може да направи науката за човечеството.