Лечение на шизофрения

Овладяването на шизофрения е трудна работа. Обикновено основният проблем е, че опитваме да овладеем психотичните симптоми като халюцинации и делюзии с помощта на лекарства, наречени антипсихотици. Антипсихотиците могат да бъдат разделени на по-стари лекарства, понякога наричани първо поколение антипсихотици, което можем да съкратим като ППА (FGA). Наричат се още типични. После имаме по-нови лекарства, наричани второ поколение антипсихотици – ВПА (SGA), наричани още и нетипични. Повечето от тях работят, като блокират специфичен вид рецептор, наречен допаминов рецептор D2. Не сме сигурни защо блокирането на тези рецептори помага за психотичните симптоми, просто знаем, че лекарствата са полезни за повечето хора, които ги приемат. ВПА (SGA) обикновено са предпочитани пред ППА (FGA), понеже обикновено имат по-малко странични ефекти, които водят до разстройства на движението като паркинсонизъм. Тези странични ефекти на нарушено движение обикновено са наричани екстрапирамидални странични ефекти. Основната разлика между ППА (FGA) и ВПА (SGA) е, че ВПА (SGA) са склонни да блокират серотониновия рецептор 5НТ2 в по-голяма степен от ППА (FGA), и блокират допаминовите рецептори по-малко от ППА (FGA). Това води до по-малко екстрапирамидални странични ефекти. Нямам предвид, че няма никакви странични ефекти. Страничните ефекти на ВПА (SGA) ще зависят от вида им. В зависимост от това в какъв етап е човекът, ще опитаме да се фокусираме върху различни лечения. Да кажем, че някой има първи епизод на психоза и искаме да го лекуваме. Можем да кажем, че човекът е в остра фаза и острата фаза е в много ранен етап, когато човек има първите си епизоди на психоза или също когато е в рецидив, след като не е имал епизоди на психоза известно време. Целта ни тук е да намалим тежестта на психотичните мисли и поведения. Пациенти, които имат първите си епизоди, често се повлияват по-добре от тези, които рецидивират, и може да приемат по-ниски дози от лекарството си. Но понеже всеки отговаря различно на антипсихотични лекарства, те често биват изпробвани, за да се намери точният антипсихотик за всеки човек. Да кажем, че дадем на пациента си едно от нашите ППА (FGA). То изглежда помага на психотичните симптоми, което означава, че намаляват делюзиите и халюцинациите, но човекът изпитва спазми и странични ефекти, свързани с движенията. Като знаем това, може да преминем на ВПА (SGA), които водят до по-малко странични ефекти, свързани с движенията. След това изпробване на различни лекарства, накрая намираме тези, които са правилни за този пациент и симптомите му са разумно контролирани. В този момент пациентът се е възстановил от острата фаза и е навлязъл в стабилната/ поддържащата фаза. Целта на поддържащата фаза е да предотврати рецидив. Минимизираме симптомите и опитваме да подобрим всички области на живота, които са били нарушени, като взаимоотношения или работоспособност. В този момент към лечебния план може да бъде добавена терапия. Тя може да се фокусира върху намаляване на стреса, както и върху създаване на връзки за подкрепа от приятели и семейство. Последно, подчертаване на важността на минимизирането на употребата на наркотици и алкохол. В тази фаза на терапията, въпреки че психотичните симптоми може да са под контрол, овладяването на страничните ефекти от самите лекарства е много важна част от овладяването на шизофренията и подобряване на качеството на живот. Една полезна мнемоника, която помага да търсим странични ефекти, е SHE WAS ME, което означава: sedation (седация), състояние на спокойствие или сън, hypotension (хипотензия), което е ниско кръвно налягане, extrapyramidal (екстрапирамидални) странични ефекти, weight (тегло), като в качване на тегло, anticholinergic (антихолинергични), неща като суха уста, замъглено зрение, запек, сексуална дисфункция (sexual disfunction), метаболитни (metabolic), или глюкозен толеранс, и ендокринни (endocrine) като хиперпролактинемия, което е високи нива на пролактин в кръвта. Много пъти шизофренията е придружена с други симптоми освен психоза, например депресия и маниакална депресия. Депресията обикновено се лекува с антидепресанти, докато маниакално-депресивни епизоди могат да бъдат лекувани със стабилизатори на настроението. Като знаем това, обикновено каква е прогнозата за пациентите? За нещастие, рецидивите са доста чести. Дори тези, които приемат антипсихотици, рецидивират през около 20% от времето. Тези, които не се лекуват с антипсихотици, имат по-висока опасност от рецидив и около 75% вероятност за рецидив. Освен това след всеки рецидив базовата линия на функциониране обикновено се влошава. Ако в момента си в стабилно състояние и те лекуват, но имаш някои странични ефекти и симптоми, след епизод на психоза в рецидив може да се върнеш към базово ниво, което е по-лошо от предишното. Има няколко фактора, които изглежда са свързани с прогноза за влошаване и един от тях е да си от мъжки пол, но не сме сигурни защо. Ранно начало на болестта изглежда също се свързва с по-лоша прогноза. Последно – силна фамилна история на шизофрения, което означава, че колкото повече членове на семейството са със шизофрения, толкова по-лоша е прогнозата. Като казахме това, положителните симптоми, като делюзии, халюцинации и дезорганизирано мислене и поведение, обикновено се подобряват с времето и с лечение. За нещастие, отрицателните симптоми, които по принцип са социално инвалидизиращи, като апатия или плосък ефект, по принцип се влошават с времето. В този момент не е ясна причината за това. Последно, друга трудност при лечението на шизофренията е неспазването на лечението и невзимането на лекарствата. Това е голям, голям проблем. Около 50% от пациентите през първите една до две години няма да съдействат на лечението по някакъв начин, което още повече влошава прогнозата.