Шизотипично разстройство на личността

Шизотипно личностно разстройство, понякога съкращавано на ШЛР (STPD) е, когато човек има трудности при създаване и запазване на връзките с други хора и има вярвания, които може да изглеждат странни и дори изглежда напомнят някои характеристики на шизофрения. Тези хора често имат необичайни идеи или теории за неща, което ги прави странни или ексцентрични за другите и още повече затруднява създаването на връзки с другите. Но едно много важно разграничение от пациенти с шизофрения и делюзии е, че те имат желание да обмислят факти, които може да опровергават тези вярвания и тези необичайни виждания. Пример за необичайно виждане може да е нещо, което е необикновено суеверно, или може би вярват в свръхестествени неща като шесто чувство или телепатия. Социално често предпочитат да са сами и им става неудобно и тревожно в социални ситуации. Тези чувства не се подобряват с времето или с възрастта, или с близостта. Очевидно има някои прилики с шизофренията. Особено в мисленето и вярванията. Но трябва да сме внимателни, понеже ШЛР определено е много различно от шизофренията. Да кажем, че някой има суеверно вярване, че му помага заешко краче и че трябва да носи такова със себе си, когато се явява на тест, или няма да се справи добре. Ако този човек има ШЛР, може да обмисли отново дали му е нужно, или не, ако се яви на теста без него и се справи добре. Ако този човек има шизофрения, вярването им е твърдо, независимо какво се случва, и няма да обмисли да промени вярванията си, дори ако се справи много добре или по-добре от обикновено. Като казахме това, тези мисли и странни вярвания при ШЛР обикновено не са пълни делюзии. Тези пациенти нямат и халюцинации. Ако имаха, вероятно вместо това щяха да са диагностицирани със шизофрения. Като цяло, ШЛР не прогресира до шизофрения. Точно както при шизофренията, няма специфични тестове, които да ни кажат дали някой има ШЛР, или не. Обикновено е нужен опитен професионалист по психично здраве, психолог или психиатър, за да постави правилна диагноза. Когато поставя диагноза, ще търси симптоми като чувство на неудобство в социални ситуации, и също ще търси странни фантазии или вярвания и поведение, което не съвпада с културните норми. Друг симптом, който може да търси, ще е нещо като наличие на много малко близки приятели, различни от роднини първа степен. Като казахме това, в почти всички случаи роднините забелязват разстройството и окуражават човек да потърси помощ, вместо самият човек да търси лечение. Ако човекът потърси лечение, вероятно ще търси помощ за някакъв друг симптом като депресия или тревожност. Причината за ШЛР, като много личностни разстройства, все още е голяма мистерия. Но една насока за учените е, че изглежда е по-често измежду роднини първа степен на пациенти със ШЛР, което е и при шизофренията. Това е още една прилика между двете разстройства и дори предполага някакви генетични прилики. Но как се припокриват, как се развиват като цяло все още е доста неясно. Като става въпрос за лечението на ШЛР, няма лекарства, които са специфично създадени и предписвани на пациенти с това разстройство, но може да им се изпишат медикаменти, ако изпитат някакъв психотичен епизод или ако имат подлежащо разстройство на настроението като депресия. Обикновено вместо медикаменти, лечението за ШЛР е дългосрочна психотерапия с терапевт, който има опит с ШЛР. Тя често е насочена към подобряване на социалните умения и социалните поведения, и начини на мислене. Психотерапията определено може да е ефективен начин за подобряване на качеството на живот и може сериозно да намали симптомите на ШЛР.