Сензорна адаптация

В това видео ще говорим за така наречената сетивна адаптация. Сетивна адаптация. Както ни подсказва името, сетивната адаптация е промяна в чувствителността на възприятието за едно усещане (сетиво). Ще разгледаме няколко различни примера за сетивна адаптация. Първият пример, първото сетиво, което ще разгледаме, е слухът, сетивото слух. Нека разгледаме слуха. Как така можем да отидем на рок концерт и да слушаме целия концерт, а после да си тръгнем и пак да можем да чуваме неща? Как така тъпанчетата ни не са се спукали, поради този много, много силен звук? Един от начините, по които можеш да се адаптираш към много силни шумове, е чрез малък мускул във вътрешното ти ухо. Този малък мускул във вътрешното ти ухо, се съкращава под влияние на много силен шум. Когато мускулът се съкрати, той намалява вибрациите, които навлизат във вътрешното ти ухо. Като намалява много силните звуци, той защитава тъпанчетата ти от спукване. Помага за защита на вътрешното ухо от увреждане. Но са нужни няколко секунди, за да се задейства. Не действа при резки, супер силни шумове като изстрел от пистолет или пушка. Когато пушката стреля, шумът се появява много, много бързо. Мускулът няма време да се съкрати и да предпази ухото ти. Може да получиш увреждане, ако чуеш изстрел близо до ухото си, поради неспособността за много бързо съкращение. Друго сетиво, на което силно разчитаме, и което може да се адаптира, е чувството ни за допир. Може да забележиш, че ако потопиш ръцете си в много студена вода, първо тя изглежда супер студена, но след време вече не се усеща толкова студена. Причината е, че сетивните нерви в ръката ти, които са чувствителни към температурата, се насищат. Те спират да изпращат толкова много сигнали. Чувството ти за допир, за температура, се адаптира. Друго сетиво, което може да се адаптира, е обонянието. Можем да засечем много ниски концентрации на химикали във въздуха, например парфюми. Ето нещо, което може да усетиш – ако напръскаш с одеколон или с парфюм, в началото можеш да го помиришеш, но с времето забравяш, че го носиш. Причината отново е в това, че сетивните рецептори в носа ти биват десенсибилизирани. Те се десенсибилизират към молекулите. По същия начин чувството ти за допир, температурните рецептори също биват десенсибилизирани. Има някои други сетива, които също – които също се променят и адаптират към промени на стимулите. Една от тези промени е чувството ти за проприоцепция. За това говорихме в по-ранно видео – това е усещането за равновесие, усещането ти за себе си, осъзнаването къде си в пространството. Един експеримент с цел да се промени нечие усещане за проприоцепция, е слагането на очила. Представи си, че имаме човек. Това са очите му. Поставят очила. И тези очила изкривяват всичко. Те или обръщат всичко с главата надолу, или накланят всичко под определен ъгъл. Възприятието за света се променя. Вече не виждат това, с което са свикнали. И с времето мозъкът им успява да се нагоди. Ако едно изображение отначало е било обърнато надолу, с времето изображението бивало обърнато отново изправено. Това е сетивна адаптация, която може да се случи с усещането ти за проприоцепция. Друго сетиво, което преминава през сетивна адаптация, е зрението ти. За всички тези сетива тук говорихме за отрицателна регулация. Слухът – когато има много силен звук, мускулите се съкращават и способността ти да възприемаш звук се регулира негативно. Същото е и с допира. С времето способността ти да усещаш определени неща като налягане и температура бива отрицателно регулирана. Същото нещо важи за обонянието и проприоцепцията. При зрението може да има и отрицателна, и положителна регулация. Кога ще има отрицателна регулация? Представи си, че навън е много светло. Ако е много светло навън, много, много светлина навлиза в окото ти. Ако зениците ти са много големи и разширени – нека си представим, че тук са зениците ти и те са много големи и разширени. Много светлина ще навлезе в зениците ти. Може дори да увреди ретината ти. Една адаптация на очната ябълка към светлината с ярък интензитет е свиване на зеницата. Зеницата става по-малка. Намалява от този размер, например, до този размер. Това позволява по-малко светлина да навлезе в задната част на окото. Друга адаптация към ярка светлина, която се случва в окото, е промяната в чувствителността на пръчиците и колбичките. Има цял плейлист в сайта, в който говоря за пръчици и колбички. Пръчиците и колбичките, които се намират в ретината в задната част на окото ти, биват десенсибилизирани. С времето те губят чувствителността си към светлина. Комбинацията от свиване на зеницата и десенсибилизацията на пръчиците и колбичките в очите ти води до отрицателна регулация на способността ти да усетиш светлината. Какво се случва, когато е тъмно? В тъмна обстановка, когато няма много светлина. Ще нарисувам малко светлина. Трябва ни точно обратното. Ако зениците ти в началото бяха малки, искаш да станат големи, за да може повече светлина да достигне до задната част на окото. В допълнение, в тъмното тези пръчици и колбички започват да синтезират чувствителни към светлината молекули. Има повече чувствителни към светлината молекули. Те стават по-чувствителни към светлината. Това ефективно води до положителна регулация на чувствителността.