Теория за разпознаване на сигнала - част 2

За всяка определена задача, която ще имаме, има праг на шума. Има разпределение на шума и това разпределение на шума може да изглежда ето така. Това е просто фоновият шум. Това ни показва, че ако вземем група хора и им покажем – експериментално тестваме теорията за разпознаването на сигнала – ще имаме тази графика, която показва шума, а после ще имаме втора графика, която малко е изместена надясно, а това е разпределението на сигнала. Това е разпределението на сигнала и в синьо тук имаме разпределението на шума. Разликата между средните стойности на тези две разпределения е d'. Ако разпределението на сигнала е изместено надясно ето тук, тогава d' щеше да е много голямо. Това щеше да е лесна задача. Щеше да е нещо такова – дали имаме зелена точка на екрана, или не. Но, от друга страна, ако разпределението на сигнала е преместено наляво, тогава d' щеше да е много малко и щеше да е нещо по-скоро такова, като по-трудната задача. На оста х имаме интензитета на стимула. Това показва колко лесно е да се разграничи стимулът от фона. Имаме първата променлива, която е d', и втората променлива е с, което е стратегията на човека. Стратегията може да е... може да представлява изборът на праг. Какво смята човекът за нужно? Какъв праг е нужно да бъде преминат, за да каже човекът "да", вместо "не"? Ще отбележим различните стратегии. Тук е В, тук е D, С и бета. Това са различните стратегии и това просто са променливи, определени за различните стратегии. Ако използваме тази стратегия В, това означава по същество, че ще изберем определен праг. Да кажем, че избера този праг тук. Да кажем, че избера 2. За всичко, което е по-голямо от 2, ще кажа "да", а за всичко, което е по-малко от 2, ще кажа "не". В този случай вероятността за познаване лежи в тази област тук, а вероятността за фалшиво положителен отговор е в тази област тук. Това ще е стратегията В. Стратегията D ни казва... позицията на прага ми ще е относителна спрямо разпределението на сигнала. Това тук излиза, че е d' Разпределението на сигнала, ако е надясно, ще имаме голямо d', d' - В. Избираме праг, да кажем, две, и да кажем, че d' в този пример е едно, а после ще имаме 2 - 1 и получаваме 1. Ако използваме стратегията D, тогава всичко над 1 ще ни даде "да", а всичко под 1 ще ни даде "не". Стратегията С ще е идеалният наблюдател. Това ще е някой, който ще минимизира възможността за пропуск и за фалшиво положителен резултат. Стратегия С, ако запишем уравнение за нея, ще е В - d' върху 2. В нашия пример ще е 2 - 1 делено на 2, а това е 1,5. Ако използваш стратегия С, тази на идеалния наблюдател, тогава всичко над 1,5 ще ни даде "да, а всичко под него ще е "не. Казахме, че променливата С е показателна за стратегията, която човек използва. Когато С е равно на 0, тогава участникът е идеален наблюдател. Ако С е по-малко от 1, казваме, че участникът е либерален, а ако С е по-голямо от едно, казваме, че участникът е консервативен в стратегията си. А това ще е идеалният наблюдател. Когато кажем консервативен, това означава, че отговаря с "не" по-често от идеален наблюдател, а когато кажем либерален, това означава, че участникът казва "не" по-рядко от идеалния наблюдател. Последната променлива, за която трябва да говорим, е бета. Ако използваме бета, приемаме, че стойността на прага е равна на съотношението от височината на разпределението на сигнала към височината на разпределението на шума. По-лесно е да разгледаме бета по този начин. Ако запишем уравнение, ще кажем, че десетичният логаритъм от бета е равен на d' по С. И в този случай това ще е равно на 1*1,5, което е равно на 1,5.