Лечение на хроничен бронхит

При хроничния бронхит проблемът е, че имаме дразнители, които предизвикват възпаление, което води до производство на мукус, което създава много проблеми в белодробната функция. Нека запиша белодробна функция. Неща като неполучаване на достатъчно кислород, неспособност за издишване. Това е темата ни и е логично да разгледаме нещата едно по едно. Във всеки от тези моменти, какво можем да направим за лечението? Първо дразнителите. Очевидно, най-добре ще е да премахнем дразнителите. Първото с дразнителите, разбира се, да премахнем източника на дразнене винаги ще е най-добре. Първото нещо, за което трябва да помислим – рисувам цигара тук – без значение, че може да звуча като развалена плоча, спирането на пушенето е много важно за хроничния бронхит, понеже това е единственото нещо, което спира влошаването на източника на заболяването. Всичко друго тук просто лекува симптомите, но спирането на пушенето спира прогресията на заболяването. Искам да изтъкна това като първото нещо, за което да помислим при лечението. Разбира се, и други дразнители също могат да доведат до хроничен бронхит. Главен източник на хроничен бронхит, особено в някои части на света, е замърсяването. Това много затруднява лечението, особено за отделния човек, защото не можеш да спреш замърсяването в града си. Освен да се преместиш, обикновено няма какво да направиш. Понякога има дразнители в работната среда, например прах от въглища или азбест, в зависимост от това къде работи даденият човек. Разбира се, винаги препоръчваме по-здравословна работна среда, използване на защитни маски и други средства, но все още има много професии с висок риск от причиняване на хроничен бронхит. Разбира се, може да имаме и алергени. Човекът може отчасти да има контрол върху това, ако знае какви алергени го дразнят, винаги може да опита да стои надалеч от тях, колкото е възможно. Избягването на всички тези вредни фактори и спирането на дразненето на белите дробове е първата стъпка в лечението на хроничния бронхит. Като приемем, че това вече се е случило, следва лечение на симптомите. Възпалението е отговорът на тялото към дразнители. Отговорът на белите дробове се получава, когато мускулите на стените на белите дробове изпаднат в спазъм и така се предизвиква кашлица и също, като част от възпалението, дихателните пътища се стесняват. Ако нарисувам напречно сечение на един дихателен път – това е една такава тръба – обичайно в нераздразнен бял дроб луменът може да е например толкова широк. Тук има гладки мускули и други неща, слоеве на стената, има жлези, има и съединителна тъкан. Така изглежда обичайно, но когато бъда раздразнен, изпада в спазъм и луменът става толкова малък, че на въздухът му е трудно да премине. Всички тези мускули са в спазъм и стените стават по-дебели. В нашия случай ще има и слуз в лумена, която го запушва. Един важен начин да лекуваме това е с бронходилататори. Вече знаем, че бронхо се отнася за белите дробове. Бронходилататор. Това разширява въздушните пътища. Бронходилататорът ни помага да преминем от това до това. Има различни класове лекарства, които се квалифицират като бронходилататори, понеже това просто означава отваряне на въздушните пътища. Един важен клас са бета-2 агонистите. Агонист означава, че активира този рецептор. Бета рецепторите са част от отговора "бий се или бягай" на тялото ни и такива бета рецептори има из цялото ни тяло, включително в сърцата и в очите ни. По време на този отговор зениците се разширяват, за да можем да виждаме малко по-добре. Разбира се, тъй като сега говорим за белите дробове, бета рецептори има и в белите дробове. В белите дробове се разширяват дихателните пътища, както казахме преди малко Друг клас са антихолинергиците. Вместо агонисти, те са антагонисти. Което онзачава, че се противопоставят на това, което правят холинергиците. Това е напълно различен път, но върши същото нещо – разширява лумена на дихателните пътища, така че да можем да вкараме повече въздух и белият дроб да е по-малко възпален. Друг напълно различен клас противовъзпалителни лекарства са стероидите и инхибиторите на левкотриен. Тук горе бронходилататорите просто лекуват симптомите на възпаление. Ще го запиша – лекуват симптомите. Но стероидите и инхибиторите на левкотриен са тежката артилерия, която достига до мястото на възпалението и го спира там. В тялото ни има спусък за възпалението (Т). Получава се каскада от реакции – едно нещо води до друго. Имаме А води до В, води до С, води до D... Последната стъпка е левкотриенът. Стигнали сме края на възпалителната каскада. Възпалението е започнало и после е продължило. Разбира се, инхибиторът на левкотриен е тук. Той идва при последната стъпка, продуктът на цялата каскада, така намалява възпалението. Стероидите действат по-рано, да кажем, в стъпка С. Стероидите идват и спират каскадата по-рано. Поставих наклонена черта тук, но не се обърквай да мислиш, че са подобни, те са напълно различни, но ги сложих заедно тук, понеже и двете са насочени към каскадата на възпалението и я спират по пътя, вместо да намалят някой неин симптом както бронходилататорите. Да продължим с процеса. Слузта, както се досещаш – понеже болните кашлят много, това е доста неприятно. Може да дадем лекарства, които потискат кашлицата. Вероятно знаеш за такива – спират кашлицата. Важно е да помним, че за хроничния бронхит не използваме потискащи кашлицата лекарства, тъй като вече има налична много слуз. Искаме да излезе. В дихателните пътища има твърде много слуз, която не използваме. Ще използвам син цвят, понеже е като течност. Добре, това е слузта и кашляме цял ден. Да, това е неудобно. Представи си, че дадем лекарство, потискащо кашлицата, и те вече не го изкашлят, тогава всичко тук ще се запълни със слуз. Това ще е ужасно за пациента, понеже колкото по-запушени сме, толкова повече бактерии може да имаме покрай слузта, ще се стигне до пневмония или други инфекции, така че не искаме това. Колкото и да е неудобно да се кашля, както е при тези пациенти, които имат продуктивна кашлица, трябва да продължат да кашлят, но можем да преминем през тези други лечения, за да стигнем до възпалението. Може би няма да произвеждат толкова много слуз и можем да решим проблема по този начин. Последно, трябва да се справим с факта, че белите дробове не получават достатъчно кислород, тези хора се наричат сини балони, понеже имат по-малко кислород в кръвта си, понеже въздушните пътища са така стеснени и пълни със слуз, така че кислородът не може да премине толкова добре. Може до помислим: "Ами да им дадем кислород." Днес е лесно да направим това в болница или у дома, но искам да сложа това в скоби, понеже, да, много хора получават кислород, но при някои пациенти, особено много болни пациенти, трябва да сме много внимателни с даването на кислород. Тук трябва да отчетем проблема с контрола на дишането. Не е нужно постоянно да мислиш за дишането си, понеже нещо в мозъка автоматично ни казва да дишаме. Това е там, когато спиш. Това е много мощно задвижване и е важно да помним, че при повечето хора, нивото на О2 е, да кажем, толкова високо. Нивото на въглероден диоксид ще е толкова високо, ще е по-ниско и имаме тази разлика тук. Спомни си, че кислородът навлиза в кръвта, когато вдишваш, а когато издишваш излиза СО2. Ако не дишаш, СО2 се увеличава, а кислородът намалява. Ако ти или аз спрем да дишаме, фактът, че СО2 се увеличава сигнализира на мозъка ни, че не дишаме, и се включва контрола на дишането. При човек с бронхит фактът, че СО2 се увеличава, което ни кара да дишаме, което сигнализира на мозъка ни, че трябва да продължим да дишаме, след като извадим този газ оттук, СО2 контролира задвижването на дишането при хора, които нямат хроничен бронхит. Това е здрав човек, Н. Да разгледаме човек с хроничен бронхит. В самото начало нивото на О2 е по-ниско, а нивото на СО2 е по-високо от нормалното. Увеличеният СО2 вече не задвижва дишането. Задвижването на дишането се контролира от факта, че О2 е нисък. Ако им дадем кислород, може да премахнем задвижването на дишането, ако им дадем твърде много кислород. Тялото ще помисли – понеже обикновено разчита на кислорода, за да диша – с допълнителния кислород това задвижване може да отпадне и този човек да спре да диша, особено ако има лош епизод на хроничен бронхит. Използва се кислород, но той може да е опасен и трябва да се използва внимателно, и човекът трябва да се наблюдава, за да се уверим, че все още диша. Последно, искам да спомена, че ако човек има остър епизод, когато заболяването стане доста лошо, ще го лекуваме агресивно със стероиди, но искаме да добавим антибиотици, понеже човекът може да има инфекция. Ако я имат, трябва да я лекуваме, ако нямат, искаме да я предотвратим, понеже допълнителната слуз по време на остро влошаване може да задържи бактерии в белите дробове. Искаме да спрем това и да се уверим, че няма да се развие пневмония освен лошия хроничен бронхит. Това са, накратко, най-честите лечения за хроничния бронхит. Както можеш да видиш, повечето са симптоматични, което означава, че не се отърваваме от причинителя на проблема. Това ни напомня да се върнем обратно в началото. Това, което ще намали раздразнението, ще е най-доброто нещо за пациента в дългосрочен план.