Патофизиология на хроничен бронхит

Преди да разгледаме какво точно се случва при хроничния бронхит, искам да припомня набързо нещо за тялото. Това, което рисувам, е някакъв отвор, който тялото има към въшната среда... Ще отбележа това като външна среда. Всеки път, когато имаш отвор и дразнители влязат в тялото, под дразнители имам предвид всичко, което не принадлежи тук, това възпалява тъканта. Първата защита на тялото са жлезите, които лежат в тъканта. Те секретират или течност, или мукус в пространството. Целта е тази течност, този мукус да се смеси с дразнителите и, в крайна сметка, да ги изкара навън. Със сигурност можеш да се сетиш за примери – например сълзите. Ако нещо влезе в окото ти, то кара очите ти да сълзят. Това е нещо механично, сълзите изкарват дразнителя от окото ти. Имаме и сополите. Съжалявам, това е гнусно, но ако в носа ти влязат неща, които не трябва да са там, сополите трябва да ги изкарат. Трето нещо, свързано с това, за което ще говорим днес, са, разбира се, храчките. Когато неща влязат в гърлото или белите ти дробове, стените на белите дробове секретират мукус, който образува храчка. Системата в белите дробове също задейства кашличен рефлекс. Така че стените тук, ако ги нарисувам в червено... Стените тук са оградени с гладък мускул и когато областта бива раздразнена, гладкият мускул навлиза в спазъм и така получаваме кашличния рефлекс, за да изкараме храчките. Помни, казах, че това е първата защитна линия на тялото. Това е нещо хубаво, което искаш тялото ти да прави. Хроничният бронхит, по същество, е прекалено голямо количество от нещо по принцип добро. Имаме свръхпродукция на мукус, така че тялото не може да я изчисти – твърде много от нещо добро, тогава имаме хроничен бронхит. И, разбира се, "ит" просто означава, че това бива възпалено, а бронх се отнася за белите дробове. Тоест хронично възпаление и раздразнение на белите дробове. Ще нарисувам няколко въздушни пътища. Имаме трахеята, главните бронхи се разклоняват на две. Ето, просто продължават. Имат 20 или 30 разклонения, схващаш идеята, стават все по-малки и по-малки. Така се разширяват белите дробове. И, както знаеш, кислородът навлиза в белите дробове, а въглеродният диоксид от тялото излиза навън. Имаш дразнители тук, запълващи това, което обикновено е чист път – е, това няма да се хареса на белите дробове. Един от най-честите хронични дразнители, които достига до белите дробове, е цигареният дим. Ето, ще запалим тази цигара. Когато гледаш дима, издигащ се от цигара, той всъщност е милиарди, милиарди частици, които могат да навлязат и да заседнат в белите ни дробове. Като отговор жлезите в стените започват да секретират мукус. Помни, това е част от нормалния ни отговор към дразнители. Но, разбира се, това е хронично, така че е постоянно с годините. Така е всеки ден. В крайна сметка, това, което трябва да е чист път, става запълнено с мукус. Все едно, ако пиеш през сламка от чаша, вместо да имаш чиста сламка, засмукваш млечен шейк, млечният шейк е гъст и запушва сламката, така че ще трябва да всмукваш по-силно и да се потрудиш, за да го прекараш. Същото се случва с мукуса – понякога се натрупва твърде много, което може да запуши един малък клон на белите дробове. Тук повече не може да има газов обмен и, в зависимост от тежестта на заболяването, различни области на белите дробове може да не работят поради мукуса. Разбира се, винаги говорим за пушенето, но има и други неща, които могат да доведат до хроничен бронхит. Едно важно нещо е замърсяването. Отново, замърсителите също са милиарди частици циркулиращ във въздуха постоянно. В някои страни това е особено голям проблем и там хроничният бронхит е много често срещан. Или може да имаме въглищен прах при хора, които работят във въгледобивни мини, или хора, които работят с азбест, хора, които работят с вълна. Общата тема тук е, че това се случва, когато вдишаме дразнител и се случва всеки ден. Ако просто пуша няколко дни и продуцирам много мукус, това не означава, че имам хроничен бронхит. Патофизиологията при бронхита показва свръхразрастване на жлезите. Тоест, търсим промяна на тъканта. Диагностицирането на хроничен бронхит обикновено е клинична диагноза, което означава, че не се базираме на изследвания, а само на анамнеза. Но знаем от изследвания на бели дробове на хора, които са починали, че всъщност има промяна в тъканта. Увеличавам един клон на дихателните пътища тук. Ще наречем това лумен. Лумен просто означава вътрешността на тръбата. Луменът е тук, откъдето преминава въздухът. Черното пространство от двете страни са стените на бронхите. Ако разгледаме напречно сечение на въздушния ни път, в средата е луменът. Сега ще разгледаме стените на бронхите. Имаме гладки мускули около стените. Отново, техният спазъм е това, което активира кашличния рефлекс. Близо до повърхността, близо до лумена имаме слоеве с жлези. Те са отговорни за производството на мукус, за който говорим. Както можеш да видиш, те са точно под повърхността. Работата им е да секретират вещества в лумена. За да е пълна картинката, ще нарисувам няколко дразнители в лумена. Добре. Обикновената стена изглежда така. Има начин да определим нещата количествено. И правим това само... виждали сме го само при хора, които са починали и белите им дробове се озовават в лабораторията, и можем да погледнем под микроскоп, за да видим индекса на Рийд. Което е начин да изчислим съотношението на жлезите, дебелината на жлезите към цялата стена. Нормалният индекс на Рийд е по-малко от 40%. Можем да видим дебелината тук срещу дебелината на цялата тази стена. При теб или мен трябва да е по-малко от 40%. Разбира се, в средата има други неща като хрущял или съединителна тъкан. Ще запълня малко това. При хроничния бронхит дебелината на слоя жлези нараства. Жлезите започват да се разпространяват наоколо, понеже ни трябва толкова много мукус, че оригиналният брой не е достатъчен, така че тялото трябва да създаде повече жлези и те се разпространяват към гладкия мускул. При хроничния бронхит индексът на Рийд обикновено е над 50%. Определено повече от половината от дебелината на цялата стена е изградена от жлези. Помни, не можем да изследваме това при живи хора, понеже трябва да разрежем белите им дробове. Това е просто начин да оценим количествено това заболяване, но пациентите се диагностицират и лекуват съгласно симптомите им. А симптомите идват от тази тъканна промяна и свръхпроизводството на мукус.