Диагностициране на пулмонална хипертония

Поставянето на катетър директно в сърцето може да е най-прекият начин, златният стандарт за измерване на белодробната хипертония, но определено има и други начини да направим това. Ако помислим за връзката между сърцето и белите дробове в сърдечносъдовата система – имаме сърцето тук и белите дробове – следващото място, на което отива кръвта, тук са белите дробове. В кръвта, по-точно в бедната на кислород кръв... Нека първо нарисувам кухините. Имаме четири кухини, две отгоре и две отдолу. От този десен вентрикул се изпомпва бедна на кислород (синя) кръв към белите дробове. Помни, че всичко е обърнато, все едно този човек стои пред теб, така че това е неговото дясно, а това е неговото ляво. Кръвта преминава от десния вентрикул в белите дробове, а после се връща в лявото предсърдие. Там постъпва наситена с кислород (червена) кръв. При тази връзка, при хипертония в белите дробове има натрупване в десния вентрикул и не се изпомпва много кръв напред в лявото предсърдие. Тогава друг начин да изследваме сърцето може да ни даде информация за белодробна хипертония. Това е нещо, което наричаме ехокардиограма, накратко, просто ехо. Ехокардиограма. Това изследване е поставяне на ултразвуков уред върху сърцето в различни посоки и преглед на това как работят кухините в различните отдели на сърцето. За целите на изследването на белодробната хипертония, ехокардиограмата може да ни покаже десния вентрикул. Какъв е потокът там и колко усилено работи той може да ни насочи към белодробна хипертония. Можем също да видим лявото предсърдие, да видим колко кръв получава. Това е много мощно диагностично изследване за белодробна хипертония – да видим как функционира сърцето. Но допълнителен бонус е, че, тъй като можем да видим всички части на сърцето, можем също да видим левия вентрикул. Помни, че ако левият вентрикул има проблем с изпомпването на кръвта напред, тогава застоят може да е причина за белодробна хипертония. Тоест ехокардиограмата ни казва повече от това дали имаме белодробна хипертония, или не. Може също да ни насочи към причината. Може да ни каже дали имаме белодробна хипертония, но също да ни покаже как функционира сърцето, което може да ни даде допълнителни насоки защо този пациент има белодробна хипертония. Това е ехография. Друго изследване, което можем да направим, което се прави често при всяко белодробно оплакване, е рентгенова снимка на гръдния кош. Рентгенът включва облъчване, въпреки че рентгенът на гръдния кош не е толкова опасен. Рентгеново изследване. От общата снимка можем да видим дали белите дробове са свръх раздути, дали има други насоки за белодробно заболяване, но, специфично за хипертония, кръвоносните съдове в белите дробове, ако човекът има хронична хипертония за известно време, те стават удебелени. От рентгеновата снимка можем да видим белези в белите дробове по пътищата на съдовете, където се наблюдава съединителна тъкан и увеличение, получили се в течение на времето. Обикновено се виждат слабо дихателните пътища и съдовете, но при белодробна хипертония те може да са силно изразени в зависимост от тежестта. Много е разумно да започнем с рентген. Имаме също някои изследвания, които могат да ни кажат как белите дробове си вършат работата. Можем да направим кръвно-газов анализ.. Той анализира количеството кислород и въглероден диоксид в кръвта и белите дробове са отговорни да балансират тяхното съотношение. Това не е специфично изследване. Ако имаме лош кръвно-газов анализ, това означава, че газовият обмен не е ефикасен, но не задължително, че човекът има белодробна хипертония. Но анамнезата, комбинирана с кръвно-газовия анализ, може да ни покаже колко добре функционират белите дробове, а също и колко сериозна е хипертонията, ако има такава. Заедно с кръвно-газовия анализ можем също да направим изследвания на белодробната функция, което е директен начин да измерим точно как се справят белите дробове. Пак ще поставя анамнезата тук като най-важен компонент в диагностицирането на белодробна хипертония или подозрението за белодробна хипертония. Тези тестове могат да те насочат към диагнозата и, разбира се, винаги можем да използваме катетър на Сван-Ганц, за да направим конкретно измерване.