Вземане на решения

Какво мислиш е по-вероятно – някой да загине от нападение от акула или някой да загине след инцидент с фойерверки? За да отговориш на този въпрос, трябва да вземеш решение. При взимането на решение правим преценка колко желателен е резулататът, или, в този случай, колко вероятен е този резултат. Ако си като повечето хора, значи използва евристика, или умствен пряк път, за да вземеш това решение. Може би си спомни всички случаи, в които прочете за нападение на акули в новините и всички фатални инциденти с фойерверки. Този метод се нарича наличностна евристика. Използваш примери, които лесно ти идват наум или са лесно налични в паметта ти. През повечето време това е много полезен пряк път, но, за нещастие, лесно запомнящите се събития не винаги съвпадат с реалното състояние на света. В този случай, въпреки че вероятно си чувал/а повече истории за нападения на акули, рискът да загинеш при такова е около 1 на 3,7 милиона, докато рискът да загинеш при инцидент с фойерверки е около 1 на 340 000. Много по-висок риск, но с много по-малко публичност. Друг евристичен модел, който може да ни подведе при взимането на решение, е представителната евристика. В този случай преценяваме вероятността на дадено събитие въз основа на съществуващ прототип или обща представа какво е типично. Например, ако ти кажа, че жена на име Линда е на 30 години, необвързана, разговорлива и много умна. Тя е учила философия и като студентка е участвала в демонстрации против ядрените оръжия и в организации, които се борят срещу дискриминацията. Според теб кое е по-вероятно – Линда да е банков служител или Линда да е феминистка- банков служител? Ако си като повечето хора, вероятно отговорът ти е, че е по-вероятно да е феминистка банков служител. Дори ако не познаваш феминистки или някой, който е точно като въображаемата ни Линда, тя се вписва в стереотипа за държание на феминистка. Тя е представителен случай на феминистка. През повечето време представителната евристика може да ни помогне да направим бързи преценки, но в този случай ни води до нещо, наречено логическа заблуда за съвпадение, при което хората мислят, че едновременното наличие на две неща, да си феминист и банков служител, е по-вероятно от наличието на едно нещо, просто да си банков служител. Понеже статистически има много повече банкови служители, отколкото феминистки банкови служители. Така че всъщност е по-вероятно тя да е само банков служител, въпреки че инстинктите ти ти казват друго. Внимавай да не се объркаш между наличност и представителност. Когато използваш наличностна евристика, мислиш за реални спомени, които може да ти дойдат наум, които са налични в главата ти. С представителността не е задължително да мислиш за точни спомени, мислиш за прототип на тази идея. Добре, говорихме за евристиката, която насочва процеса на взимане на решения, сега нека поговорим за някои предубеждения, които не ни позволяват да вземем правилни решения или да променим решенията си, след като са направени. Едно предубеждение е свръхувереността, което е просто тенденцията ни да сме по-уверени, отколкото прави. Може да изпиташ това, когато се явяваш на изпит и мислиш, че ще се представиш отлично, но не знаеш много от информацията. Тази свърхувереност може да е поради леснотата на обработване по време на учене. С други думи, нещата може да са били много лесни, докато учеше в стаята си, но ако не се изпиташ, за да видиш дали наистина знаеш отговорите, тогава може да надцениш способността си да дадеш верни отговори, когато е необходимо. Може също да изпиташ свръхувереност, когато спориш и смяташ, че позицията ти е правилна, докато някой не ти покаже доказателство, че не е така. Но ако не промениш мнението си, след като получиш тази нова информация, ставаш жертва на предубеждението за постоянство на убежденията. Това се случва много често покрай изборите. Когато хората чуят нещо, което не им харесва, за любимия си кандидат, те често го игнорират или рационализират. Но това предубеждение е леко различно от т.нар. конфирмационно предубеждение, при което активно търсиш само информацията, която потвърждава съществуващите ти убеждения. В примера ни с изборите ще използваш конфирмационно предубеждение, ако четеш само историите, в които се казва колко чудесен е кандидатът ти, но ще проявяваш постоянство на убежденията, ако научиш, а после игнорираш информация, която не ти харесва за кандидата ти. Друг фактор, който може да повлияе на взимането на решения, е рамкирането, което показва това как точно представяш решението. Например предположи, че ти кажа, че ще се появи заболяване в населението, което ще убие 600 души. Но има две опции за програми за справяне с това заболяване. Ако избереш опция А, има 100% шанс точно 200 души да бъдат спасени. Ако избереш опция В, има 1/3 шанс всички 600 души да бъдат спасени и 2/3 шанс никой да не бъде спасен. Кое избираш? Добре, сега опитай това. Идва същото заболяване и отново имаш две опции. Ако избереш опция А, има 100% шанс точно 400 души да умрат. Ако избереш опция В, има 1/3 шанс никой да не умре и 2/3 шанс 600 души да умрат. Сега коя опция искаш да избереш? Ако си като повечето хора, когато решението е рамкирано спрямо това колко хора ще бъдат спасени, е по-вероятно да избереш опция А, да спасиш 200 души със сигурност. Но когато решението е рамкирано спрямо това колко хора ще умрат, е по-вероятно да избереш опция В, за да избегнеш да убиеш 400 души със сигурност. Въпреки че спасяването на 200 души е точно същото нещо като оставянето на 400 души да умрат в този пример, изглежда по-добре да изберем тази опция, когато е представена спрямо това колко хора ще бъдат спасени. Подобно, изглежда по-добре да избереш опция, която предлага шанс никой да не умре, вместо да рискуваш да не спасиш никого. Надявам се, че това не ти докарва параноя, но решенията ни не са толкова черни и бели или дори толкова последователни, колкото мислим, че са. Следващият път, когато трябва да прецениш нещо, спри за малко и помисли за всички фактори, които може да влияят на решението ти.