Разпад и интерференция

Всички знаем, че спомените ни не са перфектни. Колкото и дразнещо да е, забравяме имената на хората, рождените дни и други неща, които бихме искали да запомним. Една от причините за забравянето е напълно нормалният процес на западане. Когато не кодираме нещо добре или когато не го възпроизведем дълго време, става невъзможно после да го възпроизведем. Една теория защо това се случва е, че пътят към и от спомена, което означава невралните връзки между насоките и спомена, отслабват след период на неизползване, така че става по-трудно да стимулираме тези неврони. Това е класическият проблем "използвай го или го губиш". Ако научиш нещо веднъж и не си го припомниш, вероятно то ще отпадне с времето. Нещо характерно за отпадането е, че то изглежда доста постоянен процес, дори за различни видове материали. Началната скорост на забравяне е много висока, но след период от време достига плато. През късния 19-и век немският философ и психолог Ебингхаус бил първият човек, който проучил отпадането в човешката памет. Научил купища трибуквени безсмислени думи, а после се проверил, за да види колко помнел след различни периоди от време от нула до 30 дни. Открил, че скоростта на забравяне в началото била много висока. Но ако помнел тези думи след няколко дни, като цяло ги помнел за всичките 30 дни. По-късно хората повторили този модел с различни материали и различни интервали от време. Открили, че колкото по-интегрирано е началното заучаване, толкова по-разтегната е скоростта на забравяне, но все пак следва същия модел. Например, ако учиш език няколко години, ще ти трябват повече от няколко дни, за да го забравиш. Подобно на оригиналната крива на забравянето на Ебингхаус, по-голямата част от забравянето ще се случи през първите няколко години на неизползване. След този момент забравянето ще достигне плато. Интересна особеност за отпадането и забравянето е, че просто понеже не можеш да възпроизведеш нещо, това не означава, че то е напълно изчезнало от дългосрочната ти памет. Освен незабавно възпроизвеждане, един начин, по който можем да кажем дали хората са научили нещо преди, е колко бързо отново научават информацията или умението. Помниш ли Ебингхаус? В допълнение към забравянето, той проучвал повторното заучаване със същите тези трибуквени безсмислени думи. Той открил, че дори ако не можел да възпроизведе всички думи от списъка си, му било нужно по-малко време да научи списъка втория път, отколкото първия път, което означава, че някаква основа в паметта все още съществувала, въпреки че не можел да я възпроизведе в момента. Тази основа се нарича съхранение, понеже съхраняваш нещо в паметта си, без значение дали го осъзнаваш, или не. Повторното заучаване работи и с процедурни умения. Например представи си, че си научил/а да свириш определена песен на пиано преди няколко месеца, но сега не можеш да я изсвириш. Сега ти давам нотите на песента и те карам отново да я научиш. Ако неспособността да възпроизведеш нещо означава, че то е напълно изчезнало от дългосрочната ти памет, тогава ще ти отнеме същото количество време да научиш песента втория път. Но вероятно ще ти отнеме по-малко време да я научиш отново, отколкото беше нужно да я научиш в началото. Тази по-голяма скорост при повторното научаване означава, че все още имаш някаква информация за тази песен, съхранена в дългосрочната си памет. Но понякога проблемът не е отпадането на паметта. Нещо друго изглежда блокира способността ни да стигнем до информацията, която искаме. Това се нарича интерференция и тя бива два основни вида – ретроактивна и проактивна. Ретроактивната интерференция е интерференция, която върви назад, тоест, някакво ново знание изглежда се "протяга назад" и нарушава способността ти да възпроизведеш нещо, което си знаел/а. Например когато се преместиш в нов дом, свикваш да попълваш новия си адрес в различни формуляри и документи. След като известно време използваш този нов адрес, може да ти стане трудно да си припомниш стария. В този случай новият ти адрес осъществява ретроактивна интерференция за стария ти адрес. Проактивната интерференция, от друга страна, е интерференция, която действа напред. Нещо, което си научил/а в миналото, ти пречи да научиш и възпроизведеш нещо правилно в бъдещето. Ще ти дам пример за нещо, което ми се случи преди няколко месеца. Използвах една парола за имейла си доста дълго време. Но после трябваше да я сменя. Понякога, когато вляза в имейла, все още ми е трудно да си спомня каква е новата ми парола, понеже се сещам само за старата си парола. В този случай предишното научаване на старата ми парола възпрепятства способността ми да си спомня новата.