Фрески в Акротири, Тера

(джаз пиано) Егейската бронзова епоха включва три култури. В континенталната част и малко по-късно исторически е Микенската култура. На големия остров Крит и на изток е Минойската култура. Ето тук има голяма верига острови, наречени Циклади (Цикладска култура). На един остров, който древният свят наричал Тера, открихме както изглежда един цял град, замръзнал във времето. В днешно време този остров е известен като Санторини. Сякаш е по-добре да кажем остатъка от острова, защото според археолозите през 17-и век пр.н.е. е имало вулканско изригване, което на практика взривява средата на острова. Някои геолози смятат, че то вероятно е най-голямото изригване на цялата планета за последните 5000 години. В резултат, точно като при Помпей, град Акротири на о-в Санторини (антична Тера) се запазва под слоеве вулканска пепел и пемза. За разлика от Помпей обаче, мястото не бива открито преди да се развият съвременните археологични методи, и докато при Помпей има огромни щети от хората, които изнасят изкуството като трофеи, обектът в Тера бива систематично изучаван и разкопаван. Интересно е, археолозите смятат, че най-ранните хора в Акротири не са имали особени взаимоотношения с микенците, нито с минойците от Крит. Това явно се е променило впоследствие толкова много, та някои учени смятат, че Акротири е станало селище, пряко свързано с минойците и може би контролирано от тях. Също така знаем, че са търгували с микенците, така че не трябва да си представяме тези култури като много различни. Виждаме поредица от къщи на заможни жители. Не сме видели замъци, но има структури на повече от един етаж. Намерихме и стени, покрити с фрески. Това са поредица фрески, всяка необичайна по съдържание. Вероятно най-отличаващата особеност на фреските, които открихме, а тези са истински фрески, е, че това е мокра боя върху тънък слой мазилка върху по-дебел слой мазилка върху слама. Но вероятно най-интересната особеност е, че ни предоставят най-ранните примери за пейзажна живопис. Трудно е да ги наречем пейзажна живопис като си мислим за полета, дървета и небе, защото е много абстрактно, много стилизирано. Виждаме че скалите са оформени с много криви линии. Виждаме синьо, червено и жълто. Това са цветове, които са често използвани във фреските им. После отново виждаме абстрактно изобразяване на лилии, на цъфнали цветя, които украсяват върховете на тези скали, както и изображения на лястовици, които летят около цветята. Там има рафт и над него стаята е боядисана в червено и така нямаме усещане за небесно синьо. Фонът постоянно е бял. Важно е, докато гледаме, да разграничаваме дорисуваното от музея с цел да добием представа за цялата стая, от древната фреска. Съвременните консервационни техники се опитват да стабилизират изображението и да ни дадат представа как би изглеждало то, без да се опитват да го възстановяват до първоначалното му състояние. Вероятно това е най-видно не тук, в т.нар. Пролетна стая, а в друга фреска, позната като Боксьорите. В същата стая виждаме и двойка антилопи. Антилопите са почти калиграфски. Има красива криволичеща линия. Не се вижда нито една права линия на тази стена. Има и едно чувство на елегантност в изобразяването на тези животни. Трябва внимаваме да не се задълбочаваме прекалено много, защото изпитваме почти удоволствие от природата в картината с животните, както и в пролетната фреска, където почти можем да усетим топлия ден, цветята, подухвани от вятъра, цветовете, наситени от слънцето, птичките във въздуха, удоволствието на пролетния ден. Може би това е имало някакво ритуално значение. А може би е просто красив пролетен ден. Няма как да бъдем сигурни. За съвременните очи изглежда капризно, сякаш всичко е заради удоволствието външният свят да влезе вътре. Това обаче са очи, свикнали с 21-и век, а не с 1700-а година пр.н.е. При Боксьорите ясно се вижда, че е останало съвсем малко от древната фреска, но е достатъчно, за да разберем, че е необикновена композиция на две момчета с боксови ръкавици, чиито глави са обръснати, с изключение на конските опашки в предната и задната част на главата. Вижда се, че носят колани. Изглежда, че са голи, с изключение на боксовите ръкавици, и виждам следи от накити по горната част на ръката и врата на фигурата вляво. Много от фреските в Акротири сякаш имат ритуална функция. Сякаш са свързани с религиозни обичаи или обреди, с култове към богини. Невъзможно е обаче да разберем иконографията и значението на фреските. Почти не разполагаме с писмени данни от Егейската бронзовата епоха и няма абсолютно никакви данни от Цикладите. Остава ни да наблюдаваме само физическите останки на архитектурата, на намерените съдове, както и тези невероятни фрески. (джаз пиано)