Стела на победата на Нарам-Син

Намираме се в Лувъра, пред Стелата на победата на Нарам-Син. Това е много стара стела. Много стар релеф. Тя е на 4200 години. Смята се, че е създадена през около 2200 година пр.н.е. Нарам-Син бил пра-правнук на краля-основател на Акадската империя – Саргон. Тази стела отзнаменува много важна негова победа. Тя отбелязва победата над народа на Лулюбите. Те са планински народ, обитавал източната част на Месопотамия. Обикновено победни сцени, като тези от древна Месопотамия, са изобразявани на секции. С други думи, сцената е разделена на хоризонтални редове. Тук художникът е създал нов тип композиция, където виждаме Нарам-Син най-отгоре, а по диагонал отляво, под Нарам-Син, виждаме воините му, които катерят планината. А отдясно – сразените, падащи победени и ранени. Намирам за много интересно, че армията на Нарам-Син е толкова дисциплинирана, редиците ѝ не се делят, маршируват в линия. Виждаме знаменосци, следвани от оръженосци, докато отдясно цари хаос. И Нарам-Син е толкова снажен и благороден, видимо свързван с боговете, за разлика от смъртните около него. Едно от нещата, които веднага забелязах, е, че всички или почти всички погледи, са насочени към Нарам-Син. Войниците му гледат нагоре към него, победените са обърнати към него. Той очевидно е централната фигура в тази композиция. Трябва да призная, че едно от нещата, които ме впечатляват, са победените. Един от победените планинци е буквално хвърлен от планината. Може да бъде видян как пада надолу, сякаш пада във вода. Виждаме и още един, буквално под краката на Нарам-Син, с копие във врата. А най-интересен е, в крайно дясно, един мъж, обърнат към планината, който бяга. Краката му са обърнати в обратната посока на Нарам-Син, но лицето му гледа към него, сякаш му се моли, докато се отдалечава. Очевидно това, което виждаме, е употребата на символен език. Идеята не е била това да е реалистично изображение на армия, изкачваща планина, а символно изображение, което през символи разказва историята за това събитие. Виждаме Нарам-Син, много по-голям от всички останали, с рамене към нас, лице в профил, близо до боговете на върха, които са изобразени като своеобразни слънца. Точно така. Слънцата, или зведите горе, са силите, които са му помогнали да извоюва победата. Но също така, и това е важно – той носи шлем с рога, който за акадците, е символ на божественото. Така че през тази победа той всъщност затвърждава своята важност и божествен статус. Всъщност цялото изкачване на планинския връх подкрепя тази идея. Той се издига в царството на боговете.