Дура-Европос, преглед

Древният обект, днес известен като Дура-Европос (в днешна Сирия), не е ключово място през Античността, ако съдим по запазените исторически разкази, в които той почти не присъства. По-скоро значението му е в огромните запазени археологически сведения, които все още изучаваме век след началото на разкопките. Тези останки описват сложната картина на град, който се отличава с разнообразие и утвърждава мястото си на границата между Изтока и Запада, изчезвайки едва когато мястото се превръща в бойно поле, на което се сблъскват римските и сасанидските армии.

Дура-Европос е разрушаван многократно. Римска крепостна стена, построена за защита на града през 3. век, е пропаднала, но за наш късмет под нея са запазени богатите религиозни стенописи, с които е най-известен този обект. През 21. век градът отново е унищожен по време на Сирийската гражданска война и от целенасочено плячкосване на антики. Обширните разкопки, проведени на мястото през миналия век, все пак ни позволяват да надникнем в този древен граничен град, в който се пише на редица езици – от гръцки и латински до палмирски арамейски, иврит и сафаитски, и е почитана дори още по-широка гама от божества.

Мястото се намира над река Ефрат в Сирия, стратегическо място, което вероятно е причината за основаването му около 300 г. пр.н.е. по време на . Първоначалното селище не е добре известно археологически, но се смята, че е основано и централизирано около в източния край на археологическия обект.

Постепенно градът се разраства с ортогонални (мрежово планирани) градски пресечки в рамките на градските стени и защитени от стръмни скали от три страни. На дългата укрепителна стена от западната част на обекта има централна порта, наречена от изучаващите обекта „Палмирската порта“ (посочена в плана по-горе), тъй като гледа към степта, отвъд която е известният град-оазис на Сирия Палмира . Некропол, състоящ се предимно от , е запазен извън градските стени на запад.

През по-голямата част от историята си, от края на 2./началото на 1. век пр.н.е. до края на 2. век градът е под властта на Аршакидите (източна династия, която римляните наричат „парти“), но властта им е непряка – тя е упражнявана в Дура от малък брой местни родове. Един от родовете (главата на който носи титлата стратег или генерал на града) е този на Лизиадите — известен не само от надписи, но и от голяма къща, свързана с тях, която изпълва цяла пресечка в града (обозначен с блок D1, близо до десния ъгъл в плана по-горе).

Благородническите семейства са изобразявани също и в картини, като тази на Конон и семейството му, извършващи жертвоприношение – изображение, открито в храм в северозападния ъгъл на града, известен като „Храмът на Бел“. При Аршакидите градът е регионална столица, в която са се разглеждали правни въпроси, съдейки по откритите при разкопките запазени държавни архиви върху пергаменти. Мястото също така лежи на важни търговски пътища за търговия на дълги разстояния, което може би е причината в града да има хора от Палмира поне от 1. век пр.н.е.

Точните дати, от които Дура е под властта на различни сили, не са известни, въпреки наличието на голям брой текстове от археологическия обект, сред които надписи, пергаменти и , открити по време на разкопки. Това отчасти се дължи на факта, че Дура е в гранична зона, в която постоянно се водят борби между различни сили.

От надписи знаем, че римляните по времето на Траян са управлявали града за кратко в началото на 2. век. Информацията се потвърждава от триумфална арка, построена извън града (горе), и от друг надпис, който принадлежи на религиозна сграда (долу). Този надпис (с дата ок. 117 г.) описва възстановяването на храм от мъж, известен както със семитското име Амайос, така и с гръцкото име Александър, който заемал длъжността жрец. Тази реставрация е била необходима, тъй като вратите на сградата (вероятно изработени от или украсени с ценни материали) са били „отнети от римляните“, които след това напускат града. Тази практика на двойно наименуване, при която хората от Дура имат както семитски, така и гръцки имена, загатва за хибридността на мястото, характеристика, която се вижда и в неговата материална култура.

Смята се, че земетресение през 160 г., записано в местен надпис, е причината за изграждането (и повторното построяване) на редица религиозни сгради през 2. век. Светилищата обикновено са известни с имена, дадени от учените, изследващи обекта (като или „Храмът на Артемида“), но в повечето от тях са запазени сведения за почитане на мнобество божества. Например в храма на Зевс Мегистос се намират не само Зевс Мегистос, но и богът от Палмира и гол герой, за който се смята обикновено, че е или популярния в града .

В тези светилища са открити и религиозни картини, запазени най-добре по протежението на западната страна на града под римските укрепления, а на места и „култови релефи“ (малки релефи с надписи, посветени на определени богове). Два такива релефа са открити в Митраеума, сграда, посветена на бог Митра, чийто култ е широко разпространен през Римския период, най-вече сред военните, особено през 3. век (виж по-долу и началото на това есе). Както знаем от надписи, които записват имената им и имената на техните богове, често на палмирски арамейски, хората от Палмира са практикували религията си в Митреума и в други религиозни сгради в Дура.

В края на 2. или началото на 3. век зад градските стени е разположен римски военен гарнизон, който поема контрола над много от съществуващите сгради и построява нови от северната страна на града, сред които римски военен дворец, амфитеатър, принципия (военен щаб) и бани. Въпреки че това бележи голяма промяна в града и измества много жители, членовете на римската армия възприемат някои местни практики.

Например картината, изобразяваща римския трибун (командир на кохорта) Юлий Теренций и хората му, извършващи жертвоприношение, е поставена в до по-ранната картина, изобразяваща Конон и семейството му. А от документи върху папирус (като документ за развод P. Dura 32, 254 г.) знаем за римски войници, които са се женили за местни жени.

Настаняването на римския гарнизон не бележи края на живота в града, а някои религиозни сгради дори са построени и реновирани през този период, включително еврейската синагога с обширните ѝ стенописи и къща, която е пригодена от християнската общност за използване като място за срещи и кръщенета, в която са запазени християнски рисунки. Това е най-старата запазена християнска домашна църква, която е известна на археолозите.

Аристократичните родове също се задържат на власт, поне за известно време, и договарят мястото си под римско управление, приемайки римски имена в допълнение към своите имана и титли. В един надпис, изписан върху дървена плоча, намерена при Палмирската порта, е посочен „Септимий Лизий Стратег от Дура“, като Септимий е добавеното римско име. Из целия археологически обект са открити официални надписи на гръцки, латински и палмирски арамейски език.

По стените навсякъде в Дура са открити стотици графити (вариращи от прости надраскани изображения на камилски кервани до сложни градски пейзажи), списъци, разписки, календари, хороскопи и много имена. Те са открити върху укрепления в оживените части на града като Палмирската порта, но също и по стени на къщи и във вътрешността на религиозни сгради, но това не са нерегламентирани маркировки в смисъла, в който разглеждаме графитите днес.

Краят на селището като градско селище и военен гарнизон настъпва около 256 г., когато сасанидите го превземат след обсада, за което знаем от запазените останки от обсадна рампа, мини и контрамини, както и военна техника. Стените на града обаче оцеляват и се издигат все още и през 20-ти век, когато мястото е преоткрито. Същите тези стени стоят и днес, но от началото на Сирийската гражданска война (2011 г. – днес) мястото отново се превърна в място на конфликт . Най-забележителният аспект на това е систематичното ограбване на археологическия обект за антики, които могат да бъдат незаконно продадени на пазара за антики. Сателитни снимки показват степента на щетите – повърхността на обекта е покрита с дупки, направени от мародери.

Въпреки грабежите, новите разрушения не са заличили миналото на този древен сирийски град и остава много да се научи от него. Обширните разкопки разказват историята не само на поредица от империи, но и за устойчивостта на ежедневния живот през онези времена чрез неща като приемствеността в къщите от кирпич с измазани дворове, които са характерни за това място. Благодарение на обширния археологически архив, оцелял от разкопките през 20-те и 30-те години на миналия век, можем да продължим да изследваме този мултикултурен и многоезичен древен обект.

J.A. Baird, 2014. The Inner Lives of Ancient Houses: An Archaeology of Dura-Europos. (Oxford: Oxford University Press, 2014).

J.A. Baird, “The Ruination of Dura-Europos.” Theoretical Roman Archaeology Journal 3 1: pp. 1–20 (2020). doi: https://doi.org/10.16995/traj.421.

J.A. Baird, Dura-Europos. (London: Bloomsbury, 2018).

Dirven, The Palmyrenes of Dura-Europos. A Study of Religious Interaction in Roman Syria. (Leiden: Brill, 1999). 

Hoffman and L. Brody. Dura-Europos: Crossroads of Antiquity. (Chestnut Hill: McMullen Museum of Art, 2011). 

Kaizer ed., Religion, Society and Culture at Dura-Europos. Yale Classical Studies 38. (Cambridge: Cambridge University Press, 2016).

Simon James. “Stratagems, Combat, and ‘Chemical Warfare’ in the Siege Mines of Dura-Europos.” American Journal of Archaeology 115, no. 1 (2011): pp. 69–101. https://doi.org/10.3764/aja.115.1.0069.

Simon James, The Roman Military Base at Dura-Europos, Syria. An Archaeological Visualisation. (Oxford: Oxford University Press, 2019).

Roaf, St J. Simpson, Faith Lubeck, Brady Kiesling, R. Talbert, Rajas Pradhan, Jeffrey Becker, Adam Rabinowitz, Tom Elliott, DARMC, Kali Kocian, Sean Gillies, and Jeffery Mayfield, 'D(o)ura/Europos: a Pleiades place resource', Pleiades: A Gazetteer of Past Places, 2021.