Спасен от корабокрушение, Младежът от Антикитера

(суинг музика на пиано) Почти всичко, което знаем за древногръцката скулптура, идва от по-късни римски копия от мрамор. Работата е там, че тези мраморни копия са направени въз основа на гръцки бронзови оригинали. Проблемът е, че не разполагаме с тези бронзови произведения, защото бронзът бил скъп, а може да се използва повторно, може да се претопи в оръжия и други скулптури, а доста често така и ставало. В момента обаче наблюдаваме древногръцка бронзова скулптура, която е оцеляла след корабокрушение. Корабът бил без късмет, защото е намерен на около 50 м дълбочина в морето, но за нас това е добър късмет, тъй като в него е намерена една от най-важните оригинални бронзови скулптури от древна Гърция. Много от древногръцкия бронз е оцелял до днес поради корабокрушения. Тази се нарича "Младежът от Антикитера", защото е намерена до брега на Антикитера. Почти напълно непокътната е, а реставрацията е съвсем малко. Датира от около 340-330 г. пр. н. е., а това е съвсем в края на периода, който наричаме късен класически период, и съвсем в началото на елинизма, който започва със смъртта на Александър Велики. Това очевидно е скулптура от късния класически период. На лице е гръцкото разбиране за човешката анатомия. Видима е мускулатурата, структурата на костите, виждаме как фигурата позира красиво в контрапост. Наблюдаваме малко скованост в торса, което напомня за Дорифор от Поликлет от средата на 5 в. пр. н. е. Това е ранният класически период. Забелязва се и обаче един вид удължаване на протегнатата дясна ръка и на свободния крак от дясната страна, което ни напомня за начина, по който творците през 4 в. и късния класически период били склонни да изкривяват тялото, за да изразят вид благородство или движение. Това удължаваме виждаме и при Апоксиомен от Лизип. Също се забелязва, че главата изглежда малко малка за тялото, още нещо, което наблюдаваме при Лизип. Някои аспекти от тази скулптура напомнят на историците на изкуството за творбите на друг велик скулптор от 4 в. – Праксител. Показва същия вид гъвкавост, присъща за скулпторите от късния класически период, сякаш могат да рисуват върху всички тези различни материали. Това е просто толкова необикновено изображение, не само защото бронзът е оцелял, а дори и заради очите, направени със стъклена паста. Можем да си представим как бронзът блести със своя златист цвят. Очите са толкова реалистични, а начинът, по който фигурата навлиза в пространството ни и вдига ръка, е невероятно драматичен. Не е изненадващо, че римляните я искали. Въпросът, обаче, е кой е изобразен? Ръката му е вдигната и сякаш държи нещо сферично, сякаш фигурата го предлага на някого. Ако това е вярно, сферичният предмет може да е бил ябълка, което значи, че това е Парис. Точно, Парис е нещастният пастир, на когото била възложена задачата да реши коя от три богини е най-красивата. Историята започва така. Една богиня не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида, защото винаги създавала проблеми. Това разбира се била богинята на раздора, която оправдала името си, като хвърлила ябълка в краката на богините с надпис "Принадлежа на най-красивата". За кого била ябълката? Излишно е да се казва, че не могли да решат помежду си. Така избрали нещастния пастир Парис. Афродита го посещава и му обещава награда, ако избере нея, като наградата била Елена, най-красивата жена на света. За съжаление, Елена от Троя вече била заета. Обаче той избира това, което Афродита предлага, Елена е отвлечена и така започва Троянската война. Разбира се, не сме сигурни дали това наистина е Парис, или не, обаче разполагаме с изключителен пример за уважението, което късният класически гръцки период има към мъжкото тяло. Тук виждаме тази героична фигура с невероятна релефност на корема, плавни преминавания от една част на тялото към друга. Върховно майсторство. Виж как лявата му ръка минава зад него, докато дясната минава напред, а тялото му се измества наляво, дори когато се движи надясно. Доста сложно изобразяване на човешкото тяло в движение. Това е празненство на невероятния механизъм, който е човешкото тяло, и на интелектуалната ни способност да разберем как функционира това тяло. През 4 в. гърците познават човешкото тяло, знаят как да извайват и да отливат едромащабен бронз, разполагат с всички възможности пред себе си, а после създават великолепна скулптура. (суинг музика на пиано)