Преглед на Предислямска Арабия

В очите на древните римляни, Arabia Felix, което означава „щастлива Арабия“, била богато и екзотично място на границите на Римската империя. Тамянът и подправките, които растяли в южната част на полуострова, определено били ценни продукти. Но Арабия не била в края на света. Арабия (обхващаща днешни Бахрейн, южен Йордан, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска арабия, Обединените Арабски Емирства и Йемен), била на крстопътя между Византийската империя и Сасанидската империя, както и царството Аксум (отбелязано на долната карта като Axum). Това географско разположение оформило нейната история и култура.

Древноримските автори описвали номади, скитащи се из пустинята. Въпреки това описание обаче, повечето хора на Арабския полуостров живеели в селища – малки градчета или големи градове. Тази област не била обединена в една държава. Вместо това имало много малки племена и царства. Това есе ще разгледа част от материалната култура на тези групи от началото на 1. век след новата ера до времето на от 6. век.

Арабският полуостров е място, на което падат малко валежи и през което протичат малко на брой реки. Съответно, местоположението на населените места се определяло отчасти от достъпа до вода. Най-гъсто населените области били на запад и Йемен на юг.

Град Карят ал-Фау бил изключение в Централна Арабия. Той бил столица на и един от малкото оазиси в пустинята. Съответно, голяма част от пътническия поток преминавал през града. Така че жителите му имали достъп до внесени стоки – някои идващи от далечни места като Италия. Фрагментът от стенопис по-долу е от двореца на Карят ал-Фау, укрепена сграда в центъра на града. Той изобразява гости на банкет, полегнали на дивани и хранещи се от отделни купи по гръцко-римски стил. Това подсказва, че този навик бил разпространен сред горните класи на киндитите.

По-далеч на юг се намира областта Хадрамаут, която през 4. век след новата ера станала част от .

Тук от векове съществували градове-оазиси, като Шабуа и Тимна. Тяхното местоположение по търговските пътища на тамяна ги направила богати. Дворецът на Шабуа бил украсен с вносните материали алабастър, слонова кост и бронз. Кадилото, показано по-долу, датира от прехимяритската епоха на Тимна. Неговата кубична форма с правоъгълни вдлъбнатини наподобява храмовата архитектура. То вероятно и е било използвано в храм.

В Североизточна Арабия през първите три века след новата ера процъфтявали крайбрежни поселения, които търгували с далечни страни през Индийския океан. Стоки от , Ирак, Иран и Индия са открити при разкопки на къщи и гробове от Малеха. На остров Бахрейн са открити погребални скулптури, които смесват аспекти от няколко култури. Фигурите носят облекло в стил, но някои (като мъжът долу вдясно) имат късо подстригана коса, подобно на римския стил. Някои фрагменти са с надписи на гръцки, а други – на арамейски. Възможно е да разграничим частите по този начин, но по-важната идея е комбинацията им. От гледната точка на бахрейнците от 2. или 3. век, те вероятно са съставяли смислена цялост.

Царство Набатея заемало северозападна Арабия и южен Левант от 3. век преди новата ера до началото на 2. век след новата ера. Набатяните контролирали търговията с подправки и тамян от по-южни места. Те също произвеждали характерни керамични съдове, изрисувани с цветя и листа. Тяхната столица бил град Петра, известен с огромните си храмове и гробници, издълбани в скали от червен варовик. Друг набатянски град бил ал-Хиджр, или Мадайн Салих в Саудитска Арабия, където има подобни архитектурни обекти, издълбани в скалите.

Мека, рожденото място на исляма, била по-малко поселище от повечето споменати по-горе градове, тъй като не се намирала на главни търговски пътища. Но тя вече била поклоническа дестинация, тъй като там се намирала квадратната сграда, позната като Кааба. Тя била светилище, където се почитали множество предислямски богове. Медина (Ятриб), където Мохамед привлякъл повечето от ранните си поддръжници, била по-голям град-оазис.

На изток от Арабия било Партското царство. През 3. век след новата ера то било наследено от сасанидите. На север и на северозапад се намирала Византийската империя (преди това била Римската империя). Царство Аксум било точно на запад. Арабските царства и племена поддържали разнообразни взаимоотношения със съседите си – като противници, васали и съюзници. Това носело културни въздействия от всяка страна. Понякога, от арабска перспектива, влиянието било отрицателно. Много от впечатляващите гробници и храмове на Петра, издълбани в скалите били построени векове преди мястото да бъде анексирано от римляните през 106 г. сл.н.е. Населението и богатството намалели след като търговският маршрут се променил. По подобен начин, когато сасанидите поели по-голям контрол над Персийския залив, крайбрежни търговски поселища като Бахрейн и Малеха в североизточна Арабия изгубили главният си източник на приходи и били изоставени през 3. век след новата ера.

Имало и ползи от поддържането на делови взаимоотношения с Византия и Сасанидското царство. През 6. век и началото на 7. век тези две империи били във война. Някои предислямски арабски групи воювали на страната на по-големите сили и като резултат получили финансова и военна подкрепа. се съюзило с Византия, а – със сасанидите.

Израз на тези съюзи може да се открие в архитектурната форма. Точно извън градските порти на Ресафа в Сирия се намира зала (сградата ал-Мундир), построена за гасанидския водач ал-Мундир ибн ал-Харис (562-83). На стените се виждат гръцки надписи, които казват: „Късметът на Аламундарос победи!“. При този надпис арабското име на владетеля е преобразувано в елинизираната (гръцка) форма. Главното помещение е с формата на кръст, поради което изглежда като византийска църква. Тя може действително да е била църква, както и зала за аудиенции. Тя е едновременно и византийска, и арабска постройка.

Абраха, владетел на Аксум в Йемен от 6. век, също бил съюзник на византийците. Твърди се, че императорът на Константинопол (столицата на Византийската империя) дал на Абраха дарове – скъпи строителни материали като мрамор и стъклени мозайки, за да украси църквите си в Сана.

Почитането на определени камъни била широкоразпространена религиозна практика в Арабия, която датирала още от първото хилядолетие преди новата ера. Оформени камъни, наречени бетили, били открити в набатянските обекти Петра и Мадайн Салих. Някои от тях са гравирани с очи, а други нямат черти. Мюсюлманският автор от 9. век ал-Калби описва хора, търсещи благословия от високи камъни, въпреки че той държал да подчертае колко е „невежо“ езичеството, затова неговите сведения може и да са били преувеличени. Черният камък, прикрепен към източния ъгъл на Кааба в Мека, също бил почитан през предислямския период.

Други форми на отдаване на почит включвали животински жертвоприношения и поклонничество до свещени места. Едно такова светилище била Кааба. Вероятно там бил почитан Хубал, бог на дъжда и войната. Твърди се, че Мохамед премахнал статуята му от светилището, заедно с картините на други богове. Думата Аллах, която означава „Бог“ на арабски, използвана от мюсюлмани и арабскоговорящи християни за означаване на монотеистичното божество, била името на друг предислямски бог, също почитан в Мека. Главните божества на юг били богинята на слънцето Шамаш, богинята на Луната Алмака и Атар, свързана с Венера. Бог бил почитан от набатяните, а – в други области на северна Арабия, докато богинята била почитана из целия полуостров.

В Арабия от късната античност, юдаизмът, християнството и, в по-малка степен, зороастризмът съществували заедно с тези езически богове и се конкурирали с тях. В предислямския период и до 9. век имало християнски общности по крайбрежието на Персийския залив. Химяритските владетели на Йемен били евреи, а съперниците им от Аксум били християни. Тук живеели хора и от двата региона. Юдаизмът също бил популярен и в западния регион Хиджаз, особено около Медина, като някои негови последователи станали от първите, които приели исляма.

Някои паметници от Арабия от Древността и късната Античност се помнели и през ислямския период. Автори от 12. век описват, че богато украсените християнски църкви в Йемен били в отлично състояние дълго след като самите сгради вече не се използвали. Някои обекти получили нови значения. Например, каменните гробници в ал-Хиджр се считали за домове на племе, наказано от Бог заради неверието си. Други станали основни елементи на ислямската култура, като сред тях най-забележима е Кааба.

Други културни проявления не оставили материални среди, но били също толкова влиятелни. Това били сложните арабски поетически и астрономически традиции – понякога съчетавани, за да предадат астрономическо знание в поетична форма – които вдъхновили по-късни ислямски творци и учени.

Една черта на предислямска Арабия е комбинацията от култури, езици и творчески традиции. Ранното ислямско изкуство е познато със смесица стилове и мотиви от различни източници и това отчасти може да се приеме за наследство от арабските му корени.

Ilkka Lindstedt, "Pre-Islamic Arabia and early Islam,’" in Routledge Handbook on Early Islam, ed. Herbert Berg (Abingdon and New York: Routledge, 2017), pp. 159–176.