Кубински пури, кубинска независимост

(приятна музика на пиано) В института по изкуствата на Чикаго сме. Гледаме картина, част от колекцията на „Фондация за американско изкуство Тера“. Нарисувана е от Уилард Меткалф през 1902 г. и се нарича „Пристанището на Хавана“. Много е красива. Това е място, на което искам да отида. И си попаднал точно на това, което Меткалф се опитва да предаде. Гледаме нещо екзотично, спокойно и красиво. Той иска да ангажира зрителите и да ни накара да искаме да отидем там. Гледаме към пристанището на Хавана, заобиколено от тази буйна растителност. Можеш да усетиш топлината на слънцето и свежия бриз, който духа. Меткалф използва наученото от импресионизма, опитвайки се да покаже храсталаците от разнообразни растения, но също внимателно изобразява за нас онова, което вижда когато е в Хавана – палмовите дървета. Изглежда малко екзотичен, но разбира се, прекрасен слънчев ден. Всичко е мирно и спокойно. И тези наситени цветове имат за цел живо да напомнят за тропиците, но в много различен контекст. Това е картина, предназначена да бъде гледана в Ню Йорк. Била е поръчана на Меткалф от Станфорд Уайт – негов приятел архитект. Уайт е нает да проектира интериора на магазина на Хаванската тютюнева компания в Ню Йорк. Така Меткалф получава поръчка да отиде в Куба за няколко седмици в началото на 1902 г. и да нарисува тези картини. Интериорът на този магазин никак не е за подценяване. Описван е като един от най-луксозните, създавани някога, с красиви бели колони, картини и палми. Замислен е да пресъздаде една луксозна визия за тропиците. Станфорд Уайт определено е знаел какво прави. Използвал предимно бял мрамор за колоните и пода, но поставил истински палми в саксии в магазина и възложил и на Меткалф да работи по тези, наистина ярко оцветени картини. Идеята била, купувайки си пура от магазина, да е все едно отиваш в Хавана, само като влезеш в него. Важно е да не се забравя и историческият контекст, в който е създадена картината. Било е през 1902 г. в Хавана. 1902 е годината, когато островът се превърнал от част от САЩ в независима Куба. Било е първият път от векове, когато островът е бил независим. Вярно е, че историята тук е тежка, а Меткалф въобще не отбелязва това. Но да не забравяме, че е 1902 г., защото само 4 години по-рано американската армия поема контрола над Куба от испанското правителство и само няколко месеца след посещението на Меткалф кубинците вече управляват самостоятелно. Макар че – важно е да отбележим – под американски надзор. САЩ не искали да прехвърлят контрола изцяло. Докато гледаме тази прекрасна, пищна картина с импресионистичните ѝ мазки, нежно предаващи този тропически рай, е лесно да забравим, че в годините преди създаването ѝ Куба е страдала ужасно под испанска власт. Огромен процент от селското население на острова било изпратено в – по същество – концентрационни лагери и стотици хиляди хора загинали. Дори и под управлението на САЩ на острова имало болести и икономически трудности. Не го виждаме в картината на Меткалф. Разбира се, някой, който иска да си купи пура в Ню Йорк, не би искал да му се припомня това. Тук Меткалф предлага гледка към нещо наистина спокойно, от разстояние и отвисоко, вероятно нарочно е пропуснато навлизането в по-грозната част на града. Това е наистина интересен конфликт, защото имаме този невероятно красив, визуално разточителен образ, но и заличаването на сложната му история. Трудно е да се каже точно колко от хората, които влизали в магазина на Хаванската тютюнева компания в Ню Йорк, са знаели за тази история. Това, от което са се интересували, било купуването на доста луксозни, ръчно свити пури от Куба, но днес, като се вгледаме в конкретния момент когато Меткалф е бил там, е нужно да вникнем в цялостния контекст. Композицията на картината е изградена толкова майсторски. Погледът ми тръгва от долу вдясно, привлечен от яркото червено. Плъзга се бавно навътре, покрай стволовете на палмите и после надолу, към сградите под тях. Червените покриви на тези необикновени сгради, някои даже са по-големи, се набиват на очи заради екзотичния цъфтящ в червено храст на преден план. Има палми и папрати. Действително това е внимателно изградена композиция с преден, среден и заден план. Извивката на пристанището повтаря тази на меките заоблени хълмове. Дори палмите изглежда се движат с вятъра. Всичко е създадено така, че да хваща окото, и ни помага да се движим из картината. Меткалф е умел в създаването на композиция, която изглежда почти непринудено, но всъщност е внимателно построена. Харесва ми как успява да загатне за тропическия бриз. Виждаме ефекта му не само върху високите палми, но и, ако погледнем например цветовете на по-малкте палми на преден план, можем да видим тъмните краища на листата, които сякаш са били издухани, за да можем да видим по-светлите им долни страни. Това малко облаче дим, излизащо от комина, сякаш е избутано от бриза. Също и платноходката в далечината – всичко е създадено да те накара да помислиш, че действително си тук. Можеш да усетиш и топлината на слънцето, и нежния бриз на този екзотичен град. (приятна музика на пиано)